Държавата на Само е краткотрайно ранносредновековно протодържавно обединение, съществувало от 623 – 626 до 658 – 661 г. на заселените с венети, хорутани и други славяни територии на съвременна Чехия (историческата област Моравия), Словения, Полша (по река Висла), Словакия, Австрия, Унгария и части от Бавария и Тюрингия, включващо предците на съвременните словенци, словаци, чехи и лужишки сърби. Те отхвърлят аварското и франкско владичество и нанасят поражения на двете империи, водени и обединени от издигнатия от тях за владетел Само, който според едни е гало-римски или франкски търговец авантюрист, а според други – славянски или прабългарски вожд или византийски агент. Считано е, със или без основание, за първия опит за създаване на славянска държава и предшественик на утвърдилите се чак около 150 години по-късно първи собствени по-значими княжествата на бъдещите чехи, словенци и словаци.

Етническа принадлежност на Само

Оскъдните документи и собственото име на основателя и единствения ѝ владетел – Само пораждат три тези за народностната му принадлежност:

Първата – според единствения съвременен на събитията източник френския хронист от 660 г. Фредегар роботърговецът „на име Само, франк по произход, от Сенонианската провинция“ (от Бургундия – гр. Санс дн. департамент Йон югоизточно от Париж при р. Сена или Соани (Soignies) в Белгия) „homo nomen Samo, natione Francos, de pago Senonago“, езичник, попаднал в страната на Венетите (Моравия и поречието на р. Висла) оглавява бунта им, имал 12 славянски жени, 22 синове и 15 дъщери, победил франките през 631 г. в тридневна битка при крепостта Вогастис-бург. Тъй като текстът може да означава и „Франк по националност“, и „роден във Франкската империя“ или просто поданик/жител на Франкската империя", а самото име е по-скоро келтско. Финския филолог Й. Миккола и други изследователи считат, че Само е гало-римлянин. За Само разказва и ръкописът от началото на 9 век Gesta Dagoberti I regis Francorum.

Втората – че името му не е на франк и, макар франкски търговец, той по мнение на съвременни историци може да е етнически славянин. Самата дума не е име, а трябва да се разглежда като старославянската титла „самовластен“, извеждана от значението ѝ в славянските езици, или е чуждоезиково съкращение на Фредегар от името Самослав. В подкрепа се сочи и текста на Фредегар, че Само налага на Сихарий (Sicharius), посланика на краля на франките Дагоберт I, да облече славянски дрехи преди да бъде допуснат в замъка му, което е явно пропаганда на идентичността на поданиците му като Венети, и от Залсбургската хроника писана като явно пропагандна книга от немското духовенство срещу славяобългарския просветител св. Методий към 870 г. в Бавария `(кръщението на Баврите и Карантаните), който съдържа следния текст определящ Само като славянин: „По времето на славния крал на франките Дагоберт някакъв славянин, именуем Само, живеещ сред хорутаните, бил вожд на това племе“,„Conversio“. c. 4. MG, SS. T. XI, p. 7. т.е. Само е вожд на славянското племе хорутани от Каринтия и Източните Алпи, но дали се визира времето преди или след като хорутаните стават част от владенията на Само няма категорична яснота.

