Шпицелов салеп (Orchis spitzelii) е многогодишно тревисто растение от семейство Салепови. В България е критично застрашен вид, включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.
Описание Многогодишно тревисто растение с 2 яйцевидни грудки. Стъблата са високи 20–40(50) cm, с 3–6 приосновни листа. Съцветията са с 10–25 цвята, цилиндрични, гъсти. Околоцветните листчета са длъгнестоовални, тъпи, зелено-виолетови, като двете странични са разперени, а останалите три са събрани. Устната е извита надолу, триделна, розово-лилава, силно напетнена. Шпората е конична, заоблена, двойно по-къса от яйчника, насочена надолу. Цъфти май (юни), плодоноси юни (юли). Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Разпространение и местообитания Среща се по горски поляни, слабо използвани пасища и сред храсталаци, обикновено на варовити каменисти почви, на открити и полусенчести места. Изключително рядък вид; съвременни данни има единствено от района на природен парк „Сините камъни“ (група от 7 индивида) и района на село Триград (единично растение). В България се среща локално – в Стара планина (Източна – Сливенски балкан; ? Средна – град Златица), Витошкия район (Витоша) и Родопите (Средни – над село Яворово, Асеновградско, и село Триград), на 700–1500 m надморска височина. Общото разпространение обхваща Южна и Централна Европа (на север до Австрия и Швейцария), Мала Азия (Ливан, Турция) и Алжир; видът е рядък, локален планински елемент.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се посочват локалното разпространение и ниската численост на популациите, а като предполагаеми негативни фактори – залесяването с иглолистни култури и нерегулираната паша в сезона на цъфтеж и плодоносене. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие и е включен в Приложение II на CITES. Съобщените в последните десетилетия находища са в защитени територии (природен парк „Сините камъни“ и защитена местност „Триградско ждрело“) и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Като необходими мерки за защита се препоръчват продължаване на издирванията за нови популации, защита на конкретните находища (включително с мерки за физическа охрана – ограждане), мониторинг на състоянието на известните популации и проучване на отрицателно действащите фактори.
Източници