Кап Вер ( – зелен нос) е полуостров на африканското крайбрежие на Атлантическия океан, в Сенегал. На полуострова се намира най-западната точка на континенталната Африка – носът Алмади. В южния край на Кап Вер се намира град Дакар, столицата на Сенегал.
Геология, природа Кабо Верде е образуван от верига от няколко бивши острова с вулканичен произход и от наноси, натрупани от местните океански течения между островите и континента, които са формирали пясъчен провлак. В резултат на това той се простира дълбоко в океана, има форма, наподобяваща равностранен триъгълник със страни с дължина около 15 km всяка, и е обърнат с „върха“ си на югозапад. Този „върх“, наречен Алмади, обаче се извива назад, на югоизток, към островчето Горе, като създава пълноценно и удобно за корабоплаването пристанище.
Релефът на полуострова е скалист, с пясъчна зона, простираща се навътре към континента. Редовните югозападни ветрове са допринесли за появата на полуострова на забележима сезонна растителност, за разлика от хълмистите пясъчни дюни на север, – което и е послужило като причина за наименованието на носа. Над пейзажа по крайбрежието на северозапад от Дакар доминират вулканичните конуси-близнаци „Двете гърди“ ().
На запад от градските райони на столицата, на островите Мадлен, се намира най-малкият в света национален парк – Le Parc National des Iles de la Madeleine. Паркът, както и остров Горе и редица други, са включени в списъка на обектите от Световното наследство на ЮНЕСКО.
История Европейците познават полуострова от 1445 г., когато експедицията на португалеца Диниш Диаш достигна тези места. Те го нарекли „Зелен нос“ (Cabo Verde), тъй като тук, за разлика от пустинните брегове, покрай които са плавали по-рано, растат много палми. Скоро тук португалците основават стратегически важно открито пристанище за междуконтинентална търговия. По-късно носът се превръща в отправна точка за френската колониална експанзия в Западна Африка. През 1857 г. французите основават крепостта Дакар, която поставя началото на града. През 1902 г. именно Дакар става столица на обширната федерация от колонии – Френска Западна Африка.
Град Дакар днес се е разраснал и заема целия нос Кап Вер. В близост до нос Алмади се намира международното летище на Дакар, което по време на Втората световна война е служило като трансатлантически претоварен пункт: първоначално – за марионетния пронацистки режим на Виши, а от 1942 г. – за съюзническите сили.
Население Общото население на Голям Дакар към януари 2006 г. възлиза на 2,45 млн. души, като в самия Дакар живеят 1,031 млн. души. През 2023 г. населението на Големия Дакар нараства до 3,43 млн. души.
Значителна част от местното население на полуострова образува отделната етническа група „лебу“ (), която говори диалект на езика волоф и се ползва с гарантираната в конституцията автономия. Групата е обединена в основано през 1430 г. теократично мюсюлманско братство (суфийски орден) Лайен (), начело с главен халиф.
Столица на братството е градчето (и една от общините на Дакар) Йоф (Yoff), разположено на север от летището. Основните занимания са риболов, строителен бизнес и земеделие. Благочестието и уважението към по-възрастните са най-почитаните добродетели на народа лебу. Той е известен със своите колективни танци за прогонване на злите сили и други религиозни ритуали, голяма част от които се провеждат с активното участие на туристи. Алкохолът е забранен.
Източници
Външни препратки
Дакар в енциклопедия Britannica Спътникови снимки Google Maps . Amsterdam, Holland. Richard Dumez and Moustapha Kâ. Yoff Le Territoire Assiégé: Un village lébou dans la banlieue de Dakar. Dossiers régions côtières et petites îles 7. Unesco (2000).
Категория:География на Сенегал Категория:Дакар Категория:Полуострови в Африка