Чèтирок, Чѐтирог или Чèтирник (, Месопотамия, до 1926 година Τσετιράκι, Цетираки или Τσετεράκι, Цетераки) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Костур, област Западна Македония.
География Селото е разположено на 10 километра западно от демовия център Костур, в Костурската котловина между Бистрица (наричана тук Белица), Рулската, Четирската и Ошенската река, поради което и носи името Четирок.
История В Османската империя Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Четрекос с християнски 95 семейства В края на XIX век Четирок е смесено българо-турско село в Костурска каза на Османската империя.
На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Чоторози (Tchotorozi), като жителите му са българоговорещи.
Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Четорок (Tchétorok) живеят 1800 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Четирок (Tchétirok) е посочено като село с 280 домакинства с 520 жители българи и 180 мюсюлмани. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Четирок има 360 жители българи християни, а мюсюлманското население от 440 души е посочено като българи мохамедани, а не като турци.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Четирок е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 177 къщи.
Според Тодор Симовски мюсюлманите в селото са турци, а не помаци.
В началото на XX век всички християнски жители на Четирок са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 456 българи екзархисти и функционира българско училище. Учителят Иван Стефанов е арестуван от турските власти на 25 април 1903 година заедно с Михаил Кимов, учител в Дреничево. Селото праща башибозук, който опожарява и разграбва съседните български села по времето на Илинденското въстание.
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко-турско – с 850 жители гърци и 200 жители турци,Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Mesopotamia . но други гръцки сведения потвърждават, че селото е екзархийско.Τσετιρόκι
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Четирок (Τσετιρόκι), село в Костурската каза на Корчанския санджак, има 850 „православни гърци под българския тероризъм от 1904 година“ и 200 мюсюлмани.
Според Георги Константинов Бистрицки Четирок преди Балканската война има 70 български и 80 турски къщи, а според Георги Христов и 1 куцовлашка.
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Четирок са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Четирокъ е обозначено като българо-турско селище.
В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Четирок има 55 къщи славяни християни и 110 къщи турци. През 20-те години мюсюлманското население на Четирок се изселва в Турция и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия, които в 1928 година са 545 или според други данни 141 семейства и 594 души.
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и боб, а се занимава частично и със скотовъдство.
В 1926 година селото е прекръстено на Месопотамия, в превод междуречие. В 1940 година има 1552 души, от които 684 българоговорещи, а останалите понтийци.
През Втората световна война Четирок е в италианската окупационна зона и селото е основна опорна точка на Македоно-българския комитет в Костурско. След преминаването на района под германско управление в Четирок продължава функционира ядро на българската паравоенна организация Охрана с четири чети.Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) Българските четници се сражават на няколко пъти с гръцките андартски чети и с частите на ЕЛАС.Πάνος Κρίκης. ΕΙΜΑΣΤΕ ΑΜΠΟΙΡΟΙ ΕΥΘΥΝΩΝ ΓΙΑ ΤΗΝ ΟΝΟΜΑΣΙΑ На 11 януари 1944 година партизани на ЕЛАС след бой с местната милиция превземат селото, извършват насилия и опожаряванияДаскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев – хуманист или военнопрестъпник“, Военно издателство, София, 2013, с. 130 – 131.
През 1945 година гръцкият външен министър Йоанис Политис нарежда събирането на демографски данни за ном Костур. Четирок (Месопотамия) e отбелязано като село с общо 1643 жители, от които 700 славяноезични. От тях до 80% са с българско самосъзнание.
По време на Гръцката гражданска война селото дава 42 убити, а 191 се изселват в социалистическите страни.Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998. Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци. След войната много от жителите на Четирок емигрират отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.
От 2011 година новата махала в местността Палиностудес се води отделно селище.
Старите църкви в Четирок са „Света Троица“ и параклисът „Свети Георги“. През XX век е построена „Св. св. Петър и Павел“.
