Спрежение е езиковедски термин, с който се обозначава получаването на производни форми на даден глагол от неговия корен чрез словоизменение, тоест с помощта на различни окончания. На спрежението могат да окажат влияние граматическите категории лице, число, род, време, вид, наклонение, залог и други.
Спрегнатите форми на даден глагол, които притежават категорията лице, се наричат лични глаголни форми. В много езици има и нелични глаголни форми, като инфинитив, причастие и деепричастие. Таблица, съдържаща всички варианти на определен глагол в даден език, се нарича спрежителна таблица или глаголна парадигма.
Ако глаголът е правилен, всичките му форми се получават от една основна форма (каквато е например инфинитивът в английския език). Когато даден глагол не може да се спрегне по този начин, за него се казва, че е неправилен.
Спрежение също така е и традиционното име на група (клас) от глаголи, които се спрягат по сходен начин в даден език. Например латинският език има четири спрежения.
Примери за спрежение В индоевропейските езици глаголите обикновено се изменят спрямо няколко граматически категории и образуват сложни парадигми, въпреки че някои езици, например английският, са опростили значително спрежението си. По-долу е представено спрежението на глагола съм в сегашно време, изявително наклонение, деятелен залог, на хинди, български, полски, английски, немски, шведски, френски, италиански, латински, португалски, испански, латвийски и персийски език.
съм в няколко индоевропейски езикаЕзиково семействоСлавянскоГерманскоИталийскоБалтийскоИндо-иранскоФорма / ЛицеБългарскиПолскиАнглийскиНемскиШведскиФренскиИталианскиИспанскиПортугалскиЛатинскиЛатвийскиХиндиПерсийскиинфинитивсъм*byćto beseinvaraêtreessereserseressebūthonabudan1 лице, ед. ч.(аз) съм(ja) jestemI amich binjag ärje suis(io) sono(yo) soy(eu) sou(ego) sumes esmumain hoon(man) hastam2 лице, ед. ч.(ти) си(ty) jesteśyou are thou art (архаично)du bistSie sind [официално]du ärtu es(tu) sei(tú) eres(usted) es [официално](tu) és [неофициално](você) é(tū) estu esiaap haitum ho [неофициално](to) hasti3 лице, ед. ч.(той / тя / то) е(on / ona / ono) jesthe/she/it iser/sie/es isthan / hon / den / det äril / elle est(egli / essa) è(él / ella) es(ele / ela) é(is / ea / id) estviņš / viņa irwoh haive hain [официално](u) hast1 лице, мн. ч.(ние) сме(my) jesteśmywe arewir sindvi ärnous sommes(noi) siamo(nosotros / nosotras) somos(nós) somos(nōs) sumusmēs esamham hain(mâ) hastim2 лице, мн. ч.(вие) сте(wy) jesteścieyou areihr seidni ärvous êtes(voi) siete(vosotros / vosotras) sois(ustedes) son [официално](vós) sois(vocês) são(vōs) estisjūs esattum log ho / aap log ho / aap log hain(šomâ) hastid3 лице, мн. ч.(те) са(oni / one) sąthey aresie sindde ärils / elles sont(essi) sono(ellos / ellas) son(eles / elas) são(eī / eae / ea) suntviņi, viņas irve hain(ânhâ) hastandУважителна форма(Вие) сте~~Sie sind~vous êtes(lei) è / (loro) sono(usted) es / (ustedes) son(o senhor / a senhora) é(os senhores / as senhoras) são~~ve hain2 лице(šomâ) hastid3 лице(išân) hastand
Спреженията в българския език В българския език има 3 спрежения. Тъй като в съвременния език почти няма инфинитив, от кое спрежение е даден глагол се определя от гласната, на която той завършва в трето лице, единствено число, сегашно време. Глаголите от първото спрежение завършват на е, от второто – на и, а от третото – на а или я. За да запомнят по-лесно спреженията, на децата в началните училища им се казва да ги научат чрез думата „летища“ + я. Глаголът съм не принадлежи на нито едно от трите спрежения. I спр. II спр. III спр. III спр.аз чета говоря искам отварямти четеш говориш искаш отваряштой, тя, то чете говори иска отваряние четем говорим искаме отварямевие четете говорите искате отварятете четат говорят искат отварят
Вижте също Спрежение в българския език
Категория:Глагол