Диригент е музикант, който ръководи изпълнението и интерпретацията на музикално произведение от оркестър, хор, оперна трупа, балетен състав или друг музикален ансамбъл. Основната му задача е да обедини отделните изпълнители в обща ритмична, темпова, динамична и художествена интерпретация на произведението.

В съвременната музикална практика диригентът може да има различни функции според вида на ансамбъла и институцията. Той може да бъде само гост-диригент за отделна програма, главен диригент на оркестър или хор, музикален директор на оперна или симфонична институция, хормайстор, капелмайстор или ръководител на специализиран ансамбъл.

История

Дирижирането като самостоятелна професионална дейност се оформя постепенно. В по-ранни исторически периоди изпълнението често е ръководено от клавесинист, органист, концертмайстор или композитор-изпълнител. В бароковата и раннокласическата практика ансамбълът нерядко е воден от клавишен инструмент или от първата цигулка.

Като специализирана музикална дейност дирижирането се утвърждава през XIX век, когато нарастването на оркестрите, усложняването на партитурите и развитието на симфоничния и оперния репертоар изискват отделна фигура, която да координира изпълнението. Сред важните фигури за утвърждаването на модерната диригентска роля са Карл Мария фон Вебер, Хектор Берлиоз, Феликс Менделсон Бартолди, Рихард Вагнер и Ханс фон Бюлов.

През XX век диригентът се превръща не само в изпълнителски ръководител, но и в публична художествена фигура, свързана с изграждането на репертоарната политика, звуковия облик и международния престиж на оркестри, оперни театри и фестивали.

Функции

По време на концерт основната функция на диригента е да води изпълнителите чрез жестове, мимика, поглед, движения на ръцете и тялото. Чрез тях той показва темпо, метрум, динамика, характер, фразировка, щрихи, встъпления на отделни инструменти или групи и общата драматургична линия на произведението.

В оркестровото изпълнение диригентът следи за ансамбловата точност, баланса между отделните оркестрови групи, интонацията, тембровото съчетание и съответствието между нотния текст и художествената интерпретация. При големи състави той координира взаимодействието между струнни, духови, ударни инструменти, солисти, хор и сценични изпълнители.

В процеса на репетиции диригентът анализира партитурата, определя темпата и интерпретационните решения, работи върху ансамбъла, динамиките, артикулацията, фразировката и стилистичната точност. При професионалните оркестри значителна част от диригентската работа се извършва преди концерта – чрез подготовка на партитурата, репетиционен процес и съгласуване на художествената концепция.

В оперния театър диригентът координира оркестъра, певците, хора и сценичното действие. В този контекст той трябва да съобразява темпата и динамиките с вокалните възможности на певците, акустиката на залата, драматургията на спектакъла и изискванията на режисурата.

Диригентска техника

Диригентската техника включва система от жестове, чрез които се показват размерът, пулсацията и характерът на музиката. Основните метрични схеми обикновено отбелязват двувременен, тривременен, четиривременен или по-сложен размер. Първото време най-често се показва с движение надолу, а останалите времена – чрез установени посоки на движението.

Диригентът често използва диригентска палка, която обикновено държи в дясната ръка. Палката служи за по-ясно очертаване на пулса, размера и началните точки на жестовете. Лявата ръка често се използва за показване на динамика, фразировка, характер, отделни встъпления и нюанси.

Не всички диригенти използват палка. При хорово дирижиране, камерни състави или определени стилове на работа често се дирижира само с ръце. Това позволява по-фина пластика на жеста, особено при работа с гласове, текст и дишане.

Когато в произведението има соло без акомпанимент, каденца, безмензурна част или импровизационен момент, диригентът може временно да не дирижира активно, а само да следи изпълнението и да подготви следващото общо встъпление.

Видове диригенти

Според вида на състава диригентите могат да бъдат: оркестрови диригенти; хорови диригенти; оперни диригенти; балетни диригенти; диригенти на духови оркестри; диригенти на камерни ансамбли; диригенти на съвременна музика; диригенти на бигбендове и джазови формации; диригенти на детски и младежки състави.

