Зърнастецов ракитник (Hippophae rhamnoides caucasica) е подвид на облепихата – цъфтящо растение от семейство Миризливовърбови (Elaeagnaceae). В България е застрашен вид, включен в Червената книга на България.
Описание Зърнастецовият ракитник е храст или ниско дърво с височина на стъблото до 11 m. Кората му е тъмнокафява или кафяво-зелена. Листата му са с дължина 1 – 8 cm и ширина 2 – 10 mm, линейно-ланцетни, отгоре зелени, а отдолу сребристобели на цвят. Двудомно растение – мъжките цветове са събрани в къси жълти класчета, а женските са в групи по два зеленикави цвята. Плодът е сочен, оранжев до оранжево-червен на цвят.
Цъфти март – май, плодоноси през септември. Размножава се със семена и вегетативно.
Разпространение и местообитания Видът е разпространен в Европа, Югозападна и Централна Азия.
В България се среща в северната част на Черноморското крайбрежие (Варненско) на надморска височина до 50 m. Находищата му са свързанни със стабилизирани крайморски пясъци и подножия на абразионни брегове. Субпопулациите са малочислени. Едно от най-стабилните находища, включващо няколко десетки мъжки и женски екземпляра, се намира на нос Галата. Няколко екземпляра са установени южно от нос Галата, над плажа на почивната станция на циментовия завод, а между хижа Черноморец и местността Паша дере, по стръмния висок крайморски склон има още няколко десетки храста, които масово съхнат след 1983 г.
Генеративното размножаване не осигурява стабилност на популациите поради ограничено плодоносене, а вегетативното размножаване е затруднено поради нестабилност на почвените субстрати. Случайни причини могат да доведат до катастрофално снижаване на числеността; така например след 1995 г. е унищожено едно находище в покрайнините на кв. Галата и едно по бреговата линия при Варна.
Природозащитен статут Като отрицателно действащи фактори се отбелязват залесяването, слабите възобновителни способности, промените в режима на стопанисване на земите, туризма и промените в инфраструктурата, глобалното затопляне, ограничения ареал, както и суши, свлачища и пожари.
Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа Натура 2000 в България. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Необходима мярка за защита е разработването на план за действие за опазване на естествените популации.
Източници