Книгата на пророк Даниил е част от Библията, съдържаща „описание на дейността и виденията за бъдещето на Даниил, знатен евреин във Вавилон“.Reid 2000, p. 315. Книгата на пророк Даниил, която е била написана на еврейски и арамейски език, спада към пророческите книги в Библията (Стария завет), а според традицията на юдаизма се числи към историческите книги (Неви’им [נביאים]) и е част от описания на светците (Кетувим) в Еврейската библия.

Структура и съдържание на книгата Книгата Даниил се състои от две различни основни части: Даниил 1 – 6: Исторически доклади за Даниил в царския дворец по времето на заточението. Тази част (Даниил 2:4б-6:28) е написана преобладаващо на арамейски. Даниил 7 – 12: Виденията на Даниил като доклади в 1 лице ед.ч. Те са написани – заедно с въведителната част (Даниил 1 – 2:4а) – на еврейски език.

Освен това съществува в Септуагинтата една трета апокрифна част, която е написана по-късно на гръцки език и по тази причина не е призната от всички християни.

Съдържание на Част 1 (Даниил 1 – 6) Историите в Част 1 представят темата „Съхранение на вярата в JHWH с опасност за живота в чужда страна“. Разкрити са различни конфликти, в които попадат Даниил и неговите приятели в двореца на Вавилон. Дан. 1: Заточениците в царския дворец. Отказ да се хранят от царската трапеза. Дан. 2: Сънят на Навуходоносор (статуя от различни метали, която бива разрушена от падащия камък) и неговото значение. Дан. 3: Огнената пещ като изпит на вярата. Свидетелство за живия Бог. Дан. 4: Сънят на Навуходоносор за дървото, което расте до небето. Дан. 5: Пирът на Валтасар и тайнственият надпис на стената. Дан. 6: Даниил в рова на лъвовете.

Съдържание на Част 2 (Даниил 7 – 12) Дан. 7: Видение за четирите звяра, репрезентиращи различни четири световни владения (държави или обединения) или световни сили, на тях е дадена власт, но след това тя е отнета и е въздадено царство на Божия син и светиите, и за Божия последен съд.

Четвъртият звяр, който е по-страшен от всичките, побеждава и разбива първите три, но от неговите рога възникват 10 (владетеля), след които обаче 1 има способността да говори много-значителни неща, но прави война със светиите, и дори им надмогва до определен момент. Той се опитва дори да промени предсказаното, но ще настане Големият съд и той е победен и с отнета власт.

Дан. 8: Видението за козата и овена.

Козата (от Запад, Гърция може да се отнася до „тогавашна Гърция“ или за времето на Даниил Гръцка територия, която обаче днес е обхващаща няколко държави, Даниил 8:21) побеждава овена (Медея и Персия, Даниил 8:22) по въздуха („без да се допира до земята“, Даниил 8:5).

Тук, както и в предната глава става дума за проспериращ и властен Принц (крал, владетел, политик, упражняващ определени политики, виж Даниил 8:25), който обаче е жесток и борещ се срещу светиите, и който дори ще се обърне срещу Началника на началниците, но ще бъде „разбит“.

Дан. 9: Седемдесетте седмици. Порочеството за Месията.

Необходимостта от преминаването на седемдесетте седмици, обикновено тълкувани като 70 години (след създаването отново на еврейската държава или Израел на 14 май 1948) са „записани“ върху живеещите в Йерусалим за отмахване на техните трансгресии и прекратяване на съгрешаването, и за донасяне на вечна справедливост и за скрепяване, утвърждаване на видението и пророчеството. Така че Йерусалим е построен отново дори в тревожни времена.

Но за подготвянето на Йерусалим за Избрания са необходими 7 седмици или с други думи 7 години. (Даниил 9:25) В три и половина от тях хората на властния Принц (Антихриста) ще разрушат града и светилището с разрушения и война. Като Антихриста прави много твърда договореност с различни страни в рамките на 1 година, като в средата на годината ще направи така, че да бъдат прекъснати жертвата и жертвопринасянето. Това обикновено е наричано като „мерзостта, която носи запустение“, а в края на времената божия гняв ще се излее върху запустителя.

