Данаил Василев Крапчев е изтъкнат български журналист, общественик и революционер.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 453. Със своята висока култура и стотици уводни статии Данаил Крапчев заема заслужено място в историята на българската журналистика като един от големите български политически анализатори.
Биография Роден е в Прилеп на 15 декември 1880 година. Син е на видния общественик Васил Крапчев. Учи в Битолската българска класическа гимназия, където членува в революционен кръжок. В 1902 година завършва със седемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия, а през 1906 година – история в Софийския университет. През същата година започва журналистическата си дейност в седмичното списание „Македоно-одрински преглед“, след което става нелегален четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През 1907 година заедно с Пейо Яворов и Васил Пасков редактират вестник „Илинден“ в София. През следващата 1908 година редактира последователно вестник „Отечество“ и вестник „Родина“ в Солун. В периода 1909 – 1912 издава вестник „Вардар“ в София и последователно го преименува на други наши реки и планини, за да преодолее забраната му в Турция. През 1912 година Данаил Крапчев е отново четник заедно с Яворов, като преминава в Солун. През същата година редактира вестник „Българин“ в Солун. След Междусъюзническата война е редактор на органа на Демократическата партия „Пряпорец“, издаван в София. В периода 1915 – 1918 Данаил Крапчев е военен дописник на вестниците „Военни известия“, „Добруджа“ и „Пряпорец“. През 1919 година създава информационния всекидневник „Зора“, един от най-авторитетните и популярни вестници преди Деветосептемврийския преврат в 1944 година, на който е директор до края на живота си. По същото време е директор-собственик на акционерните дружества „Български печат“ и „Преса“. Член-учредител е на Македонския научен институт. През 1928 година е в ръководството на Македонския младежки съюз и като такъв след убийството на Александър Протогеров е за кратко в редакцията на вестник „Македония“ заедно с Иван Хаджов, Георги Кондов и Петър Мърмев.
След преврата от 19 май 1934 година заради демократичните си позиции е въдворен в Карлово. През април 1941 година е изпратен от министър-председателя Богдан Филов на мисия да направи връзка с Българските акционни комитети, който записва в дневника си:
При напредване на Вермахта на Нацистка Германия към България, Крапчев се обявява в подкрепа на германската военна офанзива в Европа. В статия във в-к „Зора“ на 6 март 1941 година той пише:
С публицистиката си Крапчев предизвиква силното неодобрение на Комунистическата партия. Още през 1942 година се планира неговото убийство. На 23 март 1943 година той е проследен от Иван Буруджиев и Здравка Кямилева, но те не успяват да му направят нищо, защото събуждат подозрението на хората, с които се движи, и са арестувани. При обиск в квартирата на Буруджиев е намерена огромна сума пари; той е въдворен в концлагер, но е освободен след 6 месеца. Повторен опит за убийство на Данаил Крапчев е направен през април 1943 година: при излизане от редакцията е нападнат от въоръжени с пистолети хора, нахвърлили се върху него с ятагани. Спасяват го минувачи, сред които подофицерът Христо Иванов Калчев, и притекли се полицаи; нападателите са обградени и единият е убит, а другият се самоубива. На 21 юли 1944 година срещу него е извършен неуспешен атентат.
На 10 септември 1944 година, веднага след Деветосептемврийския преврат, той е убит при неизяснени обстоятелства в Горна Джумая. По думите на Димитър Талев пред Христо Огнянов, Крапчев е отишъл там при неговия брат Георги Талев, за по-сигурно, но е бил арестуван и убит в затвора с тъп предмет. Първоначално властите прикриват случая, обявявайки, че Крапчев се е самоубил в навечерието на преврата. Както много други жертви на терора от есента на 1944 година, през следващата година той, макар и мъртъв, е осъден от т.нар. Народен съд (VI върховен състав) на смърт и пълна конфискация на имуществото и така престъплението е узаконено. На процеса главният редактор на вестник „Зора“ Матей Бончев – Бръшлян, също подсъдим, на въпроса дали Данаил Крапчев е привърженик на оста Рим–Берлин–Токио, отговоря, че „Д. Крапчев държи само на една ос – София–Прилеп“. През февруари 1994 година Върховният съд на Република България отменя присъдата.
Брат му, Живко, през Първата световна война загива на фронта като офицер, в 54-ти пехотен полк.ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 223, л. 22; а.е. 319, л. 26
Съпруга на Данаил Крапчев е Неша Станишева-Крапчева (1897, Кукуш – 1983, София) от видния български род от Македония Станишеви. Неша Крапчева е сестра на д-р Константин Станишев, проф. д-р Александър Станишев и Милош Станишев (офицер), внучка на Нако Станишев и племеница на Константин Станишев, Милош Станишев и Христо Станишев. Данаил и Неша Крапчеви имат син – Живко Крапчев (1923 – 1995) и две дъщери – Невена Крапчева (1927 – 1998) и Ружка Крапчева-Маринова (1930 – 2000).
Памет На Данаил Крапчев е наречена улица в квартал „Витоша“ в София ().
Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.ДАА, Фонд № 1797К, оп.1
Родословие
Външни препратки Данаил Крапчев, Био-библиография, Съставител Соня Иванова, Регионална библиотека „Димитър Талев“ – Благоевград, 171 страници, вкл. снимки online: Данаил Крапчев и вестник Зора. Незабравимото. Интервюта, писма, документи Помен за Данаил Крапчев, Цвета Трифонова Комунистите убиха Данаил Крапчев заради българолюбието му, Виолета Радева 114 години от рождението на Данаил Крапчев – Той води гигантска битка за равноправна България, Райна Иванова </ref> Кръгла маса, посветена на Данаил Крапчев с доклади „Изминат път. 1906 – 1936“, сборник със статии на Крапчев излезли в периода 1906 – 1936 година Данаил Крапчев – първопроходецът. Автор и съставител Ирина Александрова, изд. Аб Издателско ателие, 2019 „9 юни“, публикувано във в-к „Зора“, бр. 1494, год. VI, София, 9 юни 1924 година „Убийството на Никола Милев“, публикувано във в-к „Зора“, год. VI, бр. 1696 – 1698, София, 15 – 18 февруари 1925 година „Тревожно състояние в Тракия“, публикувано в сп. „Свободно мнение“, год. II, №14, София, 5 април 1914 година
Бележки
Категория:Български журналисти от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български общественици от Македония Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Родени в Прилеп Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Седемнадесети випуск на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български революционери от Македония Категория:Жертви на комунистическия режим в България Категория:Починали в Благоевград Категория:Възпитаници на Историческия факултет на Софийския университет Категория:Осъдени от Народния съд Категория:Носители на орден „За гражданска заслуга“ Категория:Дейци на СММО Категория:Българи по време на Втората световна война Категория:Български антикомунисти Категория:Членове на Българското географско дружество Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Подсъдими по процеса на Шести състав на Народния съд Категория:Крапчеви Категория:Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия Категория:Български благодетели