Сицилия през норманския период е период от историята на остров Сицилия, когато той е под властта на норманите. Те започват завоюването на острова от Сицилианския емират през 1061 година и през 1071 година основават свое Графство Сицилия, а от 1130 година – Сицилианско кралство. Периодът приключва през 1194 година, когато норманската династия на Отвилите е заменена от Хоуенщауфените.

Завоюване на Сицилия С норманското завладяване на Сицилия, преди това окупирана от арабите, създали емирство там, през 1071 г. се ражда Великото графство Сицилия. Негов родоначалник е родът Отвили, основан от норманския родоначалник Роже I през 1061 г., когато той започва завладяването на Сицилия. Норманите въвеждат нова политическо-социална система в Сицилия – феодалната система.

През 1085 г. граф Роже добавя половината от Калабрия към своите владения, а през 1091 г. завладява и Малта. След като завладяването на Сицилия приключва с падането на последната арабска крепост Ното през 1097 г., Роже I свиква в Мадзара първата сесия на това, което ще се превърне в един от най-старите парламенти в светаEnzo Gancitano, Mazara dopo i Musulmani fino alle Signorie. Dal Vescovado all'Inquisizione, 1ª ed., Castelvetrano, Angelo Mazzotta Editore, 2001, с. 30 (заедно с исландския, фарьорския и този на остров Ман).

Неговият наследник Роже II е този, който през 1121 г. разширява господството си над Амалфи и Гаета, над част от Неапол, над Таранто, Капуа и Абруци, а през 1127 г. също и над Херцогство Апулия и Калабрия.

От 1130 г., със свикването на Curiae generalis (събрание, в което участват благородници, рицари, феодали и духовенство, специално свикано, за да слуша думата на суверена и да прилага неговите регулаторни разпоредби) в Кралския дворец в Палермо за провъзгласяването на Кралство Сицилия, може да се говори за Сицилиански парламент – първият парламент в съвременния смисъл на суверенна държава.

Историкът Алесандро Телезино (XII век) приписва идеята за „конституционен преврат“ на кръговете в Палермо: започва да се внушава на Роже II, настойчиво и с поверителни разговори, че той, с Божията помощ, доминира над всички провинции на Сицилия, Калабрия, Пулия и другите региони, които достигат почти до Рим, и че вече не трябва да кичи с херцогската титла, а да се облагороди с кралската. Роже взема под внимание тези предложения, като събира извън град Салерно съвет от много експерти и много компетентни духовници, както и принцове, графове, барони и други хора, за които знае, че са надеждни, и представя на тяхното внимание тайния и неочакван въпрос, и те одобряват издигането му в крал в Палермо. Херцогът се завръща в Сицилия, обявявайки във всички провинции на своите земи, че всеки с титла, власт и почести трябва да се втурне към Палермо в деня на неговата коронация, която се състои в коледната нощ през 1130 г.

Лангобардският историк Фалко от Беневенто (XI – XII век) и римските източници приписват раждането на Кралство Сицилия на събитие, включващо през 1130 г. папа Инокентий II и неговия антипапа Анаклет II – и двамата наследници на папа Хонорий II, както и Роже II – граф на Сицилия и херцог на Апулия и Калабрия от 1128 г., направен такъв от ръцете на самия папа. Според тази версия на събитията в нощта между 13 и 14 февруари 1130 г. папа Хонорий II (Ламберто Сканабеки) умира и незабавно в Колегията на кардиналите се разпалва повторно борбата за наследството между същите две фракции, които вече са се сблъскали няколко години по-рано (1124 г.) по повод избирането на Сканабеки. 16-те кардинали, принадлежащи към рода Франджипане, водени от кардинал Аймерих, избират кардинал Грегорий Папарески за папа с името Инокентий II. Останалите четиринадесет кардинали, принадлежащи към семейство Пиерлеони, избират кардинал Пиетро Пиерлеони за папа с името Анаклет II. Малко след това Пиерлеони успява да получи одобрението на някои от кардиналите, избрали Папарески, като по този начин събира мнозинството от гласовете на колегията и следователно се акредитира като легитимен папа. Тъй като Инокентий II не възнамерява да се откаже от тиарата, в Римската църква настъпва истинска схизма, която в крайна сметка включва главно нецърковни елементи, т.е. някои големи европейски държави като Англия, Франция и Германия, които заедно с голяма част от Италия, подкрепила Инокентий II. Папа Анаклет II, набелязан и заради еврейския си произход и напълно изолиран, поисква подкрепата на норманите на херцог Роже II, на когото предлага в замяна кралската корона. Династията Отвили, към която принадлежи херцогът, вече е завладяла Сицилия, превръщайки я в кардинална точка в световната търговия и икономика по това време.