Обикновено се говори дори за 77 седмици или 77 години за случването на това, но реално текстът на Книга на пророк Даниил никъде не пише, че 7-те години идват след 70-те, като по тази причина могат да бъдат и последните 7 от тези 70 години, особено като се има предвид, че в Даниил 9:26 се посочва, че 62 седмици „секва“ принадлежността към Месията (виж например в есхатологичния Будизъм „забравяне за дхармата“), което по-скоро показва, че става дума за последните 7 години (след 62 – 63) от 70.

Дан. 10: Принцовете на Гърция, Персия и Израел

Война срещу Персия, в която Принцът на Гърция (тук и по-горе има значението на „духът на“) идва, но на помощ срещу тях е само князът Михаил (символичният дух на Израел)

Дан. 11: Южният срещу северния цар

Описание на смяна на владетели на Гърция и Персия през годините, разтрогването на Гръцкото царство на няколко отделни царства А щом се издигне той, царството му ще се съсипе и ще се раздели към четирите небесни ветрища, но не на наследниците му, нито ще владеят над толкова над колкото той е владял; защото царството му ще се изкорени и <раздели> на други освен тях. (Даниил 11:4)

Описание на битки, атаки и т.н. между Южиня и северния цар и техните хора (наричани „множества“). Южният цар се разсвирепява срещу Северния, а Северния се превъзнася до боговете, богохулства, ще излезе да се бие (отново) с южния цар и тогава ще премине през страните („Едом, Моав и главният <град> на амонците“ успяват да избягат от това), завладява съкровищата на Египет, либийци и етиопци са заставени да го последват, но тъй като събития от изток и север го смущават тръгва да погуби и изтреби, и поставя военния си стан „върху славния свет хълм; но при все това, ще постигне края си, и не ще има кой да му помага.“

Дан. 12: Време на страдание

Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове. (Даниил 12:3)

Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат. (Даниил 12:10)

Датировка и исторически бележки Глава първа на книгата датира преживяванията и виденията на Даниил по времето на заточението на евреите във Вавилон. Той е пленен и откаран там заедно с Анания, Мисаил и Азария, като биват назначени като министри по време на управлението на Навуходоносор II и Балтазар, както и по късно при Дарий I. Даниил получава там името Валтасасар.

Според историко-критическото библейско виждане тези данни не са исторически, а по-скоро се оценяват като легенда.

От друга страна Кумранската общност, а също и първите християни, са разглеждали Даниил като истински пророк по време на заточението. За това ранно датиране по времето на Мидия и Персия говори това, че книгата – за разлика от клинописа от Вавилон показва едно много подробно познаване на вавилонските обичаи. Ранното датиране на книгата Даниил се подкрепя и от следните аргументи: Книгата използва 19 заемки от староперсийския, които сочат по-скоро към епохата на мидяните и персите отколкото към гърците. Тези термини произхождат от акадския и не са били използвани през 300 г. пр. Хр. Използваната образна символика за световните царства във виденията на Даниил отговаря на типичната вавилонска архитектура (напр. същества съставени от части на различни други, като лъва с орлови криле са орламенти по улиците). Формата и обръщенията на използваните в книгата прокламации отговарят на типичните формалности във Вавилон. Използвания арамейски език в книгата Даниил се различава много ясно по своята морфология, значения на думата и синтаксис от намерените в Кумран (1947 г.) апокрифни фрагменти от книгата Битие (50-150 г. пр. Хр.), които се датират от времето на макавеите. Много преписи на книгата Даниил са били намерени в пещерите на Кумран – включително преводи от арамейски на еврейски. Като се вземе предвид времето за разпространение и умножаване на един свитък би било доста невероятно, че книгата придобива такова значение още 30 – 50 години след нейното предполагано съставяне.