Третата историческа теза отъждествява Само с Шамбат (Шамо бат, Самбатос, оше Кий) брат на хан Кубрат владетеля на Стара Велика България, и основател на Киев Споменат с името „Самбатос“ от имп. Константин Багрянородни в съчинението му „За управлението на държавата“ – Constantini Porhyrogeniti, II. De administrando imperio изтъквайки хронологията на аваро-българските отношения (горе-долу тогава Велика България се обособява, а впоследствие отхвърля зависимостта си от Хаганата и започва настъпление), че такова антиаварско движение са във възможност и най-заинтересовани да организират именно прабългарите в защита на собствените си интереси и на съюзната им тогава Византия, а може би и с нейна политическа подкрепа, с явно присъщите на виден племенен вожд, но не и на прост търговец, висок военен опит и политически умения, за да води успешни десетилетни военни кампании срещу Франкската и Аварската империи и да отстоява единството на управляваните племена и независимостта си, с невъзможността един прост търговец да бъде признат за техен господар от видната родово-племенна славянска аристокрация и съвпадението на въстанието по време с аваро-българската гражданска война в Аварската държава, когато българските първенци се опитват с преврат да овладеят централните постове в държавата. От друга страна, славяните в освободените земи избиват франкските търговци, което довежда дотам, че краля на франките Дагоберт I е принуден да предприеме злополучния си наказателен поход срещу Само в 631 г. Именно тогава в тази 631 г. същият Дагоберт I заповядва да бъдат избити до един всичките 10 000 българи на Алцек и Кубер, дотогавашни негови съюзници срещу аварите, приютени от него в Бавария след неуспешния им опит за преврат в Аварския хаганат и най-сетне с късната компилация Джагфар тарихъ и легендарния волжко-български епос „Шан кизи дастани“куплет (1313): „Оттам Шамбат / По заповед на Хана / Пошел на Сулу (Дунав) / И основал там свое царство“, Микаил Бащу Иби Шамс Тебир, Шан кизи дастани/ 1. Микаэл Башту ибн Шамс Тебир. Шан кызы дастаны (Сказание о дочери Шана). 882 г. Под ред. Ф. Г. Х. Нурутдинова. Казань, 1990.; 2. Mikail Bautu ibn Uams Tebir.San Kizi dastani. 882 yili; Ankara, 1991.; 3. Шамсі Башту. Легенда про доньку Шана. Фрагменты з поеми, Хроніка 2000. Вип. 1., Київ, 1992.; 4. Микаил Бащу Ибн Шамс Тебир, Сказание за дъщерята на хана – епосът на прабългарите 882 г., преводач: Георги Костов, Агато, София, 1997.), к.1313. според издателя епос записан към 865 г. от книжовника в джамията „Ел Бейда“ Микаел Бащу в гр. Киев, които директно сочат българския хан Шамбат за основател на държаватаОт Бащу (Киев), Шам-Бат, с войска от Българи, и анчиевци, в тази година отиде на поход срещу Аварите. Похода се оказал успешен. Шамбат завладял част от територията на Авария, и провъзгласил свое собствено ханство под името Дулоба – област на Дуло. Славяните почитали Шамбат като светец, защото той ги избавил от аварското робство и винаги му помагали във всичко, а Шамбат наричали „Само“. Кубрат помолил Шам-бат, двете държави да се обединят но той отказал, и затова Кубрат му дал прозвището Кий (отцепник)...В 658, Шам-бат бил победен от Франките, който наричали държавата му Само., Иман, Бахши. Джагфар тарихы, Оренбург, 1993, Т.1, с.17. съществувала по това време на тези земи.

Управление Само се появява около 623 – 626 г. при славянското племе венети (виндиди), когато там шетат различни франкски търговци и авантюристи, византийски емисари и пр. Тези славяни подчинени от 560 г. и притеснявани от аварите, са привлечени от Само и се вдигнат на бунт срещу аварите, който той след това оглавява. Към 626 г. аварите са разбити при Обсадата на Константинопол и каганата им започва да запада.

Спечелил победата на въстанието Само е избран за велик княз (крал) и от 623 – 626 до вероятната си кончина в 658 – 661 г. 35 години умело управлява обширна територия в Централна Европа. Бидейки езичник укрепва властта си като сключва династичен брак с 12 девойки от водещите славянски родове. От центъра на властта си в Моравия води победоносни войни с авари, франки, алемани и лангобарди. Освобождава от франките в 631 г. земите на лужишките сърби (от поречието на Елба в днешната Източна Германия), присъединява населените със славяни централноевропейски земи от Силезия през Панония до Каринтия в днешна Австрия включително. Поддържа широки търговски връзки, в дипломатическите си връзки с франките говори от името на управляваната от него славянска общност, която е признала неговата власт.

В 631 г., по свидетелството на хрониста Фредегар, Само побеждава нахлулия с три армии в земите му франкски крал Дагоберт I като разбива и изколва в 3-дневна битка при замъка Вогаст (castrum Wogastisburc – Вогастисбург) най-голямата му обсаждаща крепостта Австразийска армия, а останалите захвърлят оръжията си и се разбягват. Веднага след което нахлува и окупира голяма част от Тюрингия и други франкски земи, тогава отхвърля франкския васалитет, минава под негово върховенство и влиза във войната срещу франките и князът на лужишките сърби Дерван вледеещ населените със славяни области на днешните Хале, Лайпциг и Дрезден. Чак в 636 г. херцога на Тюрингия Радулф успява да отблъсне славяните, но сам въстанал против франките, разбива в 641 г. сина на Дагоберт I, краля на Австразия Сигиберт III, обявява ce за крал на Тюрингия и веднага сключва съюзен договор със СамоФредегар: Хроника|4|85.

Към 658 – 661 г. след вероятната кончина на Само не е известно неговото място да е заел някой от наследниците му и над създадената от него „държава“ скоро е възстановено господството на Аварския хаганат в предишните му граници, а северните области отвъд тях са оставени на славяните. Въпреки че към 150 години след това в тези земи за реални славянски държави няма данни за негови наследници от многобройното му потомство по-късно се прогласяват князете на Великоморавия и на Нитранско княжество Моймировичи и кралете на Чехия от династията Пршемисловци управлявали в Бохемия, Моравия, Полша, Унгария, Австрия и Силезия.

Държавата на Само в Хронологията на преселението на народите

Вижте също Кий

Бележки

Само Категория:Славянски държави Категория:История на Чехия Категория:История на Словакия Категория:Аварски каганат