Георгиос Цолакоглу ( април 1886 – 22 май 1948) е гръцки армейски офицер, който е Министър-председател на Гърция от 1941 до 1942 г. в ранната фаза на окупацията на страната от силите на Оста по време на Втората световна война.
Офицер от гръцката армия, Георгиос Цолакоглу е ветеран от Балканските войни, Първата световна война и Гръко-турската война от 1919-1922 г. След като Гърция е превзета след германско нашествие през 1941 г., Георгиос Цолакоглу, тогава генерал-лейтенант, предлага капитулацията на гръцката армия на Вермахта. През април той е назначен за Министър-председател на Гърция в марионетното правителство, което от самото начало е обзето от корупция и вътрешни борби. Популярността на Георгиос Цолакоглу спада още повече след италианското поемане на окупацията, както и след анексирането на Северна Гърция от България. Той не успява да смекчи мащабното ограбване на страната от Германия, довело до Големия глад, довел до смъртта на близо 300 000 гърци.
Георгиос Цолакоглу остава начело на правителството до декември 1942 г. когато е освободен от поста и заменен от Константинос Логотетопулос. След освобождението на Гърция той е арестуван, съден и осъден на смърт. Присъдата му в крайна сметка е заменена с доживотен затвор и той умира в затвора от левкемия през 1948 г.
Ранен живот и предци Георгиос Цолакоглу е роден в Рентина, Тесалия през април 1886 г. Той е от арумънски произход и говори арумънски. Той е внук на Димитриос Цолакоглу, проестос на Аграфа (1775-1822)) и по-късно в живота си боец от Гръцката война за независимост и член на Филики Етерия. Димитриос Цолакоглу е противоречива фигура, смятан от някои източници (включително Георгиос Караискакис ) за туркофил, съюзник на Али паша и отговорен за смъртта на няколко гръцки бунтовници, по-специално Антонис Кацантонис. В крайна сметка е арестуван от османските власти, обвинен в държавна измяна и екзекутиран заедно със сина си Константинос Цолакоглу по заповед на Хуршид паша през 1822 г.
Военна кариера Ранна кариера Като офицер в гръцката армия Цолакоглу участва в Балканските войни, Първата световна война, интервенцията на съюзниците през 1919 г. в Руската гражданска война и малоазиатската кампания.
Гръко-италианската война С чин генерал-лейтенант той ръководи Западномакедонската армейска секция в Гръко-италианската война. След германското нахлуване и превземането на Солун на 9 април 1941 г. на 12 април е наредено закъсняло изтегляне на Западномакедонската армейска част от Северен Епир. Германските моторизирани части обаче успяват да достигнат жизненоважния проход Мецовон на 18 април, преодоляват местната гръцка съпротива и превземат Янина на следващия ден, като по този начин ефективно отрязват гръцката армия.
Инициатива за капитулация на гръцката армия в Епир Когато безнадеждността на съпротивата става очевидна, Георгиос Цолакоглу, заедно с няколко други висши генерали, започва да обмисля капитулация пред германците. Така на 20 април, със съдействието на командирите на I корпус, генерал-лейтенант Панайотис Деместичас и II корпус, генерал-лейтенант Георгиос Бакос, и митрополита на Янина, Спиридон, той освобождава и заменя генерал-лейтенант Йоанис Пицикас, командир на Епирската армейска секция. Той незабавно изпраща пратеници до германците с предложение за капитулация и в същия ден подписва протокол за капитулация с командира на бригадата „Лайбщандарте СС Адолф Хитлер“ , СС-обергрупенфюрер Зеп Дитрих.
Въпреки спешните заповеди на гръцкия главнокомандващ Александрос Папагос да бъде освободен и съпротивата да продължи до последно, на следващия ден в Лариса капитулацията е официализирана, като Цолаколглу подписва безусловната капитулация на гръцката армия пред германците. Протоколът – умишлено – не споменава другия нахлуващ партньор от Оста, Италия, когото гърците смятат за победен и желаят, по думите на Джон Кийгън, „...да лишат италианците от удовлетворението от победа, която не са заслужили...“ По настояване на Бенито Мусолини обаче церемонията по капитулацията е повторена за трети път, за да се включат италиански представители на 23 април.
