Древногръцкото грънчарство е един от най-осезаемите изобразителни елементи на древногръцкото изкуство.

Цветните вази и късове от глинени съдове на древните гърци са оцелели в голям брой и високо се ценят от колекционерите. Древногръцките грънчарство и керамични фрагменти са едни от най-ценните инструменти, които археолози използват за изучаване на древногръцката история. Ancient Greek Pottery

Към древногръцката керамика се отнасят съдовете, изработени в периода от IX до III век пр.н.е. Образци са намерени в цяла континентална Гърция, по бреговете на Мала Азия, в Италия (Магна Греция и Етрурия), както и в гръцките колонии.Софийски университет „Св. Климент Охридски“/Катедра Археология/ст.н.с. Мария Рехо/Гръцка рисувана керамика

Употреба Обикновено древните гърци изработват вазите си за всекидневна употреба. Повечето оцелели съдове са предназначени за пиене или съхранение – амфори, кратери (купи за смесване на вино и вода), хидрии (гърнета за вода), купи за възлияния и чаши. Намирани са също рисувани погребални урни. Правени са и голям брой миниатюри, оставяни като дарове в храмовете. През Елинистичната епоха са произвеждани голям брой вази, но повечето от тях нямат съществена художествена стойност.

В ранните периоди дори малките гръцки полиси произвеждат керамични съдове за собствения си район, разнообразни по стил и стандарти. Керамика с висока художествена стойност е изработвана на някои от егейските острови – в Крит и богатите гръцки колонии в южна Италия и Сицилия. До късния aрхаичен и ранния класически период започват да доминират двете велики търговски сили – Коринт и Атина. Техните вази са изнасяни по целия гръцки свят, измествайки местните разновидности, което се доказва от късове от глинени съдове, намирани в Испания и Украйна. В Италия са толкова често срещани, че колекционирането им започва през XVIII век като „етруски вази“. Много от тези късове са масово произвеждани предмети с ниско качество. Постепенно грънчарството се превръща в индустрия, а рисуването на керамичните съдове престава да бъде важна форма на изкуството в Древна Гърция.

Изработка

В цяла Гърция глината за производство на керамични изделия е лесно достъпна. Най-доброкачествената, с високо съдържание на желязо, се намира в Атика и Коринт. При изпичане тя получава лек блясък и слаб оранжево-червен или бежов цвят. Глината се подготвя в утаители, така че за различни цели, може да се ползва материал с различна консистенция. Ancient History Encyclopedia/Greek Pottery

Гръцката керамика се прави задължително на грънчарско колело, обикновено последователно в отделни хоризонтални участъци – основата, долната, горната част на тялото, шията и накрая дръжките. След изсъхването тези секции се свързват помежду си с глина чрез приплъзване. Затова в много случаи е възможно да се забележат отпечатъците от това свързване от вътрешната страна на съда. След това той се поставя обратно върху колелото, за да се дообработят изгладените повърхности и маркерите и се прави окончателното оформяне. При този начин на работа всеки от съдовете е уникален, а малките разлики в размерите показват, че са използвани прости инструменти, а не изрязани шаблони.

След като съдът е готов се пристъпва към неговото украсяване. Този процес зависи от декоративния стил и модата, но популярните методи включват боядисване на целия, или само част от съда, с тънка черна леплива боя. Тя се нанася с четка и в много случаи следите продължават да се виждат. Боята е смес от алкален поташ или сода, глина със съдържание на силиций, и черен железен оксид. Тя се фиксира с помощта на урина или оцет, който при изпичане свързва трайно боята и глината.

Друга техника, която се използва значително по-рядко, представлява покриване на целия съд с бяла глина. Добавят се само линии или фигури в черно, като се използва по-гъста боя, която се нанася с четка или перо. Малките детайли обикновено се добавят с разредена черна боя. При това положената върху бялата глина боя дава жълтокафяв или тъмночервен цвят.

Декорираният съд се изпича в пещта при сравнително ниската температура от около 960 °C, което обяснява „мекотата“ на древногръцката керамика в сравнение например с китайския порцелан. Изпичането става неколкократно, в една и съща пещ, но при различни условия. Първо се пече в среда богата на кислород и с добра вентилация, което гарантира, че оранжевият и червеният цвят ще излязат на преден план. Второто изпичане е в среда бедна на кислород, с добавяне на вода или мокро дърво вътре в пещта. Това води до получаване на плътен и много тъмен черен цвят. Третия път съдовете се пекат отново в среда с добра вентилация, по време на което оцветените области са защитени от тънък слой вода. Така червеният и оранжевият цвят стават по-дълбоки и плътни.

Древногръцките керамични съдове често са подписвани, понякога от майстора и само понякога от художника. Стотици художници от онова време остават анонимни. Там, където подписите им са оцелели, те са наречени по темата, като „художникът на Ахил“ или по името на грънчаря, за когото са работели, като късно архаичния „художник от Берлин“.

Форми

Гръцката керамика е богата на форми – от купи и чинии до огромни амфори. Въпреки това, през вековете много от формите остават относително постоянни. Причината е главно, защото гръцките грънчари произвеждат изделия почти само за практическа употреба – съдове за вино, вода, зехтин, парфюми и други. След като оптималната форма еволюира и вече достигне своето практическо съвършенство, тя се запазва и продължава да се копира. Заради това ограничение във формата, гръцките грънчари и художниците могат да изразят своята уникалност само в украсата на изделията.

