2 януари е 2-рият ден в годината според григорианския календар. Остават 363 дни до края на годината (364 през високосна година).
Събития 1443 г. – Варненски кръстоносен поход: В Битката при Куновица турците са победени от кръстоносците на Владислав III и Янош Хуняди, и много турски командири, включително Махмуд бей, зет на султан Мурад II, са пленени. 1492 г. – Реконкиста: Арагонският крал Фернандо превзема Гранада, последната крепост на маврите в Европа. 1757 г. – Великобритания завладява Калкута, Индия. 1788 г. – Джорджия става 4-тия щат на САЩ. 1793 г. – Русия и Прусия си разделят Полша.
1835 г. – По инициатива на Васил Априлов в Габрово е открито първото взаимно училище с първи учител Неофит Рилски. 1839 г. – Френският художник и фотограф Луи Дагер прави първата фотография на Луната. 1871 г. – Амадеус I става крал на Испания. 1882 г. – Джон Рокфелер обединява петролните си холдинги в тръста Стандарт Ойл. 1891 г. – В софийското читалище Славянска беседа се състои първото оперно представление. 1905 г. – Руско-японска война: След 6-месечна обсада Япония завзема руската крепост Порт Артур. 1905 г. – Американският астроном Чарлз Дилън Перин открива Елара – естествен спътник на Юпитер. 1912 г. – На гарите в София, Пловдив и Плевен са монтирани първите телефони. 1913 г. – Балканска война: Турският гарнизон на остров Хиос се предава на гръцката армия и островът става част от Гърция. 1919 г. – Чехословашката армия превзема Братислава. 1921 г. – В Бразилия е основан Крузейро Ешпорте Клубе, един от най-важните футболни отбори в страната. 1922 г. – Крим получава независимост от Съветския съюз. 1929 г. – Канада и САЩ приемат план за запазване на Ниагарския водопад. 1929 г. – Арестуван е Лев Троцки, обвинен в антисъветска дейност. 1932 г. – Аржентинския отбор Бока Хуниорс става шампион на аржентинската Примера Дивисион, което е първото професионално издание на аржентинския футболен турнир. 1941 г. – Втората световна война: В Оберзалцбург се състои среща на българския министър-председател Богдан Филов с Хитлер, на която е постигнато съгласие за присъединяване на България към Тристранния пакт. 1942 г. – Втората световна война: Манила е превзета от японските сили. 1943 г. – Втората световна война: Започва отстъплението на германските войски от Кавказ. 1955 г. – Убит е президентът на Панама Хосе Антонио Ремон. 1956 г. – ФРГ създава първите си редовни военни части след Втората световна война – Бундесвер. 1958 г. – Влиза в действие първата българска подземна електроцентрала – ВЕЦ Батак. 1959 г. – От космодрума Байконур, СССР изстрелва първия в света изкуствен спътник на Луната – Луна 1. 1963 г. – Между София и Москва през Букурещ е установена радиорелейна линия, като е приета и излъчена в България първата телевизионна програма от чужбина. 1965 г. – Индонезия напуска ООН. 1967 г. – Кристиан Бърнард извършва втората успешна сърдечна трансплантация. 1988 г. – Канада и САЩ подписват договор за свободна търговия. 1998 г. – В Русия влизат в обращение нови рубли, за да се задържи инфлацията и възстанови доверието. 2001 г. – Сила Калдерон става първата жена губернатор на Пуерто Рико. 2006 г. – Покрив на ледена пързалка в Бавария рухва от дебелата снежна покривка, загиват 15 души, в т.ч. 11 деца. 2010 г. – В Пасто, Колумбия, вулканът Галерас изригва в 19:43 ч. местно време. Това се случва в началото на карнавала в този град.
