Райко Митич

Райко Митич (на сръбска кирилица: Рајко Митић) е сръбски (и югославски) футболист, треньор, спортен ръководител и журналист.

Бивш нападател, Митич е смятан за един от най-важните играчи в историята на ФК „Цървена звезда“, тъй като е първият от едва петима футболисти, които са удостоени с престижното звание „Звездата на Звезда“ (Zvezdina zvezda).

През декември 2014 г. стадион „Цървена звезда“, който е стадион на ФК „Цървена звезда“ и главният стадион на Сърбия, е официално преименуван на негово име.History

Кариера Кошутняк и БСК Преди да стане първият успешен играч на ФК „Цървена звезда“, Митич започва кариерата си през 1937 г. по футболните игрища на Кошутняк. През май 1938 г. той преминава в БСК Белград, където играе от 1938 до 1944 г. В БСК той става част от юношеския състав на тогавашния шампион. Две години по-късно, през 1940 г., той прави своя дебют като нападател за първия отбор, като отбелязва два гола.

Втората световна война спира футболното му развитие, но той продължава да играе през 1944 г. за инженерния ескадрон, в който служи и се сражава, заедно с бъдещите си съотборници от националния отбор на Югославия – Предраг Джаич и Йован Йезеркич.

Ето превода на текста със спазено правило за двойните квадратни скоби около имената на клубове, организации и хора:

ФК „Цървена звезда“ Малко след основаването на ФК „Цървена звезда“ на 4 март 1945 г., Митич става капитан на отбора и носи червено-белия екип в продължение на четиринадесет сезона. С екипа на ФК „Цървена звезда“ той отбелязва общо 262 гола в 572 мача. Популярността му в началото на 50-те години надхвърля границите на Белград и достига до други градове и населени места.

Като капитан и лидер на отбора той печели пет шампионски титли на лигата (1951, 1953, 1956, 1957 и 1959 г.), както и 1 титла от Националния шампионат на Сърбия през 1945 г. (което прави общо шест) и четири национални купи (1948, 1949, 1950 и 1958 г.). Той също така печели регионалната Купа Митропа през 1958 г., която е първата от общо двете, спечелени от ФК „Цървена звезда“. Един от най-милите му спомени е първата титла от югославския шампионат, спечелена с драматичен финал, когато заемащият първото място ФК „Динамо“ (Загреб) губи преднината си, след като допуска грешки в последните три кръга. Това позволява на ФК „Цървена звезда“ да спечели благодарение на по-добро голово съотношение от 0,018 гола. Той почти никога не пропуска мач, с изключение на 1947 г., когато му се налага да се подложи на рехабилитация след операция на менискуса на коляното.

Като капитан той най-често си спомня за мача на ФК „Цървена звезда“ на 7 април 1957 г. срещу Хайдук в Сплит, когато извежда целия отбор от терена в 71-ата минута (при резултат 1:1), след като хвърлен камък от недоволен фен на ФК „Цървена звезда“ по трибуните удря Бора Костич по главата. Дисциплинарната комисия на Футболния съюз на Югославия наказва всички играчи на ФК „Цървена звезда“ (с изключение на Владимир Беара и Костич) за един месец. Клубът не обжалва решението, а Райко Митич прави възможно най-положителното впечатление на шокираната футболна общественост.

Той се отличава с акцента си върху честната игра (феърплей), като избягва действия като дърпане на фланелките на противниците или умишленото им спъване. Докато други играчи от неговата епоха също са признати за своите технически умения, Райко Митич се отличава с поведението си на и извън терена, особено със своето спортсменство и междуличностни качества.

На 29 ноември 1958 г. той официално се оттегля от футбола на 36-годишна възраст, след убедителната победа на ФК „Цървена звезда“ за Купата с 4:0 срещу ФК „Вележ“.

Международна кариера За Митич записва 59 мача (в които е капитан 34 пъти) и отбелязва 32 гола.Rajko Mitic – Goals in International Matches Той отбелязва първия си гол за националния отбор при дебюта си на 9 май 1946 г. в Прага, когато Югославия надиграва с 2:0. В кариерата си за националния отбор той отбелязва три хеттрика. Първият е срещу през 1950 г. (краен резултат 5:1), вторият срещу през 1952 г. (10:1),Indian football at the Olympics: The complete history и накрая в Белград срещу (5:2) през 1953 г.

Той често казва, че никога не е пропускал случай да си припомни любимия си гол с екипа на националния отбор – срещу в Белград през 1954 г. Югославия печели с 1:0, като Митич отбелязва решаващия гол в последните минути на мача.

Той участва в два олимпийски турнира: Лондон 1948 г. и Хелзинки 1952 г.,Olympedia – Rajko Mitić където е капитан на отбора на Югославия, който включва много забележителни играчи от онази епоха. И двата пъти печели сребърен медал. Изиграват се два драматични мача срещу (във втория от които Митич отбелязва първия гол и проправя пътя за важна победа с 3:1).Preminuo Rajko Mitić Той също така участва на две световни първенства (Бразилия 1950 г. и Швейцария 1954 г.), но нито едно от тях не е приятно за него. Преди мача срещу на стадион „Маракана“ в Рио де Жанейро, докато излиза на терена от тунела, той внезапно вдига главата си и се удря в метален капак. Поради голямата аркада и кървенето, той е принуден да потърси медицинска помощ и не може да играе в първите 20 минути на мача, така че не вижда гола на Адемир в 3-тата минута и не разбира, че Бразилия води, докато не му съобщават съотборниците му на полувремето. Тъй като в онези дни не е имало смени, отборът е в намален състав и в крайна сметка губи мача с 2:0.

Той отбелязва своя 50-ти мач за националния отбор по време на Световното първенство през 1954 г. срещу Западна Германия (която впоследствие става световен шампион), но губи с 2:0. Той изиграва последния си мач за националния отбор на 29 ноември 1957 г. в Букурещ срещу като 35-годишен нападател. Крайният резултат от мача е 1:1.

Източници

Външни препратки Рајко Митић

Категория:Сръбски футболисти Категория:Сръбски журналисти Категория:Сръбски треньори по футбол Категория:Починали в Белград Категория:Родени в Сърбия Категория:Югославски футболисти