Орфанотрофът () е управител на сиропиталище (ὀρφανοτροφεῖον, орфанотрофейон) във Византия. Директорът на най-важното сиропиталище, Императорското сиропиталище в Константинопол, създадено през IV век и просъществуващо до XIII век, в крайна сметка се издига до длъжност от особено значение и се нарежда сред най-влиятелните министри на Византийската империя.

История В духа на християнската филантропия византийският свят проявявал особена грижа към по-слабите членове на обществото, включително вдовици, сираци, болни или възрастни хора. Сираците са били осиновявани от приемни родители, настанявани в манастири или в сиропиталища, като последните често са били управлявани от манастири.

В столицата Константинопол е имало особено голямо сиропиталище, разположено в североизточния ъгъл на града, на мястото на древния акропол на Византион, което в крайна сметка попаднало под императорски патронаж. Според Константинополската патрия то водело началото си от поредица благотворителни заведения, основани по време на управлението на император Констанций II () от патрикийия и протовестиарий Зотик, за което последният бил канонизиран от Църквата. Според една новела на император Лъв I Тракиец от 469 г., Зотик е първият, който притежава титлата орфанотроф. Известно е, че през V век свещеникът Никон и Акакий, по-късно патриарх на Константинопол (), са били последователно ортакотрофи в столицата, докато друг бъдещ патриарх, Евфемий (489 – 495), е заемал поста в провинциалния град Неапол.

Законодателството на Юстиниан I () често споменава сиропиталищата и длъжността орфанотроф, но едва по време на управлението на неговия наследник Юстин II () институцията в столицата придобива своите определени характеристики: Юстин и съпругата му София, с помощта на протовестиарий, също на име Зотик, построяват сиропиталище близо до църквата „Свети Павел“ (или „Свети Петър и Павел“ според Теофан Изповедник) – вероятно църквата със същото име близо до Портата на Евгений на морската стена на Златния рог, спомената от Никифор Григора – и възстановяват основаното от първия Зотик, което вероятно е превърнато в лепрозорий. Юстин завещал годишна сума от 443 номизми на сиропиталището и направил имуществото му неотчуждаемо. Вероятно тогава орфанотрофите на столицата започнали да бъдат назначавани от императорите. В резултат на това, докато в провинциите длъжността орфанотроф продължава да се заема от духовници, в столицата тя скоро се превръща във формална длъжност и се заема от членове на светската административна йерархия.

През IX – XI век ролята на орфанотрофите, изглежда, е била ограничена до императорското сиропиталище в столицата, докато провинциалните благотворителни учреждения са били под надзора на двама други служители, хартулария на сакелето и великия куратор. Орфанотрофът е бил отговорен за своите подопечни и е управал тяхното имущество до навършването им на 20-годишна възраст, освен ако те не се оженили по-рано; било му е забранено да продава имуществото на своите подопечни без специално разрешение; и в случай на лошо управление е бил отговорен пред епарха на града. Според „За церемониите“ на Константин Багренотодни от X век, орфанотрофите са имали следните подчинени служители:

хартуларий на домакинството (χαρτουλάριοι τοῦ οἴκου, chartoularioi tou oikou), вероятно управляващи новото сиропиталище, основано от Юстин II и София хартуларий на болницата „Свети Осий“ (χαρτουλάριοι τοῦ ὁσίου, chartoularioi tou hosiou), вероятно отговорен за сиропиталището, основано от Зотик; аркарий (ἀρκάριος, arkarios, касиер), очевидно общ за двете заведения редица куратори (κουράτωρες, kouratores) с неопределена функция, вероятно администриращи свързани институции

В Тактикона на Успенски от орфанотрофът притежавал високия ранг на патрикий и е на 37-мо място в дворцовата йерархия, веднага след хартулария на вестиария, докато в Клеторологиона на Филотей от 899 г. той е поставен на 56-то място сред достойнствата, дадени с декрет, след препозита за молбите. В „За церемниите“ се описва ролята на орфанотрофа в определени императорски церемонии, често заедно с неговите подопечни, които са били водени в присъствието на императора, пеели са песни и са получавали подаръци от него. Дворцовите рангове, присъждани на орфанотрофите през IX – XI век, са били антипат, патрикий и протоспатарий; това обаче е било ограничено до светските длъжностни лица, тъй като по правило църковните служители не са имали дворцов ранг. Няколко титуляри на тази длъжност обаче я съчетавали с други светски административни длъжности. Най-известният случай е евнухът Йоан Орфанотроф, който се издига до регент на империята в края на управлението на Роман III Аргир (), преди да издигне брат си Михаил IV () и племенника си Михаил V () на трона. Йоан е обявен за орфанотроф още при Роман III и след като скоро след това става монах, той се отказва от другите си светски титли и запазва само първата, с която остава известен.