На 26 април 1941 г. Цолакоглу пише писмо до Адолф Хитлер, когото нарича „Фюрер на германския народ“, в което заявява готовността си да оглави колаборационистко правителство, което обещава да се състои от висши генерали. По това време Атина не е паднала и Британските експедиционни сили, състоящи се от по една дивизия от Австралия и Нова Зеландия плюс британска бронирана бригада, заедно с останалата част от Кралската гръцка армия, се оттеглят в Пелопонес, за да бъдат спасени от Кралския флот, който да ги отведе до Крит. Хитлер нарича писмото на Георгиос Цолакоглу „дар от небето“ и веднага приема предложението му, вярвайки, че то ще ускори падането на Гърция. Това, което Хитлер иска в Гърция, е правителство, което да се подчинява на германските заповеди и да гарантира, че по-голямата част от работата по управлението на Гърция от името на Райха ще се извършва от гърци, а не от германци. Тъй като мнозинството от гръцките държавни служители, съдии и полицаи, служили по време на режима на 4-ти август, били готови да се подчиняват на заповедите на правителството на Георгиос Цолакоглу, точно това искал Хитлер, тъй като предпочитал да окупира Гърция леко, за да освободи човешки ресурси за нахлуването в Съветския съюз, което било планирано за по-късно през пролетта на 1941 г. Първият избор на Хитлер за ръководител на колаборационистко правителство в Гърция щял да бъде законното правителство, оглавявано от крал Джордж II и министър-председателя Емануил Цудерос, но тъй като правителството се оттеглило в Крит, за да продължи борбата, Георгиос Цолакоглу бил смятан за задоволителен заместник.
Самият Цолакоглу пише в мемоарите си: „Озовах се пред историческа дилема: Да позволя на битката да продължи и да има холокост или, подчинявайки се на молбите на командирите на армията, да поема инициативата за капитулация... След като взех решението си да се осмеля, не се замислих за отговорности... До днес не съм съжалявал за действията си. Напротив, чувствам се горд.“
Министър-председател на колаборационисткото правителство На 30 април 1941 г. Георгиос Цолакоглу е назначен за Министър-председател на колаборационистко правителство от окупационните власти на Оста. Няколко други генерали, служили в Гръко-италианската война, стават членове на правителството на Георгиос Цолакоглу, като генералите Панайотис Деместихас и Георгиос Бакос. Архиепископ Хризант Атински отказва да положи клетва на Георгиос Цолакоглу като Министър-председател на Гърция и е заменен като архиепископ от Дамаскин Атински, който се оказва по-склонен да положи необходимите клетви на Георгиос Цолакоглу и неговия кабинет. Ограничеността на подкрепата на Георгиос Цолакоглу се отразява в състава на кабинета му, който се състои от шестима други генерали, професорът по медицина Константинос Логотетопулос, чиято основна квалификация за поста изглежда е била, че е бил женен за племенницата на фелдмаршал Вилхелм Лист, и съмнителен, непочтен бизнесмен Платон Хадзимикалис, чиято основна квалификация за поста е била, че е имал много връзки с германски бизнеси и е бил смятан за умен човек. Като министър в кабинета, Хадзимикалис се оказа толкова корумпиран, че съпругата му в крайна сметка го напусна (разводът не беше законен в Гърция по това време), заявявайки, че не може с чиста съвест да продължи да живее с мъж, който се обогатява, като ограбва държавната хазна във време, когато хиляди гърци умират от глад.
