Тесалийска мантийка (Petrorhagia thessala) е многогодишно тревисто растение от семейство Карамфилови. В България е застрашен вид, балкански ендемит, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Многогодишно тревисто растение. Стъблото е изправено, към върха слабо разклонено. Листата са линейни. Цветовете са събрани в главести съцветия. Прицветниците са широки до 4 mm, ясно обхващащи чашката. Чашката е гола или жлезистовлакнеста, с продълговати тъпи зъбци. Венчелистчетата са бели, с розови или червени жилки, линейнолопатовидни. Плодът е многосеменна кутийка. Цъфти юни – юли, плодоноси юли – август. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания В България видът се среща в Славянка (селата Парил и Нова Ловча) и Южен Пирин (местността Лалево в подножието на връх Света Елена), на 500 – 1000 m надморска височина. Общото му разпространение обхваща териториите на бивша Югославия, България и Гърция. Участва в ксеротермни тревни съобщества на варовикова скална основа с доминиране на Chrysopogon gryllus, Dichanthium ischaemum, Stipa spp. и Festuca valesiaca. Популациите са малочислени, на места до единични индивиди.
Природозащитен статут Основните заплахи за вида са ограниченото разпространение, ниската численост на популациите и нарушаването на хабитата в резултат на дребномащабно залесяване, активна паша и утъпкване. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата му попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България, а находищата при селата Нова Ловча и Парил са в границите на резерват „Алиботуш“. Като необходими мерки за защита се предвиждат установяване на умерен режим на паша в находищата, преустановяване на внасянето на неприсъщи за района растителни видове при опитите за залесяване и съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в град Садово.
Източници