Обикновеният тремискус (Tremiscus helvelloides, син. Guepinia helvelloides) е вид гъба от семейство Exidiaceae. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Плодното тяло е езиковидно, най-често почти фуниевидно, с недобре изразено пънче, високо 3 – 10 (15) cm и широко 2 – 7 cm, оранжево-червено, розово-червено или червено-кафяво, в основата белезникаво, с бял фин налеп по външната повърхност. Месото е желатинозно, светлорозово-червено. Спорообразуващият слой е разположен върху външната повърхност на плодното тяло. Спорите са субцилиндрични до елипсовидни, 9 – 12 (16) × 5 – 6 µm, безцветни, гладки. Образува плодните тела единично и на групи, през юли – октомври.
Разпространение и местообитания Среща се в иглолистни гори (главно смърчово-борови) и в смесени с бук гори, на варовити или песъчливи почви, като плодните тела се развиват на влажна почва или на гниеща дървесина. В България видът е установен в Северен Пирин (над град Банско), Рила (биосферен резерват „Парангалица“) и Родопите (Западни — резерват „Беглика“; Средни — резерват „Сосковчето“ и резерват „Момчиловски дол“). Общото му разпространение обхваща Европа, Източна Азия и Северна Америка.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват промените в хабитатите в резултат на дърводобив, туристическа дейност и отдих, и пожари.
Видът е включен в Червения списък на гъбите в България. Всички известни находища са разположени в защитени територии — в резерватите „Беглика“, „Момчиловски дол“, „Парангалица“ и „Сосковчето“ и в национален парк „Пирин“ — като част от тях попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се препоръчват проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида, провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията му.
Източници