Италианска окупация Георгиос Цолакоглу се опитва да предотврати италианска окупация на Гърция, като казва на Гюнтер Алтенбург от германското външно министерство, че гърците знаят, че Германия е победила Гърция, но също така, че Гърция е победила Италия и че гръцкият народ би намерил италианската окупация за дълбоко унизителна. Георгиос Цолакоглу иска Германия да поеме изцяло контрола над Гърция. Той предупреждава за колапс на закона и реда в Гърция, ако италианците пристигнат и се държат „като тирани“. В писмо до Хитлер Георгиос Цолакоглу предупреждава, че ако се позволи на италианците да окупират Гърция, това „би подкопало напълно авторитета на гръцкото правителство“. Както германското външно министерство, така и Вермахтът подкрепят Георгиос Цолакоглу, заявявайки, че Гърция може да бъде окупирана от минимални германски сили, стига само италианците да бъдат държани отвън. На 13 май 1941 г. Хитлер нарежда по-голямата част от силите на Вермахта да излязат от Гърция, за да бъдат преразпределени за операция „Барбароса“, която да бъде заменена от италианците. По това време Хитлер казва: „Не е наша работа дали италианските окупационни войски могат да се справят с гръцкото правителство или не“, тъй като „германо-италианските отношения са от първостепенно значение“. Съгласно условията на примирието, германците превземат стратегически важни райони като района на Атина; Солун и околностите в гръцка Македония; Крит; граничната зона с Турция; и някои от островите в Егейско море, докато оставят останалата част от Гърция да бъде окупирана от италианците и българите.
Българското анексиране на Северна Гърция Предаването на част от Македония и Тракия на българите, традиционните заклети врагове на гърците, разруши ограничената легитимност, която правителството на Георгиос Цолакоглу притежаваше. Фактът, че българите незабавно анексираха тези територии и започнаха да изгонват гръцки чиновници и обикновени граждани, докато Герогиос Цолакоглу беше принуден да пише писма до германски и италиански чиновници безрезултатно с молба да спрат изгонванията, допринесе за неговата непопулярност и подкопа твърдението му, че защитава гърците. Противопоставянето на Георгиос Цолакоглу на българската окупация на гръцка Македония и Тракия го накара да предприеме обиколка на Северна Гърция през лятото на 1942 г., където каза на гръцките бежанци, изгонени от българите: „Хитлер се отвращава от идеята за робство. Той няма да ни позволи да загубим каквато и да е територия! Бъдете кураж, бежанци от Източна Македония и Тракия, скоро ще се върнете“. Георгиос Цолакоглу завършва речите си с фразата „Да живее Велика Гърция!“, което отразява убеждението му, че ако е достатъчно покорен, Хитлер ще го възнагради, като позволи създаването на „Велика Гърция“.
Икономическите политики и Големият глад Опитите на Георгиос Цолакоглу да облекчи страданията, причинени от безмилостната германска икономическа експлоатация на Гърция, бяха напълно неефективни. По същия начин опитите му да спре черния пазар да се превърне в основна форма на икономическа дейност бяха пълен провал. За да се бори с черния пазар, на 8 май 1941 г. Георгиос Цолакоглу обяви създаването на специални съдилища с правомощия да налагат смъртно наказание без право на обжалване на черноборси, които обвини в складиране на храна. Указът не сложи край на проблема с складирането на храна и вместо това Гърция преживя това, което гърците наричат Големия глад през 1941-1942 г. при който загинаха около 300 000 гърци, докато германските окупационни власти продължават реквизициите на храна, без да мислят за гръцкия народ. Длъжностните лица на гръцката държава събраха мъртвите и ги хвърлиха в масови гробове. Много гърци по онова време вярвали, че погребаните в неосветена земя ще се превърнат във вампироподобни същества, известни като вриколаки, което довело до оплаквания, че елинската държава е предала живите, като им е позволила да умрат от глад, а сега ги е предала и със смъртта си, тъй като мнозина се опасявали, че труповете, хвърлени в масовите гробове, ще се върнат като вриколаки, за да преследват живите.