Ста̀ра Крѐсна () е село в Югозападна България. То се намира в община Кресна, област Благоевград.
Име Името на селото е само Кресна до 29 септември 1978 година, когато селището Гара Пирин е обявено за град с ново име Кресна, а едноименното село е преименувано на Стара Кресна.Указ № 1582 от 6 септември 1978 г. Обнародван в „Държавен вестник“, брой № 77 от 29 септември 1978 г.
География Село Стара Кресна се намира в планински район.
История През XIX век Кресна е чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. Храмът в селото „Свети Архангел Михаил“ е построен през 1856 година. По време на подготовката за Априлското въстание в Кресна по инициатива на Арсени Костенцев и Костадин Босилков е основан таен революционен комитет. На 5 октомври 1878 г. селото става център на Кресненско-Разложкото въстание.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кресна (Kresna) е посочено като село със 120 домакинства с 400 жители българи.
В 1891 година Георги Стрезов пише за Кресна:
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 700 души, всичките българи-християни.
В 1901 година в Кресна по инициатива на Яне Сандански е основан комитет на ВМОРО. Председател на комитета е Андрей Мицов, а пунктов отговорник – брат му Прокоп Мицов. Членове са Стоичко Кълбов, Андрей Паскалчев, Симеон Гамярски, Илия Попянакиев и учителят Георги Корчев.Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 212.
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Kresna се състои от 720 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 20 ученици.
През 1912 година през Балканската война Прокоп Мицов оглавява четата от Кресна, с която води бой за опазването на Черния мост на Струма при Кресненското ханче.Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 267.
Население
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Общо 71Българи 67Турци - Цигани - Други 3Не се самоопределят - Неотговорили 1
Личности
Родени в Стара Кресна Андрей Мицов (1874 – 1914), български революционер, деец на ВМОРО Атанас Стаматов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година Георги Алексов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, 3 рота на Кюстендилската дружина Мицо Стоилков, български възрожденец, оглавил с брат си Ангел Кресналията българското църковно движение, участници в Кресненското въстание Георги Корчев (1875 – 1965), български учител и революционер, деец на ВМОРО Лазар Корчев (? – 1912), български общественик Петре и Дане, баща и син, и Димитър, осъдени на 15 години по обвинение в участие в убийство на цигани от българска чета в Кресненския пролом през октомври 1902 година Прокоп Мицов (1877 – 1967), български революционер, деец на ВМОРО Стефан Карчев (1850 – 1956), български революционер и просветен деец Христо Георгиев Стоичков (р. 1951), български писател Христо Мицов, български революционер, деец на ВМОРО
Външни препратки Село Стара Кресна - видео на централната част на селото, площада Снимки и полезна информация за с. Стара Кресна Стара Кресна - кадри от дрон - снимки и видео, заснети на 3 май 2025 г.
Бележки
Категория:Села в област Благоевград Категория:Населени места в община Кресна