Фонографът (, „звук“ + γράφω, „записване“) е един от първите уреди, служещи за записване и прослушване на звукРБЕ, предшественик на грамофона.
Изобретения Дословно думата „фонограф“ може да се използва за определяне на всяка конструкция, предназначена за записване на звук, обаче това название се използва след като е въведено официално от американския изобретател Томас Едисън за неговия апарат. Той демонстрира фонографа на 29 ноември 1877 г. и на 19 февруари 1878 г. го патентова. При този апарат звукът се записва чрез резец, изменящ дълбочината на пътечка, разположена по винтова линия върху цилиндър (валяк). Прослушва се с помощта на игла. Цилиндърът се върти с постоянна скорост.
По-нататъшното развитие на звукозаписните апарати става, като записването и прослушването на звука е върху и от диск (плоча). Тези апарати са наречени грамофони, а дисковете за записване и прослушване на звука – грамофонни плочи. Смяната на фонографския валяк с грамофонна плоча става не поради по-доброто качество на звука върху грамофонната плоча, а поради по-лесния и по-евтин начин на производство на дискове вместо цилиндри.
Фонографът в България Фонограф се появява за пръв път в България още през 1879 година, а през 1892 година е първото документирано записване на българска музика. През първото десетилетие на XX век са правени фонографски записи на народни песни, които не са оцелели до наши дни.
Бележки
Вижте също Емил Берлинер Звукозаписна компания Перфокарта Магнетофон 1879 година в областта на науката
Категория:Аудиотехника Категория:Изобретения от 19 век