Лешко̀ е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.
География Село Лешко се намира в планински район.
История Според Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година селото е собственост на Рилския манастир.
През XIX век Лешко е голямо чисто българско село, числящо се към Горноджумайската кааза на Серския санджак. В 1816 година в селото е построена църквата „Свети Архангел Михаил“, известно произведение на Банската художествена школа. До самата църква е сложен голям гранитен камък с надпис „Стоян 1816“. Според местни предания Стоян е ктиторът на църквата – местен лешковец, който става ктитор на новата църква в Лешко, след като старата църква „Света Богородица“ в горната махала се срива.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
В Лешко има стабилен комитет на ВМОРО и то е известно като „Републиката на Чернопеев“. В края на 1909 година комитетът в Лешко е възстановен от Христо Чернопеев, Михаил Думбалаков, Костадин Самарджиев – Джемото и Кочо Хаджиманов.
При избухването на Балканската война в 1912 година дванадесет души от Лешко са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Учители и ученици в прогимназията през учебната 1926-1927 годинаЦентрален държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59. Класове Ученици Учители Учителки момчета момичета общо редовни волнонаемни общо редовни волнонаемни общо първи 20 8 28 1 0 1 2 1 3 втори 15 4 19 трети 8 0 8
Население Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1300 души, всичките българи-християни.
Численост на населението според преброяванията през годините:
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 197 100.00Българи 196 99.49Турци 0 0.00Цигани 0 0.00Други 0 0.00Не се самоопределят 0 0.00Неотговорили 1 0.50
Личности
Родени в Лешко Александър (Сандо) Китанов (1881 – 1906), български революционер Антон Попстоилов (1869 – 1928), български етнолог Атанас Христов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Григор Попов Хайдушки, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, учител, VIІ клас, четата на Яне Сандански, 4 рота на 14 воденска дружина. През Първата световна война е награден с орден „За храброст“ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 123-124 Иван Ангелов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Иван Въсенски, български революционер от ВМРО Иван Караджов (1875 – 1934), български революционер Никола Хайдуков, деец на БЗНС, депутат Петър Китанов (1875 – 1912), български революционер Стефка Филипова (1922-1944), българска партизанка Стоил Ников, български свещеник в родното си село от 1872 година Стою Стаменов Филипов – Любен (27 февруари 1922 – 29 януари 1944), деец на РМС, партизанин Христо Гошев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Христо Попстоилов (1879 – 1908), български езиковед и фолклорист Цветко Атанасов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, ІІ отделение, Струмишка чета, 2 рота на 13 кукушка дружина, орден „За храброст“ Янчо Хайдуков (1882 – 1923), деец на БЗНС, кмет на Горна Джумая, участник в Септемврийското въстание
Бележки
Категория:Села в област Благоевград Категория:Населени места в община Благоевград