Осилест здравец (Geranium aristatum) е многогодишно тревисто растение от семейство Здравецови. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е балкански ендемит.
Описание Многогодишно коренищно тревисто растение. Стъблата са високи 25–70 cm, прави, в основата почти голи, в горната част жлезисто влакнести. Приосновните листа са в розетки, с дълги дръжки, 5–10 cm в диаметър, жлезисто-влакнести; стъбловите са срещуположни, в долната част с дълги, а в горната с къси дръжки. Цветовете са по два на обща съчленена жлезисто влакнеста съцветна дръжка, събрани в многоцветни връхни съцветия. Чашелистчетата са 9–10 mm дълги и 3–4 mm широки, с 4–7 mm дълъг жлезисто-влакнест осил, завити назад по време на цъфтеж и изправени при плодоношение. Венчелистчетата са 11–17 mm дълги и 5–8 mm широки, продълговато елиптични, синкаво виолетови с по-тъмни жилки, силно извити назад. Плодните дялове са с 2–4 напречни ребра в горната част и с дълъг около 30 mm завит осил. Семената са 4–4,5 mm дълги, кафяви. Цъфти май – юли, плодоноси юни – август. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена и вегетативно.
Разпространение и местообитания В България видът се среща в Западните гранични планини (Влахина планина), на 1300–1400 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща Балканския полуостров (планините на Южна Албания, Северозападна Гърция и Северна Македония). Обитава влажни сенчести места в ливади и окрайнини на гори.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват малобройните популации, заемащи малка площ, с ограничено разпространение. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Сред необходимите мерки е събирането и депозирането на семена в Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници