Сицилия при Хоенщауфените е период от историята на Сицилианското кралство, когато то е под властта на династията Хоенщауфен, между 1194 и 1266 година.

Хайнрих I

На 25 декември 1194 г., след като завладява трона и покорява Сицилия с подкрепата на генуезката и пизанската флота и със силата на оръжието, Хайнрих VI Хоенщауфен е коронясан за крал на Сицилия с името „Хайнрих I Сицилиански“. Ден след коронацията съпругата му Костанс Отвилска ражда в Йези дългоочаквания наследник Фридрих II, който получава името „Фридрих Роже“ в чест на двамата си знаменити дядовци Фридрих Барбароса Хоенщауфен и Роже II Отвилски. Въпреки лекотата, с която завладява Кралство Сицилия, Хайнрих VI използва зверска жестокостː дори чичото на Вилхелм III, граф Рикардо от Ачера – ветеран от кръстоносния поход, е хвърлен в затвора.

Императрица Констанс Отвилска, раздвоена между ролята на съпруга със страхлив и омразен характер, и тази на потомка на семейство (Отвили), обичано от сицилианския народ, развива омраза към германците. Хайнрих е наясно, че неговата власт, колкото и огромна да е, няма единство и вижда раждането на своя наследник като правилната възможност за реализиране на органичен проект. През 1196 г. императорът постановява свирепата екзекуция на Рикардо от Ачера, след което смята, че е открил нов заговор срещу него, подозирайки участието и на папа Целестин III. Хайнрих нарежда кървави репресии и масови екзекуции, а атмосферата на терор, обхванала Сицилия, отслабва само с внезапната смърт на императора. В нощта между 28 и 29 септември 1197 г. той умира от обостряне на чревна инфекция, вероятно след отравяне от съпругата му, която го надживява малко повече от година.

Фридрих II

Когато Хайнрих VI умира преждевременно през 1197 г. в Месина, той е наследен от все още невръстния Фридрих II (като Фридрих I Сицилиански) с регент майка му Костанс, която управлява до смъртта си през 1198 г. като последна кралица от династията Отвили в Сицилия.

На 18 май 1198 г., само на четири години, Фридрих II е коронясан за крал на Сицилия и е поверен на закрилата на папа Инокентий III. Основната грижа на папата е да запази империята и Кралство Сицилия отделни, поради което той поверява младия крал на регентски съвет, признавайки неговото наследяване на сицилианския трон, докато в Германия той подкрепя Ото IV от Брунсуик – гвелфски кандидат, противопоставен на Филип Швабски – чичото на Фридрих. От 1201 до 1206 г. Фридрих, под ръководството на сенешала Марквард и след това на кондотиера Вилхелм Капароне, получава кралско образование, въпреки че някои автори твърдят, че е отгледан от най-бедните хора на Палермо.Georgina Masson e Luisa Theodoli Quintavalle,

През 1208 г., на 14-годишна възраст, Фридрих II напуска папската защита и директно поема властта в Кралство Сицилия. През същата година Филип Швабски е убит и Ото получава императорската корона, но след като не спазва договорите, сключени преди това с папата, последният започва да подкрепя наследствените права на младия Фридрих, избран за крал на римляните през 1212 г. Осъзнавайки политическата си слабост, Фридрих се съгласява да ограничи намесата на короната в делата на Сицилианската църква и предоставя широка автономия на великите господари на империята (Златна була от Егер, 1213 г.). След като побеждава Ото при Бувин на 27 юли 1214 г., Фридрих е коронясан за крал на Германия в Палатинския параклис в Аахен. Като условие за възкачване на престола Фридрих II обещава на Инокентий да не обединява империята и Кралство Сицилия в едно държавно образувание. Фридрих не дава знак, че иска да абдикира от Кралство Сицилия, въпреки че поддържа твърдото си намерение да запази двете корони разделени.

Поради това той решава да остави Кралство Германия на сина си Хайнрих, като същевременно запазва, като император, върховната контролна власт. Тъй като майка му е сицилианка и е получил образование в Сицилия, вероятно той се чувства повече сицилианец, отколкото германец, но преди всичко познава добре потенциала на своето кралство.Gioacchino Volpe, Фридрих е незабавно притиснат от новия папа да изпълни обещанието си да свика кръстоносния поход, а папата вярва, че единственият начин да повери Фридрих е да го номинира за император и на 22 ноември 1220 г. той е коронясан за император в Свети Петър в РимКойто по онова време има около 30 000 жители, като Генуа и Верона, докато най-населеният град в Италия е Милано с около 100 000 жители. Вж.: от папа Хонорий III. Избягвайки непрекъснатите искания на папа Хонорий III да предприеме кръстоносния поход, той е отлъчен от Църквата, защото е забавил заминаването си за Светите земи (1227 г.), Фридрих, поддържайки своя кръстоносен обет, получава отстъпването на Йерусалим от султана на Египет и е коронясан за Крал на Йерусалим през 1229 г. Този положителен резултат от водения от него Шести кръстоносен поход обаче е засенчен от кръстоносния поход, който папата насочва срещу него именно заради това, че се е съгласил с един „неверник“. Принуден набързо да се върне в Италия, за да се противопостави на папската армия, той постига споразумение (Мир от Чепрано, 1230 г.), според което се отказва от правото си да потвърждава епископски назначения в Сицилия в замяна на премахване на отлъчванетоCristina Carbonetti Vendittelli, Pace di San Germano (1230), в . Междувременно градовете от Ломбардската лига са влезли в спора между папата и императора и вековното разделение между гвелфи и гибелини е възобновеноСред семействата, най-лоялни към партията на гибелините, трябва да се помнят Орделафи – господари на Форли, който е град, когото Фридрих възнаграждава за помощта, която получава с предоставянето на забележителни привилегии, и също така позволява да върне обратно царски орел в герба на града..

Възползвайки се от периода на мир, суверенът се посвещава на вътрешните работи на своите владения. Той провежда интензивна законодателна дейност в Капуа и Катания през 1220 г., в Месина през 1221 г., в Мелфи през 1224 г., в Сиракуза през 1227 г. и в Сан Джермано през 1229 г., като централизира властта в свои ръце, отнемайки я от феодалите, които преди това са ги узурпирали. През август 1231 г. в замъка на Мелфи Фридрих II, с помощта на своя доверен нотариус Пиер дела Виня, издава Constitutiones Augustales (известни също като Конституцията от Мелфи или Liber Augustalis) – законодателният кодекс на Кралство Сицилия, основан на римското и норманското право, считани за едно от най-великите произведения в историята на правото. Резултатът е централизирана, бюрократична и по същество изравнителна държава с характеристики, които историците смятат за „модерни“..Franco Cardini e Marina Montesano, Storia medievale, Firenze, Le Monnier Università/Storia, 2006, с.287 Две години по-късно той затяга антиеретическото законодателство, като приравнява ереста с престъпленията срещу краля.Antonia Fiori, Eresie, в

Той също така се погрижва за обучението на класа от образовани служители, които могат да се занимават с обществени дела, като основава Неаполитанския университет. Също така развива медицинската школа в Салерно. – първата и най-важна медицинска институция в Европа през Средновековието. Палермо и дворът се превръщат в център на империята и благодарение на покровителството на краля (определен за културата му като Stupor mundi), той се превръща във важен културен център, пресечна точка между гръцките, арабските и еврейските традиции. Тук се ражда Сицилианската поетична школа с първото използване на литературната форма на романски език – сицилианският, който предшества Тосканската школа с поне един век. Сред най-важните представители на Сицилианската школа е Якопо да Лентини – създател на сонета. Много историци, както пише Санти Коренти,Santi Correnti, Storia della Sicilia, Roma, Newton & Compton, 1999, с. 162 виждат във Фридрих политическата предшестване на „фигурата на ренесансовия принц“ или на „национализма на Рисорджименто“.

Във военната област суверенът се погрижва да създаде фабрики и оръжейни складове в основните крепости на кралството: Ариано, Каноза, Лучера, Мелфи, Месина и Палермо.Organizzazione militare, в Enciclopedia federiciana, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2005 Неговото управление се характеризира с борби срещу папството и италианските комуни, в които той печели победи или се поддава на компромисиː запомняща е забележителната му победа през ноември 1237 г. над Ломбардската лига при Кортенуова, завладявайки бойната колесница (Карочо), който изпраща като почит към папата. На следващата година синът му Енцо (или Енцио) се жени за Аделазия ди Торес, вдовица на Убалдо Висконти ди Галура – съдия (т.е. ръководител) на Торес и Галура, и Фридрих го прави крал на Сардиния. Сардиния е обещана като наследник на папата, който незабавно отлъчва Фридрих по време на Страстната седмицаИсториците не са съгласни относно точната дата на това отлъчване между 20 март,Цветница, посочена от Kamp, и 24 март, Велики четвъртък според Пинци; историкът йезуит Ханс Волтер твърди, с интересна индикация, че Фридрих е бил отлъчен от Църквата в неделя, 20 март, и отлъчването е било повторено от папата на следващия четвъртък, 24, по време на ритуалите на Велики четвъртък. Вж. . За да попречи на съвета да потвърди тържествено неговото отлъчване, той блокира сухопътните пътища към Рим и кара двама кардинали и много прелати да бъдат заловени. Имперските войски достигат портите на Рим, но на 22 август 1241 г. възрастният папа Григорий IX умира"Този, който отказа мира и преговорите и само допринасяше за разногласия, не трябваше да излиза отвъд границите на отмъстителния август („augustus“): този, който действаше, за да оскърби Август.“ (Погребална реч за папа Григорий, произнесена от Фридрих II). и Фридрих дипломатично заявява, че се бори с папата, но не и с Църквата (той винаги е бил под отлъчване) и се оттегля в Сицилия. Папа Инокентий IV решава, че подчиняването на Ломбардия на империята не може да бъде прието, и свиква събора, който не само потвърждава отлъчването на Фридрих, но дори го свали„Свалянето“ на императора е обнародвано с папска була, а не със „съборна резолюция“., обръщайки се към враговете на му в Германия, за да има друг назначен император. През 1250 г. Фридрих става жертва на сериозна коремна патология, вероятно поради пренебрегвани заболявания, по време на престоя си в Пулия; според Гуидо Бонати обаче той е бил отровен. Смъртта му е последвана от борби за наследяването на престола.

Манфред – последният крал от Швабската династия

Фридрих II в завещанието си посочва втория си син Конрад IV за универсален наследник и приемник на императорския трон, на този на Сицилия и на този на Йерусалим, и оставя на Манфред Княжество Таранто с други незначителни феоди, както и наместничеството на Кралство Сицилия. През октомври 1251 г. Конрад се придвижва към полуострова, където се среща с имперските викарии, а през януари 1252 г. акостира в Сипонто, след което продължава заедно с Манфред в умиротворяването на кралството. През 1253 г. те връщат под свой контрол бунтовните графства Казерта и Ачера, завладяват Капуа и накрая Неапол през октомври. На 21 май Конрад умира от малария,Има слухове, че Манфред е отровил брат си, но няма доказателства за това. оставяйки сина си Конрадин под настойничеството на папата. Папството, което продължава да се мръщи на установяването на императорския дом на Швабия, обещава кралството на Едмънд Гърбавия, стига той да окупира кралството със собствената си армия. Въпреки това благодарение на фините дипломатически умения, наследени от баща му, Манфред сключва споразумение с папата, което разглежда папската окупация с просто резервиране на правата на Конрадин и неговите собствени. Манфред, който не се чувства уверен в лицето на папата, набира голяма армия, за да води война срещу папската армия, която побеждава близо до Фоджа. През 1257 г. войната протича благоприятно за швабите, Манфред разбива папската армия и потушава вътрешните бунтове.