Съюзът на борбата за освобождение на работническата класа е марксистка политическа организация, основана в Санкт Петербург, Русия, през есента на 1895 г. Тя е създадена от Владимир Илич Ленин и други млади революционери и изиграва ключова роля в историята на руското комунистическо движение.
Основни исторически факти:
Основаване и обединение: Организацията е сформирана чрез сливането на около двадесет марксистки кръжока в Санкт Петербург, най-известният от които е ръководен от самия Владимир Улянов (Ленин). Идеология: Съюзът за първи път в Русия преминава от тясна пропаганда в тесни студентски и работнически кръжоци към масова политическа агитация сред работническата класа. Дейност: Членовете му пишат, печатат и разпространяват нелегални листовки и брошури, в които разобличават условията на труд във фабриките, организират стачки и подпомагат работниците в техните икономически искания. Арест на ръководството: На 7 декември 1895 г. (стар стил), само месеци след основаването, Ленин и основните членове на организацията са арестувани от полицията, а по-късно са изпратени на заточение в Сибир. Въпреки удара, организацията продължава да съществува. Значение: Тази структура е считана за предшественик на Руската социалдемократическа работническа партия (РСДРП), от която по-късно се ражда болшевишкото движение.
Източници
Категория:Основани в Руската империя през 1895 година Категория:Политически партии в Руската империя