Императорското сиропиталище е възстановено, след като било повредено от земетресения в края на управлението на Роман III Аргир, но отново е в окаяно състояние по времето на Алексий I Комнин (), чиито многобройни благотворителни дейности включват възстановяването му и основаването около него на истинско селище от благотворителни институции за слепи, недъгави, сакати или възрастни хора. Алексий дарил на институцията значителни приходи и основал училище, където сираците можели да получават безплатно обучение. Синът и наследник на Алексий, Йоан II Комнин (), го разширил допълнително. По време на периода на Латинската империя съдбата му остава неизвестна, но вероятно, подобно на повечето византийски обществени сгради по това време, е изпаднало в окаяно състояние. Като част от мащабната реконструкция на града след неговото повторно завладяване през 1261 г. император Михаил VIII Палеолог () построява училище „на територията на стария орфанотрофейон“, което вероятно показва, че той е престанало да функционира известно време преди това.

Въпреки разпускането на императорското сиропиталище, службата на орфанотрофа оцелява в периода на Палеолозите във фискалния си капацитет. Още в Клеторологиона орфанотрофът е класифициран сред фискалните секретари, секретите (заемайки 11-то място сред тях), и очевидно е наследил по-ранен фискален служител, „кураторът на Мангана“, в неговите функции. В началото на XIV век Мануил Фил все още го нарича „ковчежник на имперските средства“, но в „Книгата на службите“ на Псевдо-Кодин от средата на XIV век е записано, че длъжността, макар и все още да заема 56-то място в дворцовата йерархия, вече не е имала определена функция. Според Кодин, дворцовото му облекло се състояло от дълъг копринен кабадион и куполообразна шапка-скараникон, покрита с червено кадифе и увенчана с малък червен пискюл.

Списък на известни орфанотрофи орфанотроф период бележки източници Зотик при Констанций II () Първи изпълняващ длъжността и основател на сиропиталище със същото име в Константинопол, убит от император Констанс II. Никон при император Лъв I () свещеник, предшественик на Акакий. Акакий при Лъв I (), преди 472 наследил Никон, заема поста до избирането си за патриарх през март 472. Евфемий Константинополски преди 489 бил свещеник и орфанотроф в Неапол, преди да бъде избран за патриарх през пролетта на 489 г. Георги дякон и орфанотроф (в столицата или провинцията), присъсвал на Четвъртия константинополски събор, адресат на писмо от патриарх Фотий. Лъв началото на IX век патрикий и орфанотроф, адресат на писмо от Теодор Студит Никифор края на IX – началото на X век епископ на Никея, засвидетелстван като орфанотроф в Житието на свети Игнатий (Vita Ignatii). Павел при Роман I Лакапин () Приятел и съзаклятник магистър Стефан и Теофан Тейхиот срещу императора; измъчван и заточен на остров Антигони. Деметрий кувуклисий (κουβουκλείσιος) на Солунската катедрала и орфанотроф на местния диоцез, подписал акт през май 942 г. Йоан края на X век критий (κρυτης, граждански съдия) на тема Армениак, адресат на две писма от Никифор Уран. Мелиас патрикий и орфанотроф, подписал синодален акт от 1030 г. Йоан Орфанотроф Началник на дворцовите евнуси като препозит. Става орфанотроф в края на управлението на Роман III Аргир. Става фактически управил на империята, след катонуспява да постави на престола брат си Михаил IV, след чиято смърт издига племенника си Михаил V. Убит по заповед на император Константин IX Мономах () през май 1043. Алексий Аристин преди 1157 Автор на тракта по канонично право. Кандид монах, споменат от A monk, mentioned in a note by Йоан Кондостефан, управител на Солун през ноември 1162. Михаил Агиотеодорит преди 1166 – след 1170 орфанотроф и логотет на дрома в синодални актове от 1166 и 1170, заемал и други висши магистратски длъжности, адресат на изтъкнати учени и фигури от периода Йоан Велисариот края на XII/началото на XIII век високопоставен сановник, който заемал постовете oорфанотроф, логотет на секретите, велик логариаст, и протасикрит. Едесин апографевс на Източна Македония. Лъв Вардалий –1300 посланик заедно със своя приятел, along with his friend Максим Плануд във Венеция през 1296. Аидисин XIV век автор на сигилий за манастира Дохиар. Алексий Споменат в актове Константинополския синодот 1348 заедно с брат си стратопедарха Димитър. Калист свещеник, споменат в текст в началото на 1391. Трифон Кедрин севаст и орфанотроф, натоварен с описа на имоти в Източна Македония през 1316. Мануил Хагера XIV век Споменат в акт на манастира Зограф от 1369, но вероятно служил по-рано при Андроник II Палеолог (). Константин пансеваст севаст, орфанотроф и доверен човек на императора. Михаил Гемист свещеник, споменат в нотариален акт за прехвърляне на имот.

Запазени са и редица печати на иначе неидентифицирани титуляри на длъжността. Единият записва Датус, „орфанотроф и вестарх“, докато другите не могат да бъдат датирани със сигурност. Запазени са и два печата на подчинени служители, единият на дякон Михаил Тетраполит, чиновник и служител на сиропиталището, и друг, датиран от XIII век, на Никита, епископ на Йонопол и хартуларий на големия орфанотрофейон („голямото сиропиталище“).

Източници

Цитирана литература

Категория:Сиропиталища Категория:Византийски титли и длъжности