Хра̀сна (понякога Фра̀сна) е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
Население Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Общо 5Българи 5Турци -Цигани -Други -Не се самоопределят - Неотговорили -
География Село Храсна се намира в полите на Пирин.
История В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Храсна (Hrasna) е посочено като село с 82 домакинства и 280 жители българи.
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
При избухването на Балканската война през 1912 година осем души от Храсна са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
Личности Родени в Храсна Андон Чипишев (1880 – 1922), комунист Васил Стефанов Чипишев е роден в село Храсна през 1889 година. Заедно с братовчед си Андон и прогресивни храсналии основава комунистическата организация в селото. Убит на 33 години в Неврокоп през 1922 година. Иван Ангелов Ворсаминов (? – 1922), деец на БКП, сред основателите на комунистическа група в Храсна, член на селската чета, начело с Тома Воденичаров, противопоставяща се на ВМРО, арестуван и убит в църковния двор през октомври 1922 г. Иван Чаков (1892 – 1922), деец на ВМОРО и комунист Костадин Скендеров (? – 1922), деец на БКП, убит от ВМРО през септември 1922 година в църковния двор на Храсна Лазар Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56 Стоян Ангелов, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
Бележки
Категория:Села в област Благоевград Категория:Населени места в община Сандански