Габровският хан () е сграда в Букурещ, Румъния. В миналото хан, свързан с историята на българските емигранти в града XIX век, днес тя се използва като културен център. Разположен е в стария търговски център на града, между улица „Липскани“ и успоредната Габровска улица.

След завършена през 2014 година реставрация и реконструкция на сградата, тя става седалище на културния отдел на общината на Букурещ.

История Някои източници приписват изграждането на хана на войводата Константин III Маврокордат, който през 1739 година строи безистен, който можел да бъде използван само от чуждестранни търговци – гърци, турци или унгарци. Местоположението на тази сграда е неясно и тя е свързвана с хана главно заради неговата наподобяваща безистен архитектура. Според археологическите данни и запазените исторически документи Габровският хан е издигнат между 1804 и 1818 година върху място, преди това заето от по-скромни тухлени къщи, чиито останки са открити при разкопки под нивото на избите на хана.

Ханът е построен от габровския търговец Иван Мустаков. След като е засегнат от пожар в 1847 година е купен от Васил Георгиев от габровското село Гачевци, а през 1854 година е наследен от неговия син, общественика Никола Василиади. Започва да бъде наричан Габровски хан, заради отсядащите там габровски търговци и занаятчии, главно ножари, които държат магазини на съседната Габровска улица.

По това време в тази зона се намират жилища на граждани, изграждани още през XV – XVII век в близост до крепостта на Букурещ. Строежът на Габровския хан е част от бурно търговско развитие на града през тези години. Той става първата сграда в Букурещ с търговски пасаж. На приземния етаж се намират магазини за продажба на текстилни изделия. Достъпът до този коридор се осъществява само през двата му края през масивни дъбови порти с чугунен обков. Към средата на XIX век сградата достига своя най-голям разцвет и търговска слава.

В началото на XX век, когато Букурещ се намира под силно френско културно влияние, ханът е преименуван на Хотел „Габровени-Универсал“. По време на комунистическия режим сградата е използвана за търговски цели. След 1968 година са извършвани проучвания за реставрацията и реконструкцията на архитектурния комплекс, но тези намерения така и не са осъществени.

Непосредствено след Румънската революция от 1989 година правителство предоставя сградата на концесия, като концесионерите трябва да представят план за нейното възстановяване. Това не се случва и през 1997 година започва поредица от съдебни дела между концесионерите и общината, а между 1998 и 1999 година Министерството на културата предприема консервационни и укрепителни работи, които обаче са прекратени. През 1999 година с решение на съда общината си връща владението на имота. По това време архитектурният ансамбъл се намира в напреднало състояние на разрушаване, голяма част от сводовете са повредени, а стените и конструктивните елементи на горния етаж са срутени.

През 2009 година Габровският хан е включен в програма за реставрация, завършила през 2014 година, която включва преустройството му в културен център и е на стойност 37 милиона леи (7,5 милиона евро). Проектът е реализиран след архитектурен конкурс, който предвижда реставрацията на хана и разширяването му с ново крило, разположено върху съседен парцел.

Описание Габровският хан се намира в историческия център на Букурещ между улица „Липскани“ и Габровската улица. Сградата има леко трапецовиден план с успоредни надлъжни страни, които оформят вътрешен двор с дължина 24,60 метра и ширина 4,80 метра. Северната и южната страна са затворени с входни порти с арки – пет откъм „Липскани“ и три към Габровска улица.

Сутеренът се състои от две големи изби, разположени по продължение на двете надлъжни страни и свързани помежду си откъм „Липскани“ чрез просторно помещение, а откъм Габровска улица чрез коридор с ширина около 1,50 метра. Първоначално страничните части имат само приземен етаж, състоящ се от по една дълга и висока зала със сводове, разделена с леки преградни стени, оформящи отделните магазини. Помещения на горния етаж има само в северния и южния край. С изключение на добавения етаж в западната част, целият комплекс е изпълнен в единен стил, придаващ баланс на сградата, която носи характерните белези на автентичен търговски пасаж. Редуването на врати и прозорци с масивна метална дограма придава особен облик на вътрешния двор. Долната част на стените е облицована с каменни плочи, а каменните стълби обозначават местата за достъп до някогашните магазини.

Бележки

Категория:Сгради и съоръжения в Букурещ Категория:Българска общност в Румъния Категория:Основани в Европа през 1804 година