Салот Сар, известен повече като Пол Пот (Pol Pot, съкращение от Politique Potentielle, „потенциална политика“ на френски) е водач на Червените кхмери и министър-председател на Камбоджа (официално Демократична Кампучия по време на неговото управление) от 1976 до 1979 г., бидейки на практика водач от средата на 1975 г. По време на властта си Пол Пот провежда агресивна политика на преместване на хора от градовете в провинцията в опит да пречисти камбоджанския народ като стъпка към комунистическо бъдеще. Средствата за това включват изтребването на интелектуалците и другите „буржоазни врагове“. Освен това започва и масово избиване на малцинствата в Камбоджа. Днес политиките на неговото правителство широко се обвиняват като причина за смъртта на може би 2 милиона камбоджанци. През 1979 г. той вкарва Камбоджа в катастрофална война с Виетнам, която води до падането на правителството на Червените кхмери.
Детство
Бащата на Салот – Пен Салот Cap, е доста заможен земевладелец и притежава повече от девет хектара земя. Братът на Салот заема поста на дворцов секретар в столицата Пном Пен, а сестра му Роенг, заедно с негова племенница на име Мийк, са едни от официалните съпруги на крал Монивонг. Може да се каже, че семейството е сред най-влиятелните фамилии в страната.
Когато Салот става на шест години, той е изпратен в Пном Пен, където живее със семейството на брат си. Постъпва в манастир, разположен недалеч от двореца и става послушник. До този момент Салот живее в провинцията, близо до природата и за него животът в Пном Пен и задължението да спазва строгите будистки правила представлява драстична промяна. В манастира Салот става свидетел на един по-скоро ленив и безгрижен начин на живот, който водят монасите. Продължава образованието си в частно католическо училище.
Международна обстановка На 7 декември 1941 г., три месеца след качването на престола на принц Сианук, японската императорска армия атакува американската база Пърл Харбър на Хаваите и Кота Бал на Малайския полуостров, който по това време е територия на Великобритания. Това бележи началото на Втората световна война в района на Тихия океан. Под лозунга за велика и просперираща Източна Азия, което означава освобождение на тези територии от властта на европейските сили, японските войски нахлуват в различни райони в Югоизточна Азия и ги окупират. Народът на Камбоджа не подозира за жестокостите, извършвани от японската императорска армия на окупираните територии. Напротив, въодушевени от тези завоевания, през юли същата година камбоджанците организират първата антифренска демонстрация в Пном Пен. Тази демонстрация е разпръсната от френската военна полиция, но покорните до този момент камбоджанци променят отношението си към управляващите чужденци.
През 1945 г., няколко години след като Салот постъпва в гимназията, Втората световна война е към края си, а Франция е почти напълно освободена от германска окупация. Сред еуфорията на победата ръководителят на временното френско правителство Шарл дьо Гол обявява, че Франция има намерение да си възвърне контрола върху Индокитай. Обезпокоени от тази новина, японците започват да арестуват местните френски служители и те се обръщат към краля с призив да обяви независимостта на Камбоджа. Когато обаче през август става очевидно, че Япония губи войната, декларацията за независимост е обявена за невалидна. През 1946 г. страната отново е принудена да приеме френското управление, но този път е разрешено приемането на национална конституция на Камбоджа и създаването на политически партии.
Студентски живот През следващата 1947 г. Салот завършва гимназия и постъпва в техническото училище в Пном Пен. По това време той се запознава с Йенг Сари, който е студент в лицея „Сисоват“, където показва блестящи резултати в областта на науката. Сари освен това е и водач на движението срещу френското управление.
В съответствие с очакванията и настроенията на камбоджанския народ, Камбоджанската демократическа партия, въпреки че не е левичарска, си поставя като основна цел освобождението на страната от френската окупация. Поради това френското правителство започва особено стриктно да следи всяка крачка на членовете на партията.
Докато се обучава в техническото училище, Салот се явява на изпит за университет, но не успява да го издържи. През следващата 1949 г., той все пак получава възможност да изучава радиотехника и електротехника във Франция като национален стипендиант. Известно е, че оценките му в университета съвсем не са блестящи, което дава основание да се допусне, че Демократическата партия, с която той е свързан от последните общи избори, най-вероятно му е помогнала да получи възможността да учи във Франция. През август същата година 21-годишният Салот се качва на кораб в Сайгон и заминава за Франция.
Един месец по-късно Салот пристига във Франция, която по това време е обхваната от нарастващия ентусиазъм на комунистическото движение. По време на обучението си в Париж той се увлича по идеите на марксизма-ленинизма. В началото Салот е изключително старателен студент. Докато обсъжда въпроси, свързани с изкуството и философията, той получава възможността да се запознае с философията на комунизма и постепенно започва да възприема неговата идеология. През лятната си ваканция следващата година Салот пътува до Югославия, която, макар че е комунистическа страна, си позволява да се противопостави на политиката на Съветския съюз
Салот се среща с Йенг Сари, който също учи в Париж с национална стипендия. Тази среща е решаваща за включването на Салот в комунистическото движение. Сари го запознава с Кенг Вансак – централна фигура в антиимпериалистическото движение в Камбоджа. Той осигурява квартира на Салот недалеч от неговото жилище в Париж. Тук младежът има възможност да чете различна литература и започва да оформя своите философ¬ски възгледи, залегнали в основата на бъдещата му политика.