Херцогът не пропуска възможността и сключва на 27 септември 1130 г. истински военен съюз с папата, след което последният издава була, която прави графа на Сицилия, както и херцог на Калабрия и Пулия, крал на Сицилия. Той предоставя кралска власт на херцога: „Ние следователно предоставяме, даваме и позволяваме на вас, на вашия син Рожер, на другите ви деца, които според вашите разпоредби трябва да успеят в кралството, и на вашите потомци, короната на кралство Сицилия, Калабрия и Пулия и на цялата земя, която ние и нашите предшественици дарихме и предоставихме на вашите предшественици, херцози на Пулия, припомнените Робер Гискар и неговият син Роже; и ние даваме ти да държиш кралството и цялото кралско достойнство и кралски права завинаги, така че да ги държиш и да господстваш над тях завинаги, и ние установяваме Сицилия като глава на кралството“. Curiae generalis го провъзгласява за крал на Сицилия, след което в коледната нощ на същата година, като предприема церемония, която вече е била наблюдавана през 800 г. по случай коронацията на Карл Велики, той е коронясан в столицата Палермо като „Роже II, крал на Сицилия, Херцогство Апулия и Княжество Капуа“ (Rex Siciliae, ducatus Apuliae et principatus Capuae).

Крал Роже II

Кралство Сицилия е родено в коледната нощ на 1130 г. и е поверено в ръцете на сина на човека, който е завладял Сицилия от арабите. То е родено под знамето на норманската династия на Отвилите и в името на древната сицилиотска монархия, основана от Агатокъл, символично поета от итало-норманската династия и включва не само остров Сицилия, но и земите на Калабрия и Пулия. Роже II, обединявайки целия Юг под своя власт, създава третата от големите държави в Европа.John Julius Norwich,

Папа Инокентий II обаче, считайки себе си за легитимен папа, отлъчва антипапа Анаклет II и обявява всичките му действия за нулеви. В поредица от последващи събори в Реймс (1131), Пиаченца (1132), Пиза (1135) той е признат за легитимен папа от Англия, Испания, Франция, Милано и Германия. На 4 юни 1133 г. коронясва Лотар II за император в Сан Джовани ин Латерано.

До този момент Анаклет II може да разчита само на подкрепата на град Рим и на норманите на крал Роже II. Тъй като разколът между двамата папи изглежда нелечим, прибягването до оръжие е неизбежно, особено защото император Лотар е подтикван да направи това от непрекъснатата намеса на Бернар от Клерво, който е яростен враг на Анаклет II. С идването на Лотар в Италия започва конфликт между Империята и норманите, при който Роже II постепенно губи териториите на полуостровна Италия. След като Лотар си тръгва през октомври 1137 г., Роже превзема Салерно, Авелино, Беневенто и Капуа. И Неапол, след година обсада, е принуден да капитулира точно след тръгването на Лотар.

През декември 1137 г. умира император Лотар, а на 25 януари 1138 г. умира и антипапата Анаклет II. Семейство Пиерлеони избира нов антипапа в лицето на кардинал Григорий с името Виктор IV. Неговата оставка през май 1138 г., три месеца след избора, особено по настояване на Бернар от Клерво, дава зелена светлина на пълното легитимиране на Инокентий II, който получава признание през май 1138 г. също от кардиналите, лоялни на сем. Пиерлеони. Така схизмата в Римската църква приключва.