Отзвук в религията и обществото Юдаизъм Всред юдейството Даниил е признат чрез свидетелството на Йосиф Флавий през I в. на нашата ера за „най-великия от пророците“, „защото не само предсказва бъдещи събития, както правят другите пророци, но дава и точното време на тяхното изпълнение“Antiquites Juives X. 11, 7).

Важното значение на книгата на Даниил в литературата на междузаветния период – от II до I в. пр. Хр.Виж Ездра 12:11, le livre d’Henoch (Ch.83 – 90), les Oracles Sibyllins (Ch.4:388 – 400), 1 Macchabees (1:54; 2:59 ss), les Testaments des douze patriarches, les Jubiles, l’Apocalypse de Baruk, и т.н., многобройните легенди, които е вдъхновявала всред авторите от тази епоха (Виж особено апокрифните пасажи, включени в Септуагинта (молитвата на Азария, песента на тримата младежи, историята на Сузана, епизодите с Бел (Вил) и дракона)), голямото ѝ влияние върху кумранската общност, свидетелстват за почетното място, което тя заема.

В Талмуда Даниил е адмириран „като най-мъдрия и най-могъщия от всички люде“Yoma 77a. В Мидраш бива възхваляван и за него и Яков се говори като единствените двама души, на които Бог е открил събития, отнасящи се до последното времеMidrash Choher Tov 31:7. Според друго свидетелство от Мидраш Бог е открил на Даниил участта на Израил и датата на последния съдGen. Rab. 98, 2. Въпреки известни резерви, дължащи се на юдейско-християнските спорове, еврейските учени с голям респект изучават пророчествата на Даниил. Великият Маймонид ги прилага за Рим, Гърция, Персия, ислямския свят и дори за християнството Iggeret Teman IV-V. Изтъкнати учени, като екзегета Раши, рабина Саадия Гаон, поетът и философът Нахманид (Moshe ben Nahman Gerondi), политикът Абарбанел, хуманистът Лоеб (Махарал) и много други като тях, с интерес изучават книгата на Даниил и я използват за изчисляване на датата за идването на Месия.За тези автори виж B. Gross, Le messianisme juif, Paris, 1969, pp. 353 – 355, et lndex, pp. 370, 371 През ХХ в., философът Франц Розенцвайг установява връзка между световната история и пророчеството на Даниил.Franz Rosenzweig, Der Stern der Erlosung, Frankfurt, 1921, стр. 33 От по-ново време Абрахам Хешел цитира Даниил като „пророка на очакването“Abraham Joshua Heschel, Israel: An echo of Eternity, New York, 1969, p. 97, а Андре Неер го квалифицира като „пророк на молитвата“A. & R. Neher, Histore Biblique d’Israel, Paris, 1962, p. 580. За носителя на нобелова награда за мир Ели Визел книгата на Даниил съдържа тайната на надеждата.Elie Wiesel, Sages and Dreamers, New York, 1991, p. 114

Християнство В християнската традиция Даниил още отрано получава привилегията на често цитиран пророк. А именно чрез книгата му първите християни и най-вече църковните отци аргументират своето свидетелство. Иполит, а особено Йероним, дори и Тома Аквински отбелязват големия си интерес към тази книга.J. A. Montgomery, The Book of Daniel, New York, 1927, pp. 107, 108 По-късно изпод перото на реформаторите излиза цял поток от коментари и изследвания върху книгата на Даниил. Според Мартин Лутер тя е книгата, която заслужава да бъде публикувана първа.Martin Luther, Vorrede über den Propheten Daniel, 1530, rev.1541 (Deutsche Bibel 1960), p. 13 Калвин ѝ посвещава една от своите най-блестящи лекции.Jean Calvin, Praelectiones in librum prophetiarum Danielis, Geneve, 1561 А по време на религиозното пробуждане в ХХ в. книгата на Даниил заема водещо място и вдъхновява движението на очакващите възвръщането на Исус Христос.H. Desroche, The Sociology of Hope, Boston, 1979

Ислям