Хоровият диригент, наричан още хормайстор, работи с вокален състав. При хоровото дирижиране особено значение имат показването на дишането, дикцията, фразата, баланса между гласовете и връзката между текст и музика. Хоровите диригенти често започват изпълнението с така наречената подготовка – жест, който показва темпото, характера и момента на поемане на въздух от певците.

Оперният диригент съчетава оркестрово и вокално дирижиране. Той трябва да следи едновременно оркестровата партитура, певците на сцената, хора, сценичните действия и понякога изпълнители, разположени извън оркестрината или зад сцената.

Работа извън концерта

В съвременната музикална институция диригентът често има и организационни, педагогически и художествено-планови функции. В зависимост от длъжността той може да участва в избора на репертоар, планирането на сезоните, поканата на солисти и гост-диригенти, провеждането на прослушвания, изграждането на образователни програми и развитието на публиките.

Главният диригент или музикалният директор на оркестър обикновено има по-широки отговорности от гост-диригента. Той може да влияе върху дългосрочния художествен профил на състава, стила на изпълнение, репертоарната политика и развитието на оркестровата култура.

Диригенти работят не само в концертната зала, но и в оперния театър, църковната музика, звукозаписното студио, радиото, телевизията, киното, театъра, мюзикъла, балета, съвременната музика, образователни проекти, фестивали и записи на музика за филми и електронни игри.

Подготовка и обучение

Обучението на диригента обикновено включва музикално-теоретични дисциплини, хармония, полифония, оркестрация, анализ на партитури, история на музиката, пиано, пеене, слухова подготовка и практическо дирижиране. Диригентът трябва да може да чете сложна партитура, да познава инструментите и техните технически възможности, да разбира вокалната техника и да общува ефективно с различни видове изпълнители.

Професионалната подготовка включва и работа с репетиционен процес, психология на ансамбъла, познаване на стиловете и езиците в оперния репертоар, както и умение за бързо решаване на практически проблеми по време на репетиция или концерт.

Български диригенти

Българската диригентска школа се развива във връзка с изграждането на симфоничните, оперните, хоровите и радиооркестровите институции в страната през XX век. Сред ранните и основополагащи фигури са Саша Попов, Асeн Найденов, Атанас Маргаритов, Влади Симеонов, Добрин Петков, Константин Илиев, Васил Стефанов, Георги Робев, Иван Вулпе и Руслан Райчев.

Към следващите поколения принадлежат диригенти като Васил Казанджиев, Александър Владигеров, Борис Хинчев, Борис Спасов, Емил Табаков, Емил Чакъров, Михаил Ангелов, Росица Баталова, Иван Маринов, Димитър Манолов, Пламен Джуров, Йордан Дафов, Александър Йосифов, Методи Матакиев, Иван Ангелов, Павел Балев, Диан Чобанов, Найден Тодоров, Росен Миланов, Росен Гергов, Георги Димитров, Григор Паликаров, Милен Начев, Емил Минев, Станислав Ушев, Деян Павлов, Борислав Иванов, Славил Димитров, Свилен Симеонов, Камен Големинов, Красимир Топалов, Пламен Джуров, Петър Димитров, Драгомир Йосифов, Христо Павлов, Иван Кожухаров, Здравко Лазаров, Пламен Димитров, Георги Нотев, Иван Стоянов, Виктор Чучков, Вилиана Вълчева, Любка Биаджони, Славил Димитров, Петя Диманова, Димитър Косев, Константин Илиевски, Даниел Спасов, Георги Патриков, Герган Ценов и други.

В областта на хоровото дирижиране важни фигури са Георги Димитров, Васил Арнаудов, Христо Недялков, Лиляна Бочева, Теодора Павлович, Илия Михайлов, Драгомир Йосифов, Славил Димитров, Михаил Делирaдев, Емил Янев, Димитър Григоров, Йордан Камджалов и други. Част от българските диригенти работят едновременно в симфоничния, оперния, хоровия и камерния репертоар, както и в звукозаписната, педагогическата и фестивалната дейност.

Бележки

Категория:Музикални професии