Сла̀щен е село в Югозападна България. Намира се в община Сатовча, област Благоевград.
География Село Слащен се намира в Югозападните Родопи. То попада в историко-географската област Чеч. През землището на селото тече река Места. Съседните му села са Вълкосел, Жижево, Туховища, Годешево и Беслен в България, както и Ракищен в Гърция.
История Етимология Според академик Иван Дуриданов това е първоначално жителско име със суфикс – jane *Слаштане < *Saltjane, производно от прилагателното *слат, „солен“, откъдето идва българското слатина, „извор, на който водата не блика силно“, старобългарското , „солена вода“, сръбското сла̏тина „място, където бавно извира солена или кисела вода“, словенското slâtina, чешкото slatina, „тресавище“, руското солотъ, „мочурище“, „блато“, сръбското селищно име Слато.
Праистория Село Слащен има дълга история. Най-ранното известно селище в землището на Слащен е датирано към късната бронзова епоха. В местността Мрамор е съществувало селище през ранножелязната епоха и през античността. В местността Чуката северно от селото има надгробна могила, съществувало е и селище. В другата местност с това име на брега на река Места също има следи от селище. Антично селище е съществувало и в местността Градище. Открити са много находки и в селището от късножелязната епоха в местността Сливките. На възвишенията Белица и Грамада също има следи от антично селище, а в местността Лозята им могилен некропол.
В Османската империя Село Слащен е въведено в османската административна система през 1464 – 65 година, когато е регистрирано населението му поименно. В регистъра са вписани 1 мюсюлманско семейство, а немюсюлманите в селото са 51 семейства, 10 неженени и 1 вдовица. Следващото отразяване на населението на Слащен е извършено през 1478 – 79 година, когато от селото са вписани 2 мюсюлмански семейства, 100 немюсюлмански с 2 неженени и 1 вдовица. В следващите години населението на селото се увеличава значително. През 1519 година мюсюлманите в него са 25 семейства и 18 неженени, а немюсюлманите са 113 семейства, 13 неженени и 19 вдовици. 11 години по-късно мюсюлманите нарастват още повече, а немюсюлманите намаляват. В съкратен регистър от 1530 година в Слащен мюсюлманите са вече 35 семейства и 25 неженени, а немюсюлманите са 70 семейства, 6 неженени и 6 вдовици. От същата година е запазен и фрагмент от подробния регистър, в който Слащен е единственото село в Неврокопско (от тези, изброени във фрагмента), в което има джамия, а имам е Муса, син на Хъдър. В подробен регистър на Софийския санджак от 1569 – 70 година е отразено данъкоплатното население на Слащен както следва: мюсюлмани – 33 семейства и 37 неженени; немюсюлмани – 14 семейства и 12. Селото се среща и в османски документи от 1605 година като Ислащани. + Население на Слащен 1464 – 1900 Година Население Общо Немюсюлмани Мюсюлмани Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени 1464 – 65 51 10 1 1 - 63 1478 – 79 100 2 1 1 - 104 1519 113 13 19 25 18 188 1530 70 6 6 35 25 142 1569 14 12 - 33 37 96 1723 - 48 48 1900 - 90 90 През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Слащен е представено от Мехмед Челеби. През XVII век населението е драстично редуцирано поради преминаващите военни походи и няколкото чумни епидемии. Така през 1723 година Слащен е чисто мюсюлманско село с 48 домакинства. В селото има джамия, имам, мюезин, кайъм, а освен това и един спахия и още един спахия на тимар. В османските документи селото се среща предимно под името Ислащен ().
В XIX век Слащен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Слащен (Slaschtène) е посочено като село с 50 домакинства и 130 жители помаци от мъжки пол. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Слащен е българо-мохамеданско селище. В него живеят 750 българи-мохамедани в 90 къщи. Според Стефан Веркович към края на XIX век Слащен има мюсюлманско мъжко население 176 души, което живее в 50 къщи.
В България В 1913 година няколко бежански семейства от останалото в Гърция Ракищен се заселват в останалото в България Слащен.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Вълкосел, Годешево, Слащен и Туховища живеят 3012 помаци.Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245. Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946 и 1956, населението на Слащен е било съответно 839, 838, 1130 и 1263 души. През пролетта на 1972 година имената на жителите на селото са сменени като част от Възродителния процес, като властите срещат сериозна съпротива и прибягват до масови насилия.
