Стоянова айважива (Alkanna stojanovii) е многогодишно тревисто растение от семейство Грапаволистни. В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България. Видът е български ендемит.
Описание Многогодишно тревисто растение с осев корен. Стъблата са високи 10–17(20), 25–30 cm, с листна розетка. Листата са линейноланцетни до линейноелиптични, в основата стеснени в дръжка, заострени на върха. Съцветията са просто- и жлезистовлакнести, удължени, рехави. Прицветниците са линейноланцетни, на върха заострени, равни на чашката или по-дълги. Цветовете са гъсто разположени, почти приседнали. Чашката при цвета е дълга 6–7 mm, при плода – 10–11 mm. Венчето е светложълто, в сухо състояние гълъбово; венечната тръбица е по-дълга от чашката, а разширената част е звънчевидна, 6–7 mm в диаметър. Плодът се състои от 4 сухи орехчета, всяко 2–2,5 mm в диаметър, гъсто брадавичесто. Цъфти през март – май, плодоноси през май – юни. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания Расте по сухи, каменисти, варовити места върху рендзинова почва в равнините и предпланините. Популациите са с малка площ и плътност. Видът участва в тревни съобщества заедно с Crupina vulgaris, Salvia argentea, Hippocrepis ciliata, Festuca valesiaca и др. В България се среща в Славянка (с. Нова Ловча, Гоцеделчевско), Пирин (южната част – над с. Горно Спанчево, Благоевградско), Тракийската низина (Свиленградско) и Тунджанската хълмиста равнина (с. Маточина, Свиленградско), от 350 до 1000 m надморска височина. Видът е разпространен единствено в България.
Природозащитен статут Сред основните заплахи за вида са пожарите, възникващи в планините Славянка и Сакар, изоставянето на пасищата и ливадите и промяната в ползването на земите. Популацията в Славянка попада в резерват „Алиботуш“. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се препоръчват включването на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие, обявяването на находищата в Сакар за защитена територия и провеждането на мониторинг на състоянието на популациите.
Източници