През първите месеци на 1139 г. се провежда Вторият латерански събор, който потвърждава нелегитимността на Анаклет II и анулирането на всичките му действия. Съветът отново повтаря отлъчването срещу антипапата и Роже. След това самият папа тръгва срещу Роже начело на силна армия. Но превъзходните военни умения на сицилианския крал му помагат да вземе папа Инокентий за заложник близо до Монтекасино, който, осъзнавайки, че не може да устои на врага, трябва да потвърди кралската корона. На 27 юли 1139 г. близо до Миняно е изготвена привилегията, с която се потвърждава altio in regem, заедно с анексирането на територията на Капуа.

Роже II прави Кралство Сицилия една от най-мощните и най-добре уредени държави в Европа, като му дава законодателна основа с Арианските асизи, обнародвани през 1140 г. в Ариано ди ПулияRuggero II, на ilportaledelsud.org – правният корпус, който формира новата конституция на Кралство Сицилия. Той е отговорен и за създаването на Catalogus baronum – списък на всичките феодали на кралството, съставен за установяване на по-внимателен контрол върху територията, на васалните отношения и следователно на потенциала на неговата армия. Той е съставен по модела на dîwân al-majlis, въведен в Сицилия от предишните фатимидски владетели, за да контролира прехвърлянето на собствеността върху земята.Името duana идва от арабското dîwân, на свой ред дало началото на италианския термин dogana (митница).

Впоследствие Отвилите се посвещават на разширяването на своето царство, анексирайки Неапол на север, но също и преди всичко различни северноафрикански територии (Малта, Гозо и част от Северна Африка, включително тунизийско-либийския хинтерланд между Бона и Триполи) и Корфу. Около 1140 г. Тунис е покорен от Рожер II. През 1146 г. голяма сицилианска флота под командването на Георги Антиохийски – адмирал на Рожер II, напуска Трапани и завладява Триполи и крайбрежната Триполитания, която остава под управлението на Кралство Сицилия почти до края на века.

Опитите на Рожер II да се засели в Африка, първо в Махдия и след това в Триполи, довеждат до създаването на малка норманска империя по бреговете на Ифрикия, с единствено изключение на Тунис. Местните шейхове се подчиняват на властта на краля на Сицилия, който се опитва да насърчи нови християнски селища в региона, за да защити скромното съществуващо християнско население.David Abulafia, Ifriqiyya, в Enciclopedia Federiciana, vol. 1, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2005 Роже II мисли да създаде Норманско кралство Африка в тези владения в т. нар. Ифрикия с намерението да го обедини с Кралство Сицилия, но смъртта му през 1154 г. му попречва да направи това. През 1160 г. сицилианците губят Махдия и до 1180 г. и останалата част от Ифрикия.

Гулиелмо I

След смъртта на Роже II на трона се възкачва неговият син Гулиелмо I. Скоро той трябва да се изправи пред трудната политическа ситуация поради заплахата от Германската империя на Фридрих I Барбароса, от Византийската империя на Мануил I Комнин и от папството, управлявано от Адриан IV. В началото на 1155 г. Мануил Комнин научава, че бароните на Пулия никога не са гледали с добро око на Отвилите и възнамеряват да се разбунтуватGiorgio Ravegnani, . След като се разбунтува срещу краля на Сицилия, граф Роберто III ди Лоритело сключва споразумение с Византийската империя.

Фридрих I Барбароса, който е в Анкона, е готов да застане на страната на византийците, но бароните му отказват поради сухия климат и болестите, засегнали войските. Първият град, който пада, е Бари, който бързо се предава, а сицилианската армия на Андрия е унищожена. Папа Адриан IV следи напредъка на византийците в Кралство Сицилия със задоволство, тъй като смята, че може по-лесно да разшири границите на Папската държава. На 29 септември 1155 г. папата се присъединява към византийците във войната и тръгва с армията си: за много кратко време византийците и папата завладяват цяла Пулия и Кампания. Гулиелмо I не се предава и реорганизира армията си само с една загубена битка от византийците, а направеното за една година е напразноAnnales Casinenes, с. 311..