Циметидинът е антихистаминово лекарство, което намалява секрецията на солна киселина в стомаха. Използва се за лечение на язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, езофагит, гастроезофагеална рефлуксна болест и други заболявания на храносмилателния тракт. Може да се приема перорално, интрамускулно или интравенозно.ЦИМЕТИДИН. Медицинский словарь.
Описание Принадлежи към групата на H2 блокерите. Към 20-те години на XXI век се предписва рядко поради профила на страничните си ефекти и взаимодействията с други лекарства.
Често се наблюдават две максимални концентрации в плазмата след орален прием, най-вероятно в резултат на прекъснато усвояване в стомашно-чревния тракт. При здрави пациенти абсолютната биодостъпност е около 60%, въпреки това при пациенти с пептични язви тя може да достигне до 70%. Биодостъпността е много по-променлива при пациенти с язви. Свързването с плазмените протеини е около 22,5%.
След венозно прилагане по-голямата част (58 – 77%) се отделя непроменена с урината. Основният метаболит на циметидина е циметидин сулфоксид, като се оценява, че представлява 10 – 15% от общата екскреция. Идентифициран е и друг малък метаболит с хидроксилирана метилова група, който представлява около 4% от общата екскреция. Лекарството е инхибитор на ензими и може да наруши метаболизма на други лекарства.
Странични ефекти Типични странични ефекти: световъртеж; стомашно-чревни разстройства; мускулни болки; обриви.
Източници
Категория:Лекарства