Най-често срещаните форми на керамичните съдове са амфорите за съхраняване на вино, големите кратери за смесване на вино и вода, ойнохое за наливане на течности, киликси – чаши с хоризонтални дръжки, хидрии за течности, скифоси, лекити за благовонни масла и други. Допълненията, които се налагат при някои от съдовете, като дръжки например, са с внимателно обмислени форми и изработени така, че да се слеят с цялостната хармония на предмета. Често този ефект е подпомогнат и от декоративните елементи, създадени от художника.

Периоди Гръцката керамика, особено по отношение на декорацията, се развива през вековете и може да бъде категоризирана в няколко големи групи. Тези групи или стилове не преминават рязко от една в друга и в някои случаи, за да се възприеме и приложи новото, изтичат десетилетия. Също така в някои градове държави и региони новите стилове трудно си пробиват път или просто са предпочитани „старите“ стилове на декорация, дълго след като са излезли от употреба на други места. В допълнение някои градове и региони са последователни в своя тип декорация и предпочитат да следват собствения си артистичен път, вместо да имитират стила на най-доминиращите центрове като Атина и Коринт. Такива са например особено Лакония, Спарта, Кипър, Крит и Беотия.

Стилистичните периоди на древногръцкото грънчарство са следните: 1. Протогеометричен – от около 1050 г. пр. Хр. – атически, критски, евбейски 2. Геометричен – от около 900 г. пр. Хр. – атически, евбейски, цикладски, беотийски, коринтски, аргоски, критски, източногръцки 3. Ориентализиращ (протокоринтски, протоатически) – лаконски, евбейски, беотийски, цикладски, критски, източногръцки, западногръцки 4. Късно геометричен или архаичен – от около 750 г. пр. Хр. 5. Чернофигурален – от ранния VII век пр. Хр. а) коринтски, лаконски, беотийски, евбейски, източногръцки – Хиос, Родос, Милет, Самос и Клазомена, западногръцки б) атически 6. Червенофигурален – от около 530 г. пр. Хр. – атически и западногръцки а) Строг стил – от 530 – 470 г. пр.н.е. б) Класически стил – от 470 – 400 г. пр.н.е. в) Къснокласически (керченски) стил – от 400 – 330 г. пр.н.е. 7. Вазопис на бял фон – края на VІ век пр.н.е.

Броят на цветовете, които са използвани при производството на съдовете, е ограничен от технологията на печене. Най-често срещани са черно, бяло, червено и жълто. В трите ранни периода съдовете са оставяни с техния естествен светъл цвят и украсявани допълнително с глазура, която в пещта придобива черен цвят.

Протогеометричен период (1050 г. пр.н.е. – 900 г. пр.н.е.) Преди около 1050 година пр. Хр., гръцките острови са заселени от микенците. След упадъка на микенската цивилизация Гърция преминава през т.нар. „тъмен период“, който много прилича на тъмните векове в Европа след падането на Римската империя. Историците наричат периода 1050 – 900 г. пр Хр. протогеометричен, когато се развива най-ранната фаза на геометричното изкуство в Гърция. През този период гърците успяват да възобновят културните си дейности, включително и грънчарството. Производството на керамични съдове показва, че хората по тези места водят уседнал живот и могат не само да изработват керамика, но и да я украсяват с доста сложен дизайн. Както и да създадат необходимите бои, четки и други инструменти за целта.

В началото керамиката напомня на техниките на минойската и микенската цивилизации, като декорациите се прилагат умерено и се използват сравнително прости форми. Протогеометричният стил се различава от по-ранните главно по това, че центърът на тежестта на съдовете е изместен по-надолу. По този начин се осигурява по-голяма стабилност на изделието. Краката и шията на съдовете са по-разчленени.

Най-популярните протогеометрични шарки са прецизно изрисувани кръгове, полукръгове, хоризонтални линии в черно и с големи площи от съда, оцветени единствено в черен цвят. Нов мотив на основата на изделията са отвесно подредените триъгълни точки – детайл, който съществува в продължение на векове и се превръща в основен елемент от по-късната чернофигурална керамика.

Геометричен период (900 г. пр.н.е. – 700 г. пр.н.е.)

Геометричният стил се появява през около 900 г. пр.н.е. и се характеризира с обособяването на площи с правоъгълна форма, главно между дръжките на съда, които да бъдат декорирани. В това пространство, от двете страни на съда, се оформя ясно очертан линеарен дизайн. Именно през този период за първи път се появяват меандрите като често повтарящ се декоративен елемент. Той се запазва през вековете и достига до наши дни, като все още е широко използван почти навсякъде.

Долната част на геометричните съдове често е боядисана в черно и е отделена от останалата част с помощта на хоризонтални линии. През този период се появява и една нова, интересна геометрична форма – кръгла кутия (пиксида) с плосък капак, в средата на който са скулптирани от един до четири коня, които изпълняват функциите на дръжки.

От VІІІ век пр.н.е. геометричната керамична декорация започва да включва стилизирани човешки фигури, птици и животни, като почти цялата повърхност на съда е покрита с удебелени линии и форми, оцветени в кафяво и черно.

Ориентализиращ (протокоринтски, протоатически) период (900 г. пр.н.е. – 600 г. пр.н.е.) Ориентализиращият стил в керамиката и живописта се развива през VII – VI век пр.н.е. в Източна Гърция. Търговията със страните от Мала Азия влияе на развитието на този стил, характеризиращ се с изобразяването на извиващи се лозови клонки, цветя, флорални мотиви и животни.

Около VII век пр.н.е. ориентализиращият стил става популярен и в Древен Коринт. Художниците възприемат от източните си търговски партньори изобразяването на стилизирани растения, като лотоси, палми, дървото на живота и други. По съдовете започват да се извиват фризове с животински фигури. Използвайки извитите линии на египетската и асирийска керамика, те създават своя собствена, уникална гръцка версия.