Ко̀рница е село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, област Благоевград.
География Село Корница се намира в планински район – в подножието на Пирин планина. Отличава се с красивата си природа.
Най-близкият град в околността е Гоце Делчев, на около 12 километра.
История От османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в Корница са живели 99 немюсюлмански домакинства и 4 вдовици. Селото се споменава и в османски регистър за доганджиите в Румелия от 1482 година. От Корница (Корниче) са регистрирани 2 домакинства с доход 260 акчета. В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Корница (Корниче) е посочено като село, в което живеят 13 немюсюлмански семейства.
В XIX век Корница е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Корница (Cornitsa) е посочено като село с 90 домакинства и 210 жители помаци. Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) към края на XIX век Корница има мюсюлманско мъжко население 312 души, което живее в 90 къщи.Стоян Райчевски – „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 112. ISBN 954-9308-51-0
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Корница е българо-мохамеданско селище. В него живеят 680 българи-мохамедани в 90 къщи.
Към 1 декември 1912 година жителите на селото, в което има 250 мюсюлмански семейства, са насилствено покръстени от български паравоенни части и БПЦ.Bulgarian Helsinki Committee. „The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878“, Sofia, November 2003, p. 25.
В 1930 година в селото българите християни бежанци от Егейска Македония, заселени в Корница, построяват църквата „Свети Димитър“.
След принудителното сменяне на имената на помаците в началото на 1970-те в Гоцеделчевско, незасегнати от Възродителния процес остават само селата Корница, Брезница и Лъжница, обособени на десния бряг на Места. Жителите им решават да се обявят за турци, надявайки се по този начин да избегнат преименуванията, засягащи до този момент само помаците, и координират действията си, подговяйки се за съпротива в случай на намеса на властите. През зимата на 1972 – 1973 година голяма част от жителите на трите села се събират непрекъснато в центъра на Корница, където българското знаме е заменено с турско, а децата спират да посещават училище.
Местните структури на Българската комунистическа партия правят опити да създадат ядро от свои поддръжници в общността, но не постигат успех и решават да използват сила. Селото е превзето на сутринта на 28 март 1973 година, като акцията се ръководи от генерала от Държавна сигурност Петър Стоянов, като трима души са убити, много от местните жители са бити и измъчвани, десетки са арестувани и изселени, а 11 души получават присъди.
Население
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Общо 1666Българи 202Турци 1234Цигани 23Други 8Не се самоопределят 63 Неотговорили 136
Редовни събития Всяка година на 28 март се провежда събор в памет на убитите по време на Възродителния процес в началото на 1973 г. В тяхна чест в центъра на Корница е издигнат и паметник.
Личности Зейнеп Ибрахимова Келеш (Зейнеп Зафер) Байрям Гетов Аруш Хаджи – народен представител в VII велико народно събрание от листата на ДПС; Убити по време на Възродителния процес през март 1973 година: Хюсеин Караалилов Мохарем Барганов Салих Амидеин Тефик Хаджиев Исмаил Кальоров
Бележки
Външни препратки 1973 г.: Корница пише на министъра на просветата срещу „възродителния процес“, документи публикувани в сайта Държавна сигурност.com, Христо Христов, 13 март 2014 Корница 1973 г.: Преименуване с бой, убийства и съд в сайта Държавна сигурност.com, Христо Христов, 15 март 2014 Форум на село Корница ЗЕЙНЕП ИБРАХИМОВА: „ПОМНЯ СТУДА И СТРАХА, КОИТО БЯХА СКОВАЛИ ВСИЧКО - И ПЪТИЩАТА, И ДУШИТЕ НИ“
Категория:Села в област Благоевград Категория:Населени места в община Гоце Делчев