Капа̀тово е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
География Село Капатово се намира в Санданско-Петричката котловина в югозападното подножие на Пирин планина. Отстои на около 20 километра североизточно от общинския център Петрич. Съседни села са Ново Кономлади и Кромидово. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 550 мм. Югоизточно край землището на селото тече Мелнишка река.
История Капатово е малко село в полите на Пирин планина, възникнало в античността, вероятно като тракийско селище. За това говори наличието на няколко тракийски надгробни могили в землището му. Самото име може да е тракийско – от корена „скапто“, откъдето е и древното име Скаптопара на днешния Благоевград. Тези могили, както и по-късният, римски некропол са многократно ограбвани и прекопаваани от иманяри. Всъщност тук трябва да са живели меди, от чиито среди произлиза Спартак. По-късно в района на селото се заселват славяни и прабългари.
По времето на арнаутина Али паша Янински, а и след Освобождението на Гърция през 1828 година, настъпват големи преселвания. От юг на север идват много българи и куцовласи. Тогава и в село Капатово пристигат първите вълни от бежанци от Янинско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Капатово е посочено като чисто българско село с 35 домакинства и 120 жители българи.
През 1887 година в селото е изградена черквата „Пресвета Богородица, животоприемний източник“, днес паметник на културата. В нея се съхраняват ценни стенописи от 1888 година, дело на зографите Марко и Теофил Минови от село Каракьой, Неврокопско.Димитров, Владимир „Неизвестни стенописи на зографите Марко и Теофил Минови в храма на с. Капатово, Мелнишко“ – В: Изкуствоведски четения 2009. С., 2009, 185 – 192.
Георги Стрезов в 1891 година пише за селото:
През 1898 година в Капатово отваря врати българско начално училище. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 255 души, всички българи-християни. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Капатово се състои от 288 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 17 ученици.
При избухването на Балканската война през 1912 година седем души от Капатово са доброволци в Македоно-одринското опълчение. По време на войната през октомври 1912 година селото е освободено от османско владичество. През Междусъюзническата война от 1913 година, Капатово е опожарено от гръцката армия.Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
След Първата световна война в периода 1918 – 1925 идват още бежанци и така селото нараства. През 1923 – 1925 година учител е Борис Милев. Тук се установяват българи от селата Дели Хасан, Сярско, Герман и Цървища, Демирхисарско. От този период в Капатово жителите му се делят на староселци и новоселци. Около 9 септември 1944 обаче настъпва обратен процес – много от младите емигрират в чужбина – в Северна Америка, Западна Европа, Австралия и Нова Зеландия. Други по-късно се преселват в големите български градове и така особено след 10 ноември 1989 година постепенно селото запада. Настрана от пътния поток, останало без хора, това някога будно и китно селище с древна история умира, подобно на няколко други съседни села, като Зорница, Виногради, Лозеница.
Население Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Общо 215Българи 197Турци -Цигани -Други 6Не се самоопределят -Неотговорили 12
Културни и природни забележителности Бюст-паметник на поета Кръстьо Хаджииванов
В селото е разположен Музей на ретро автомобили и мотоциклети, в който са експонирани автомобили и мотоциклети, произведени от 1912 година до 80-те години на ХХ век. Създаден е през 2022 г. Експозицията е на площ от 700 m2 и включва 30 ретро автомобила и 14 ретро мотоциклета. Автомобилите са разделени в четири сектора – постсъветски, западноевропейски, мерцедеси и американски. Най-старият автомобил в колекцията е „Форд“ от 1912 година, създаден една година преди въвеждането на поточната линия от Хенри Форд. Автомобилът е с автентичен подпис на внучката на създателя на марката – Лиза Форд. Сред най-ценните експонати е „Мерцедес Бенц“, модификация Pullman Landaulet, който по времето на социализма е ползван от Управлението за безопасност и охрана (днес Национална служба за охрана). От въпросния модел са произведени едва 59 броя в периода между 1963 г. и 1981 г., като до наши дни са запазени единици.
Личности Родени в Капатово Златко (Златю) Димитров, деец на ВМРО Иван Гоцев (р. 1947), български народен певец Костадин Динчев (р. 1934), български фолклорист, професор Кръстьо Хаджииванов (1929 – 1952), български поет Михаил Капотовалията, деец на ВМОК Тодор Капатовалията, деец на ВМОРО
Бележки
Категория:Села в област Благоевград Категория:Населени места в община Петрич