Родени
1642 г. – Мехмед IV, султан на Османската империя († 1693 г.) 1699 г. – Осман III, султан на Османската империя († 1757 г.) 1777 г. – Кристиан Даниел Раух, германски скулптор († 1857 г.) 1822 г. – Рудолф Клаузиус, германски физик († 1888 г.) 1827 г. – Пьотър Семьонов-Тяншански, руски географ († 1914 г.) 1834 г. – Тодор Бурмов, първи министър-председател на България († 1906 г.) 1837 г. – Милий Балакирев, руски композитор († 1910 г.) 1839 г. – Нешо Бончев, български възрожденец, литературен критик, педагог († 1878 г.) 1846 г. – Жул-Леон Дютрей дьо Рен, френски изследовател географ († 1894 г.) 1848 г. – Георги Тишев, български политик († 1929 г.) 1871 г. – Николаус Велтер, люксембургски писател, литературовед и държавник († 1951 г.) 1873 г. – Света Тереза от Лизио, френска монахиня и писателка († 1897 г.) 1878 г. – Христо Кабакчиев, български политик († 1940 г.) 1880 г. – Луи Брегет, френски авиоконструктор († 1956 г.) 1896 г. – Дзига Вертов, руски кинорежисьор († 1954 г.) 1897 г. – Иван Странски, български учен († 1979 г.) 1905 г. – Лев Шнирелман, руски математик († 1938 г.) 1905 г. – Тодор Мазаров, български тенор († 1975 г.) 1913 г. – Анна Ли, британска актриса († 2004 г.) 1917 г. – Вера Зорина, германска танцьорка († 2003 г.) 1920 г. – Айзък Азимов, американски писател от руски произход († 1992 г.) 1922 г. – Блага Димитрова, българска поетеса († 2003 г.) 1925 г. – Франческо Коласуоно, италиански духовник († 2003 г.) 1931 г. – Иван Велинов, български юрист († 2018 г.) 1936 г. – Роджър Милър, американски поп певец († 1992 г.) 1937 г. – Веско Зехирев, български актьор 1938 г. – Иън Брейди, британски сериен убиец († 2017 г.) 1946 г. – Илма Ракуза, швейцарска писателка 1948 г. – Николай Червенков, молдовски българист († 2025 г.) 1955 г. – Хриска Пейчева, българска плувкиня 1957 г. – Йоанна Пакула, американска актриса от полски произход 1958 г. – Владимир Овчинников, руски пианист 1958 г. – Красимир Рангелов, български скулптор 1967 г. – Тиа Карере, американска актриса 1968 г. – Куба Гудинг Джуниър, американски актьор 1968 г. – Олег Дерипаска, руски милиардер 1969 г. – Кристи Търлингтън, американски топмодел 1972 г. – Йосиф Шамли, български актьор († 2019 г.) 1975 г. – Олександър Шовковски, украински футболен вратар 1976 г. – Пас Вега, испанска актриса 1979 г. – Асен Гайдарджиев, български футболист 1981 г. – Мексимилиано „Макси“ Родригес, аржентински футболист 1983 г. – Кейт Босуърт, американска актриса 1986 г. – Аса Акира, американска порноактриса 1987 г. – Иван Колев, български волейболист 1987 г. – Шели Хениг, американска актриса 1991 г. – Давиде Сантон, италиански футболист 1993 г. – Амела Терзич, сръбска лекоатлетка
Починали
826 г. – Адалхард, християнски светец (* 752 г.) 1543 г. – Франческо Канова да Милано, италиански композитор (* 1497 г.) 1557 г. – Понтормо, италиански художник (* 1494 г.) 1819 г. – Мари Луиз дьо Бурбон-Парм, кралица на Испания (* 1751 г.) 1861 г. – Фридрих Вилхелм IV, крал на Прусия (* 1795 г.) 1892 г. – Джордж Бидъл Еъри, британски астроном (* 1801 г.) 1917 г. – Едуард Тайлър, британски антрополог (* 1832 г.) 1921 г. – Теобалд фон Бетман-Холвег, немски политик (* 1856 г.) 1925 г. – Никола Петров, български борец (* 1873 г.) 1926 г. – Такааки Като, Министър-председател на Япония (* 1860 г.) 1955 г. – Хосе Антонио Ремон, президент на Панама (* 1908 г.) 1960 г. – Фаусто Копи, италиански велосипедист (* 1919 г.) 1960 г. – Фридрих Адлер, австрийски политик (* 1979 г.) 1963 г. – Дик Пауъл, американски актьор (* 1904 г.) 1967 г. – Иван Кинов, български политик (* 1893 г.) 1992 г. – Иван Недев, български политик (* 1918 г.) 1995 г. – Сиад Баре, президент на Сомалия (* 1919 г.) 1996 г. – Карл Тарговник, унгарски психиатър (* 1915 г.) 2000 г. – Нат Адърли, американски композитор (* 1931 г.) 2000 г. – Патрик О'Брайън, британски писател (* 1914 г.) 2005 г. – Арнолд Денкер, американски шахматист (* 1914 г.) 2005 г. – Едо Муртич, хърватски художник (* 1921 г.) 2005 г. – Сирил Флетчър, британски комедиант (* 1913 г.) 2019 г. – Димитър Симеонов, български музикант, диригент и преподавател (* 1932 г.) 2019 г. – Кръстьо Станишев, български поет и преводач (* 1933 г.) 2025 г. – Ферди Тайфур, турски певец, актьор, режисьор и писател (* 1945 г.)
Празници Църквата почита паметта на Свети Силвестър Римски
102