Софийските съвещания са серия от неофициални реботни срещи на представители на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), станали в София, Княжество България, след поражението на Илинденско-Преображенското въстание от лятото на 1903 година.

Участници Веднага след неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание от лятото на 1903 година почти всички ръководни и интелигентти сили на ВМОРО се оттеглят в Свободна България.

Задгранично представителство Христо Матов Христо Татарчев Солунски революционен окръг Сава Михайлов Петър Самарджиев Аргир Манасиев Добри Даскалов Битолски революционен окръг Борис Сарафов Пандо Кляшев Васил Чекаларов Георги Попхристов Александър Чакъров Лазар Димитров Никола Андреев Деян Димитров Тасе Христов Смиле Войданов Скопски революционен окръг Никола Пушкаров Мише Развигоров Димитър Мирасчиев Владислав Ковачев Струмишки революционен окръг Христо Чернопеев Александър Китанов Никола Жеков Стойо Хаджиев Серски революционен окръг Яне Сандански Димитър Стефанов Георги Баждаров Димо Хаджидимов Одрински революционен окръг Михаил Герджиков Стамат Икономов Христо Арнаудов

Обсъждани въпроси Съвещанията продължават няколко седмици през януари и февруари 1904 година. Те са неформални и участниците не оторизирани да взимат решения задължителни за Организация. На съвещанията се оформят две основни групи дейци – едната около задграничните представители Матов и Татарчев, а другата около Сандански, Чернопеев и Хаджидмов.

Въстанието и бъдещата тактика

Първият обсъждан проблем е оценка на въстанието, трябва ли да се поднови въстаническата борба през пролетта на 1904 година или трябва да се започне подготовка на ново въстание. Георги Попхристов пише в спомените си:

Серските дейци, които прехвърлят цялата отговорност за въстанието на останалите, са подкрепени до известна степен и от одринчани. Михаил Герджиков пише в спомените си:

Христо Матов излага противоположната позиция, която е развита и в две негови брошури на следната 1905 година. Матов одобрява дейността на Централния комитет и на взетото от него решение за въстание, но отхвърля тактиката на общо повсемество въстание и се застъпва за партизански действия. Според него с оръжие и атентати трябва да се заплашат интересите на близки и далечни държави, за да се постигне чрез външна намеса целта на Организацията - автономия за Македония и Одринско.

Ръководството и строежа на Организацията Вторият обсъждан въпрос е за промени в ръководството и строежа на Организацията. Попхристов пише „Изтъкваха се принципи, правеше се преценка на всичко минало – и то прибързано – и се мислеше все за бъдещето. Обаче у всички дейци владееше едно общо убеждение и мнение, че борбата трябва да продължава. Изказваха се мнения относно начина и тактиката на борбата – какви трябва да бъдат за напред. Имаше мнение борбата да се преорганизира отново и да се гледа по всякакъв начин движението да се ръководи отвътре, а не от вънка. Да се запази самостоятелността на Организацията и крайната цел – автономията – никакво присъединение. От всички се осъждаше върховистката борба, която само компрометираше светото дело пред външния свят, даваше външен и несъстоятелен характер на движението“. Отново серските дейци са най-големите критици на порядките в Организацията и искат коренна промяна в посока децентрализация и търсене на контакти с други демократични сили. Предлага се и въвеждане на принципа на федеративност, строго изборно начало и лична инициатива, като ролята на Централния комитет се сведе само до координационен център между отделните революционни комитети. Най-голям привърженик на този курс е Хаджидимов, който иска нови методи на борба, отстраняване на дейците поддържащи контакти с Върховния македоно-одрински комитет и установяване на принципа на демократичен централизъм и федеративно начало в Организацията.

Представтелите на Скопския, Битолския, Солунския и част от представителите на Струмишкия окръг застават зад Матов и се обявяват за запазване на основните уставни документи на ВМОРО и за промени, които не излизат извън традициите на Организацията, а са насочени на практика към възстановяване на структурите ѝ. Този възглед е изложен от Матов в брошурата му „За управлението на Вътрешната революционна организация“, в която той твърди, че в Организацията съществуват паралелно и централизация и децентрализия и местна инициатива, и че централизация има за външните работи, но не и за вътрешните.

Събирането на пари На Съвещанията се сблъскват и Герджиков и Борис Сарафов по отношение на събирането на пари за организацията. Герджиков пише:

Резултати Основният резултат от Съвещанията е оформянато на двете течения във ВМОРО, които все още не придобиват организционни измерения. Скоро Централният комитет разпраща писма, с които се подканят дейците да се върнат в Македония и Одринско и повечето участници в Съвещанията се връщат в Османската империя с новосформирани чети.

Бележки

Категория:Конгреси на ВМОРО и ВМРО Категория:1904 година в България