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Общо 1879Българи 500Турци 5Цигани -Други 3Не се самоопределят 17 Неотговорили 1354
Религии Жителите на Слащен са помаци и изповядват исляма. Джамията се намира в центъра на селото. Състои се от молитвен дом и минаре. Минарето има един балкон. След дългият период на забрана на влизане в джамия през комунизма, тя е отново отворена след промените през 1989 г. Средства се събират от цялото село за обновяването и освежаването и.
Училище Първото българско училище в Слащен е открито в края на 1912 година, но след неуспешния опит за покръстване на помаците то е закрито. Преоткрито е на 1 март 1925 година. Единственият учител е бил Истилиян Кръстев, брат на началника на пограничния подучастък. На 8 декември 1925 година със заповед на Министерството на просвещението е назначен Методи Тенев от град Кюстендил. Смята се, че той е първият учител и директор на училището. Първоначално училището се помещавало в 4 стаи, построени на трудови начала като надстройка на джамийския мектеб (завършени към края на месец декември 1926 година).
Училището се помещава в собствена сграда от 1950 година, построено почти на трудови начала за 5 години. Сградата тогава напълно е отговаряла и задоволявала потребностите на учебното дело, но след 1970 година става крайно недостатъчна, защото всички паралелки (I-VIII клас) вече са двойни, а някои – тройни. Настоящата сграда е строена по типов проект, пригоден от проектантска организация – Благоевград от 1975 до 1979 година. Първоначално училището е открито като начално (I-IV отделение), а през 1980 година за пръв път се открива и I прогимназиален клас (V клас). През 1950/51 година завършва първият випуск VII клас. През 1963/64 година завършва първият випуск VIII клас. През 1989/90 година с разрешение на МПК се откриват 2 паралелки IX клас. Училището става ЕСПУ – I-IX клас. През 1991/92 година завършва и първият випуск. През учебната 1998/99 година в училището има профилирани, професионални и общообразователни паралелки. От 2002 година със заповед на Министерството на образованието в училището се открива XII клас. През учебната 2008/2009 година в училището се обучават 466 ученици. Учебно-възпитателният процес се осъществява от 30 квалифицирани учители. Към 2009 година над 60 студента от училището се обучават за бъдещи медиалози, лекари, икономисти, инженери и още много други професии.
Директори на училището № Години Име Родно място 1. 1925 Истилиян Кръстев 2. 1926 - 1927 Методи Тенев Кюстендил 3. 1928 Иванка Цекова – главен учител Врачеш 4. 1929 и 1931 - 1932 Петър Йосифов Манев Кюстендил 5. 1930 Христо Бончев Горна Оряховица 6. 1933 - 1939 Иван Аврамов 7. 1940 Илия Сирмин 8. 1942 - 1944 Георги Димитров Стоянов 9. 1944 - 1945 Садидин Сюлейманов Махмудов Слащен 10. 1946 - 1949 Няма сведение 11. 1949 - 1951 Костадин Ангелов Папанов 12. 1951 - 1953 Методи Николов Ташков 13. 1953 - 1958 Иван Стоянов Вакареев Гоце Делчев 14. 1959 - 1961 Васил Илиев Илински Крайници 15. 1961 - 1966 Атанас Тинев Гоце Делчев 16. 1968 Илия Филипов Попбожиков 17. 1968 -1970 Юсуф Маджаров Вълкосел 18. 1970 - 1971 Владимир Масарлиев Слащен 19. 1971 - 1975 Йосиф Дервишев Слащен 20. 1975 - 1990 и 1996 - 1998 Максим Чангалов Годешево 21. 1990 - 1996 Арсо Йосифов Дервишев Слащен 22. 1998 - 2018 Недко Младенов Хаджиев Слащен 23. 2018 Валери Антонов Шкодров Слащен
Културни и природни забележителности При археологически проучвания край Слащен е открит средновековен некропол.Гоце Делчев – Археологически обекти и места
Бележки
Категория:Села в област Благоевград Категория:Населени места в община Сатовча Категория:Чеч