В Четирок има понтийски културен център, който има за цел запазването на понтийската гръцка култура. Центърът провежда ежегодишна възпоменателна церемония на 19 май в близост до река Бистрица в памет на изхода на понтийските гърци от Мала Азия.
Четирок има футболен отбор, наречен „Астрапи“.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Четирок на 5 май 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Добролища Ντρομπολίσκα Ксерохорафа Ξεροχώραφα местност ЮЗ от Четирок в посока Добролища Ситка Σίτκα Врахопотамос Βραχοπόταμος река приток на Четирската река Гуявица Γκουγιαβίτσα Декохтура Δεκοχτούρα местност С от Тиквени, между селото и Бистрица Пелица Πέλιτσα Кипи Κῆποι
Личности Родени в Четирок
Андрея Костов Начев (1916 – 1978, Плевен), участник в Гръцката гражданска война Анестис Афендулидис (1941 – 2024), гръцки футболист Аргир Кузовски, гръцки партизанин Василис Доропулос (р. 1942), гръцки и френски скулптор Евгения (Гена) Начева (1927 – 10 ноември 2019, Закинтос, Гърция), участничка в Гръцката гражданска война Йоргос Аманатидис (р. 1970), гръцки футболист Йото или Мито Бурмашлиев (Бурмашлията, ? – 1904), български революционер, убит през юли 1904 година в Нестрам при нападението на къщата на чорбаджията Марко Аргиров Коста Григоров Кръстев (1921 – ?), член на ГКП от 1943 г., включва се в партизанската бригада на Гоце в Югославия, а в 1944 година се мести в Първа македонска бригада „Народна отбрана“ в Скопие, войник на ДАГ (1947 – 1949), тежко ранен заминава на лечение в Полша, където живее от 1949 до 1954, когато се установява във Варна, България, оставя спомени Константин Попантонов, български общественик, деец на „Охрана“ Коста Качаунов (? – 1944), български революционер, войвода на „Охрана“ Коста (Костандо) Атанасов Начев (1873 или 1878 – 1956, Гаково, Войводина), български революционер, зидар, участник в Илинденско-Преображенското въстание, четник от 1906 до 1908 година, бил в четите на войводите Васил Чакаларов, Пандо Сидов и Никола Добролитски, сражавал се при Дъмбени, Карпещица, Смърдеш, Дреничево, малтретиран в годините на Втората световна война от гърци бежанци, експулсиран от Гърция на 13 май 1947 година заедно с много други жители на селото, носител на илинденска пенсия и илинденски възпоменателен медал Костадин, български свещеник, убит при потушаването на Илинденското въстание Пандо Макриев (неизв. – 1944), главен ръководител на Македонобългарския комитет в Костурско през 1943 – 1944 година Пандо Паскалев – Четирски, български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Кършаков и Петър Христов Германчето„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.39 Паскал Иванов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 15 щипска дружина Петър Гиров (Πέτρος Γκίρωφ), български революционер от „Охрана“ Тома Марков (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов, 3 рота на 11 сярска дружина Търпо Георгиев (1883 – 1917), български революционер, костурски войвода, македоно-одрински опълченец поп Христо, български свещеник, убит с камъни по време на Илинденско-Преображенското въстание по донос на митрополит Германос Каравангелис Христо Шопов Четирски, деец на ВМОРО Шериф Яшаров (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета, носител на бронзов медал
Литература Красимира Колева. Един неизследван български говор от Егейска Македония (Говорът на с. Четирок, Нестрамско). // Международна конференция “25 г. ШУ „Еп. К. Преславски“. Езикознание и методика на езиковото обучение.” (Доклади). Шумен, 1998, с. 11 – 19. Колева, Красимира. Езиковата ситуация в три костурски села [Куманичево (Литя), Мокрени (Варико) и Четирок (Месопотамия)] в: Едно поколение български езиковеди. София, 2000, с. 46 – 57.
Бележки
Категория:Села в дем Костур