Абу Муса Джабир ибн Хаян (на арабски: أبو موسى جابِر بِن حَيّان), (ок. 721 – ок. 815) наричан по различни начини - ал-Суфи, ал-Азди, ал-Куфи или ал-Туси. В България и в ранната европейска традиция той е най-известен най-вече с латинизираното си име Гебер (Geber). Смятан е за „бащата на химията“ заради въвеждането на строги експериментални методи и откриването на основни лабораторни процеси като дестилация, кристализация и филтрация.
Сочен за автор на огромен брой съчинения на арабски език, често наричани „Джабиров корпус“. Около 215-те трактата, които са оцелели до днес, се занимават основно с алхимия и химия, магия и шиитска религиозна философия. Първоначалният обхват на корпуса обаче е бил огромен, покривайки широк спектър от теми – от космология, астрономия и астрология, през медицина, фармакология, зоология и ботаника, до метафизика, логика и арабска граматика.
Херметизъм В по-широк исторически план Джабир ибн Хаян се нарежда сред ключовите средновековни фигури на херметическата традиция, наред със Зосим от Панополис (англ.: Zosimos of Panopolis, гр.: Ζώσιμος ὁ Πανοπολίτης), Абу Машар ал-Балхи и Ибн Умайл, които свързват античната философия на Изтока с ранната европейска наука.
Нито едно от оригиналните съчинения на Джабир ибн Хаян (или текстовете от Джабировия корпус) не е издавано като самостоятелна книга на български език.
Алхимичните съчинения на Джабир ибн Хаян Паул Краус, който пръв каталогизира „Джабировия корпус“, подрежда алхимичните текстове (номера 5–1149) в приблизителен хронологичен ред:
„Великата книга на милосърдието“ (Kitāb al-Raḥma al-kabīr, № 5): Смятана за най-старото и единствено автентично дело на самия Джабир според критици от X век. Преведена на латински през XIII в. като Liber Misericordiae. „Сто и дванадесетте книги“ (al-Kutub al-miʾa wa-l-ithnā ʿashar, № 6–122): Трактати за практическите аспекти на алхимията и органичната алхимия. Първите четири части, съдържащи ранна версия на известната „Изумрудена таблетка“ на Хермес Трисмегист, са преведени на английски. „Седемдесетте книги“ (al-Kutub al-sabʿūn, № 123–192): Систематично изложение на алхимията, разделено на 7 части (за еликсири от животински, растителни и минерални суровини). Преведено на латински от Герард от Кремона под заглавието Liber de Septuaginta. Десет книги, добавени към „Седемдесетте“ (№ 193–202): Оцеляла е само „Книга за разяснението“ (Kitāb al-Īḍāḥ), която критикува философите, ограничаващи се само до минерални еликсири. „Десетте книги за поправките“ (al-Muṣaḥḥaḥāt al-ʿashara, № 203–212): Разглеждат подобренията в алхимичното изкуство, приписвани на антични авторитети (Питагор, Сократ, Платон, Аристотел, Омир, Демокрит) и на самия Джабир. „Двадесетте книги“ (№ 213–232): Запазени са само „Книга за кристала“ и откъс от „Книга за вътрешното съзнание“, засягаща талисманите. Други малки сбирки (№ 233–302): Включват „Седемнадесетте книги“, „Четирите трактата“ и др., от които са оцелели едва три съчинения. „Книгите на везните“ (Kutub al-Mawāzīn, № 303–446): Сбирка от 144 трактата (44 оцелели), които изследват широк кръг от науки (космология, медицина, метафизика) през призмата на „науката за везната“ – теория за свеждане на явленията до количествени пропорции. „Петстотинте книги“ (al-Kutub al-Khamsumiʾa, № 447–946): Преобладаващо религиозни и алхимични алегории. Оцелелите трактати съдържат някои от най-ранните шиитски есхатологични и имамологични доктрини. „Книгите за седемте метала“ (№ 947–956): Седем трактата, тясно свързани с „Книгите на везните“, всеки посветен на конкретен метал (злато, сребро, мед, желязо, калай, олово и харсини – „китайски метал“В съвременната металургия и химия не съществува елемент или сплав с това наименование. Исторически погледнато, „китайският метал“ в алхимията често е бил форма на висококачествен месинг или сплав (богат на цинк и мед), внасяна от Изтока.). Различни алхимични трактати (№ 957–1149): Голям брой съчинения, които Краус не успява да причисли със сигурност към конкретна колекция.
Литература
Донев, Д., 1970. Алхимия и химия. София: Техника.
Източници и бележки
Категория:Алхимици