В началото на 1955 г. Кенг организира срещи за камбоджански студенти, на които се изучава марксизмът. Едни от участничките в тези срещи са сестрите Понари и Тирит Кхиеу. По-голямата сестра – Понари, е първата камбоджанка, получила университетска диплома по английска литература. Сари и Тирит, които са сгодени още преди идването си в Париж, се женят през лятото на същата година.
Завръщане в Камбоджа Салот се завръща от Париж в Пном Пен, където живее отново при брат си. По това време става член на Индокитайската комунистическа партия, която е ядрото на Народната революционна партия. Назначен е на ръководна длъжност близо до границата с Виетнам. Докато пребивава там, Салот получава политическа подготовка като комунист от един монах на име Toy Самоут, който е и водеща фигура в партията.
През ноември същата година, малко преди края на първата Индокитайска война, крал Сианук успява да получи съгласието на Франция за обявяване на независимостта на Камбоджа, като французите поставят условие да запазят своята армия в кралството. При това развитие на нещата организацията Кхмер Исарак, която се бори за независимостта на Камбоджа, става излишна.
Преди изборите за национално събрание крал Сианук предприема един донякъде изненадващ ход, за да консолидира подкрепящите го сили в Камбоджа. През март 1955 г. Сианук предава кралската власт на своя баща Нородом Сурамарит, а самият той създава своя собствена политическа машина – Народна социалистическа общност (Сангкум Риастр Ниюм). Той развива своята дейност като обикновен гражданин. По време на изборите възниква голямо разцепление и в края на септември всички места в националното събрание се оказват заети от членове на Сангкум Риастр Ниюм. Този резултат утвърждава лидерската позиция на Сианук и практически означава възкресяване на абсолютната монархия
Крал Сурамарит умира през 1960 г. През същата година Сианук става държавен глава и съсредоточава в ръцете си цялата политическа власт в Камбоджа. В Южен Виетнам идва на власт президентът Нго Дин Дием, който провежда проамериканска политика. Комунистите във Виетнам подготвят действия срещу тази политическа линия. В Камбоджа Сианук запазва неутралната си позиция. През септември Партията на труда на Северен Виетнам организира важна среща, на която се взема решение, да се помогне на Южен Виетнам и да се започне въоръжена съпротива срещу проамериканското управление. Две седмици по-късно Салот и членовете на Комунистическата партия провеждат тайна среща в Пном Пен, на която официално променят името на партията в Кампучийска партия на труда. Toy Самоут е избран за генерален секретар на новата партия, а Нуон Чеа, който се укрива в Ханой след отстъплението на отрядите на Виетмин, става помощник генерален секретар.
Салот и останалите партийни членове, които са се обучавали в чужбина, са избрани в Централния комитет на партията.
В продължение на две години, до 1962 г. не се наблюдава някаква значима промяна в политическата обстановка. Сианук привлича в своята партия Кхиеу Самфан, който става и неин представител в парламента. Самфан, подобно на Салот, завършва образованието си във Франция. Сианук се опитва да наложи своята идея за „монархически социализъм“ и да се разграничи до известна степен от антикомунистическите си действия в миналото. Назначавайки Кхиеу Самфан за член на своя кабинет, той се стреми да се приближи до левичарски настроените политици. От друга страна, членовете на по-радикалната политическа организация Гражданска асоциация (Прачеачон) един след друг са арестувани и партията почти престава да функционира.
Червените кхмери
Салот и някои от другите лидери на Виетнамската работническа партия напускат Пном Пен и се отправят към главния щаб на Виетмин в Източната зона, който се намира в джунглата в източната част на Кампонг Чам, близо до границата с Виетнам. Те решават да посветят живота си на създаването на едно бъдещо идеално общество и да превърнат тази мечта в реалност. Под закрилата и покровителството на Северен Виетнам групата се подготвя за деня на революцията. Кралят на Камбоджа Нородом Сианук нарича комунистите като Салот „Червените кхмери“. Той засилва репресиите си срещу тях и това е причина Салот и неговите другари, чиято организационна и военна мощ по това време е твърде малка, да приемат курс на революционна борба срещу официалното управление.
Официално Камбоджа поддържа неутралитет по отношение на войната във Виетнам. Постепенно обаче страната започва да подкрепя Северен Виетнам, тъй като не желае да провокира силния си съсед. Сианук отклонява финансовата помощ, предложена от Съединените щати и мълчаливо одобрява създаването на път до Северен Виетнам, наречен „Пътят Хо Ши Мин“. По него се превозват муниции от Северен Виетнам до Виетконг, без да се преминава през демилитаризираната зона във Виетнам – така наречения 17 паралел. След инцидента в залива Тонкин през 1964 г. Америка започва военна инвазия в Северен Виетнам и бомбардира редица градове в страната, както и пътя „Хо Ши Мин“. Така Камбоджа е въвлечена във Виетнамската война, въпреки нейното нежелание. През 1965 г. Сианук прекратява дипломатическите връзки на страната със Съединените щати заради извършените от тях бомбардировки на камбоджанска територия.
Салот е разочарован от политиката на Северен Виетнам и остава много малко време в Ханой, след което през март 1966 г. заминава за Пекин. По това време в Китай се извършва Великата пролетарска културна революция, ръководена от Мао Дзедун. Салот вижда ентусиазма на населението, което приема идеите на Мао за централната роля на бедните селяни в управлението на страната, и е убеден в успеха на тази революция. Той самият е на мнение, че Камбоджа само би спечелила от една подобна революция.
След завръщането си от Китай Салот прекарва няколко години в Ратанакири, планинска местност в североизточната част на Камбоджа. Тук той продължава да координира действията на антиправителствените партизански отряди.