Масалианите (, „молещ се“), наричани също евхити (, „молещ се“), молитвеници, ентусиасти и мечтатели, са християнска секта, възникнала в Месопотамия и разпространила се в Мала Азия и на Балканите.
История За първи път масалианството се споменава в 70-те години на IV век в антиеретически текстове на Ефрем Сирин,Ephrem the Syrian, Against the Heresies, 22.4 Епифаний Кипърски,Epiphanius, Ancoratus 13, and Panarion 80 и Йероним Блажени,Jerome, Dialogue against the PelagiansFrances Young, From Nicaea to Chalcedon, (2nd edn, 2010), p118 както и в първата половина на V век от Атик I Константинополски, Теодот Антиохийски и Сисиний I Константинополски. За пръв път учението е осъдено като ерес на събор от 383 година в Сиде, чиито решения са цитирани много по-късно от Фотий I Константинополски. Според тези текстове водач на масалианите е човек на име Петър, който твърди, че е Иисус Христос.Janet Hamilton, Bernard Hamilton, Yuri Stoyanov Christian Dualist Heresies in the Byzantine World, C. 650-c. 1450: Selected Sources, Manchester University Press, 1998 Преди да бъде убит с камъни, той обещал на последователите си, че след три дни ще излезе от гробницата си във формата на вълк, заради което получава прозвището „Ликопетрус“ или „Петър Вълка“. Православните богослови смятат, че от гроба ще излезе не човекът Петър, а дявол.John Jortin, Remarks on Ecclesiastical History ... Second edition, Volumen 2, 1846
Масалианството се разпространява главно в християнските манастири и в по-малка степен в светските общности. В центъра на доктрината им е възгледът, че кръщението и другите църковни тайнства не могат да очистят човека от влиянието на Сатаната и да го превърнат в обиталище само на Светия Дух, а това може да стане само в резултат на продължителни молитви. Масалианите приемат в общностите си хора, отказали се от имуществото и брака си или избягали роби, отнасят се отрицателно към физическия труд, а някои се кастрират.
Масалианството просъществува няколко столетия, оказвайки влияние върху богомилството в България (формула за отричане от 1027 година нарича богомилите „ликопетрианци“),M. Loos, Dualist Heresy in the Middle Ages, Volume 10, Academia Publishing, Prague, 1974, p.29 като по този начин повлиява и на Босненската църква и катарството. По-късните сведения за масалианството – от XI век – показват промени в неговата доктрина, която силно се доближава в някои отношения до богомилството, а според някои автори от това време, като Георги Кедрин, масалианство и богомилство са синоними.
Бележки
Цитирани източници
Категория:Ереси Категория:Ранно християнство Категория:Мистицизъм