Панарициумът е гнойно възпаление на тъканите на пръста.
Обикновено се появява на крайната фаланга поради навлизане на патогени в малки рани – пукнатини, драскотини, порязвания, убождания. Засяга предимно ръцете, но понякога се развива и на краката. Има повърхностен (кожата, около и под ноктите) и дълбок панарициум (сухожилията, ставите и костите).
Симптоми
Зачервяване, болезненост, която се увеличава, подуване. Понякога се съпровожда с висока температура и неразположение.
При кожен панарициум гнойта се натрупва под външния слой на кожата, образува се мехур. Болките са умерени, като преобладава усещане за парене. Ако гнойта проникне под плочката на нокътя, се развива поднокътен панарициум. Той се развива също при убождане или попадане на треска под нокътя. Дълбокият панарициум обикновено се появява първо под кожата, но тъй като в тази област тя е плътна, насъбраната гной дълго време не може да пробие навън и процесът се разпространява към сухожилието, ставата или костта, понякога засяга и трите едновременно. За подкожния панарициум са характерни постоянни болки, особено през нощта, а при докосване се усеща остра болка. Ако болката се увеличава, когато се направи опит да се мръдне пръстът, означава, че е засегнато сухожилието или ставата.
При липса на лечение патологията води до разпространение на възпалението към съдовите структури и костите, затова е важно още при появата на първите признаци, във всеки случай преди болката да наруши нощния сън, да се вземат мерки. Пациентът не бива по собствено усмотрение да спуква мехура. Всяка форма на панарициум може да доведе до сериозни последици, ако микроорганизмите навлязат по лимфните и кръвоносните съдове до отдалечени органи и ги засегнат, както и ако причинят сепсис. Костният панарициум може да доведе до обезобразяване на фалангата, а сухожилният и ставният – до обездвижване на пръста.
Понякога намаляването на болката може да е индикация за некроза или увреждане на нервите.
Лечение В началото могат да се правят промивки с калиев перманганат или да се нанасят локални антибиотици. При дълбока инфекция и развитие на усложнения се преминава към перорални или интравенозни медикаменти. При по-големи усложнения, например след 3-тия ден, може да се наложи хирургично лечение. Във всеки случай терапевтичният подход зависи от тежестта, дълбочината на проникване, индивидуалните фактори на пациента, наличието на съпътстващи заболявания и усложнения и други.
Превенция При всякакво, дори незначително увреждане на кожата на пръста, трябва да се дезинфекцира. Ако влезе трън, веднага трябва да се извади. Хората, които работят предимно с ръцете си, е необходимо да носят защитни ръкавици.
Източници
Категория:Инфекциозни болести