Стрибърнова ведрица (Fritillaria stribrnyi) е многогодишно тревисто луковично растение от семейство Кремови. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие. Видът е балкански ендемит.
Описание Многогодишно тревисто луковично растение. Стъблото е високо 15–40(50) cm. Листата са сиво-зелени, плоски, обикновено последователни; най-горните (прицветните) листа са 3, разположени в прешлен, тяснолинейни; долните стъблови листа са продълговатоланцетни, обикновено тъпи; средните – линейноланцетни или линейнозаострени. Цветовете са 1(2), увиснали, тясно камбанковидни до конусовидни, пъстро обагрени с кафяво-червени, виненочервени и зелени ивици, със сиво-синкав оттенък, без шахматни петна. Близалцето е неясно триделно. Цъфти през април – май (понякога от март), плодоноси през юни. Размножава се вегетативно (с малки луковички) и със семена.
Разпространение и местообитания Расте из тревисти места в просветлени нискостъблени широколистни гори (предимно от космат дъб) и в храсталаци. Съобщавани са повече от 10 находища, но само 4 от тях са потвърдени или новоустановени след 1975 г. Видът формира малки групи от индивиди или се среща поединично. В България се среща в Тракийската низина (селата Стоево, Любен, Ахматово) и в Тунджанската хълмиста равнина (селата Победа, Симеоново, Бояджик, Челник, Войника, Зорница, Крумово, Миладиновци, между селата Голямо Крушево и Бояново, край гр. Елхово), на 500–1000 m надморска височина; някои от находищата не са потвърждавани след 1964 г. Общото разпространение обхваща България и Европейска Турция (Тракия).
Природозащитен статут Сред заплахите за вида са ограниченото му разпространение, ниската плътност на индивидите, лошото възобновяване, пашата, изсичането на горите и храсталаците, строителството, бране за букети или изкореняване с цел отглеждане. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Едно от находищата му се намира в природната забележителност „Блестящо лале – Тетралика“ при с. Симеоново, а част от находищата попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки се препоръчват проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори, мониторинг на състоянието на популациите, включване на някои от находищата в защитени територии и съхраняване на семенен материал в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Източници