Великденският остров (; ; ; наричан още Рапа Нуи – местното му название – и Пасха) е островно владение на Чили (след като през 1888 г. е анексиран от тази държава) в южната част на Тихия океан. Образуван е от три вулкана: Поике, Рано Кау и Теревака. Заедно с необитаемия остров Сала и Гомес съставя провинция Исла де Паскуа в състава на област Валпараисо. Столица на Великденския остров и негов единствен град е Ханга Роа.
Площта на острова е 163,6 км², а населението 7700 души. Той се намира на 3514 километра западно от Чили и 2075 километра източно от островите Питкерн, което съвместно с архипелага Тристан да Куня го прави най-изолираното населено място в света. Рапа Нуи е особено известен с т.нар. моаи, които са каменните статуи от пресована вулканична пепел, в които според поверията на местните жители е заключена свръхестествена сила на предците на първия крал на острова – Хоту Мату’а. През 1995 г. островът е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Наименование Според Бартел (1974 г.), устната традиция на острова сочи, че първото име е Te pito o te kainga a Hau Maka (в превод „Малкото парче земя на Хау Мака“). Съществува и друго име, Mata ki te rangi, което означава „Очи, които гледат към небето“. Трето местно име – Te Пито оте енуа – става известно, като оригиналното име на острова, след като френският етнолог Алфонс Пинар му дава романтичния превод „Пъпът на света“ в своята книга „Пътешествие до Великденския остров“ (Voyage à l'Île de Pâques), публикувана през 1877 г. Уилям Чърчил (1912 г.) задава въпрос за фразата и получава отговор, че има три Te Пито оте енуа, тъй като това са три носа (краища на сушата) на острова. Предвид това, че има две думи, които се произнасят „пито“ в местния език, едната значение „край“, а другата – със значение „пъп“ и двете тълкувания имат някакво основание.
Името Великденски остров е дадено на острова на Великден, 5 април 1722 г. от първия негов записан европейски посетител, холандският пътешественик и изследовател Якоб Рогевен Той го нарича Paasch-Eyland (на холандски от 18 век това означава Великденски остров).An English translation of the originally Dutch journal by Jacob Roggeveen, with additional significant information from the log by Cornelis Bouwman, was published in: Andrew Sharp (ed.), The Journal of Jacob Roggeveen (Oxford 1970). На официалния испански език, името на острова Исла де Паскуа, също означава Великденски остров.
Сегашното полинезийско име на острова, Рапа Нуи („Голяма Рапа“), му е дадено след набезите за роби през ранните от 1860-те години, и се отнася за топографската прилика на острова с остров Рапа (Рапа Ити) от островите Баса от групата на Австралските острови. Въпреки това, норвежкият етнограф Тур Хейердал твърди, че Рапа е оригиналното име на Великденския остров и че е наричан Рапа Ити от бежанци оттам. Възгледите на Хейердал са, че двата острова са приблизително със същия размер, така че голям и малък не са физически, а исторически атрибути. В действителност обаче, Великденският остров е повече от четири пъти по-голям иот Рапа Ит. Хейердал също така заявява, че има остров, наречен Рапа в езерото Титикака в Южна Америка, но няма карта, показваща остров с това име в езерото.
География и екология
Великденският остров е един от най-изолираните и в същото време – един от най-населени острови в света. Най-близкото населено място са чилийските острови Хуан Фернандес, намиращи се 1850 km на изток и дом на около 900 души. Най-близката континентална част е Централно Чили близо до Консепсион на 3512 km. Единственият по-изолиран населяван остров в света е Тристан да Куня в южната част на Атлантическия океан.
Островът е с дължина около 24,6 km и максимална ширина 12,3 km. Формата му е триъгълна. Има площ от 163,6 km2, а максималната му височина е 507 m над морското равнище. Има три кратерни езера с прясна вода, но не и постоянни реки или потоци.
Геология Намирайки се на 350 km източно от Източнотихоокеанското възвишение, Великденският остров лежи върху плочата Наска. Той е вулканичен остров, съставен главно от три угаснали и сраснали вулкана: Теревака (507 m) образува най-голямата част от острова, докато Поике и Рано Кау образуват източните и южните издадености и придава на острова триъгълната му форма. В миналото Поике е бил отделен остров, когато вулканичен материал от Теревака ги обединява. На острова преобладават базалтовите потоци, които са богати на желязо и показват сходност с магмените скали на Галапагоските острови.
Климат На острова преобладава екваториалният климат, граничещ с влажен субтропичен климат. Сухият сезон на Рапа Нуи продължава от юни до октомври. Средната температура през януари е 25 °C, а през юли – 19 °C.
Най-ниските температури се наблюдават през юли и август, а най-високите – през февруари. Зимите са относително меки. Най-дъждовният месец е май, макар на острова да вали целогодишно.Easter Island Article in Letsgochile.com Изолираното местоположение на острова го излага на ветрове, които спомагат с поддържането на времето относително хладно. Тъй като попада извън вътрешнотропическата зона на конвергенция, циклони и урагани не се образуват около Великденския остров.
Екология Преди заселването на острова, на него се намират обширни колонии на морски птици, сред които и 30 непрелетни птици, това е останало в миналото. Вкаменелостните доказателства показват наличието на шест вида земни птици, всичките от които са изчезнали. Океанската фауна все още не е достатъчно изследвана.
Великденският остров се счита от еколозите за отделен екорегион – рапануйски субтропични широколистни гори. Първоначалните субтропични влажни широколистни гори вече са изчезнали, но палеоботаническите изследвания на вкаменелости от цветен прашец, дървесни отпечатъци в магмените потоци и отливки на корени в почвата сочат, че островът е бил залесен в миналото и там е имало различни дървета, храсти, папрати и треви. Седиментни проби сочат, че почти половината първоначални растения са изчезнали, а островната растителност е драстично променена до състоянието, наблюдавано в съвременността.
Изсичането на палмите за разчистване на място за селища довежда до изчезването на дърветата преди около средата на XVII век.Hogan, C. Michael. (2008). Chilean Wine Palm: Jubaea chilensis . GlobalTwitcher.com, ed. N. Stromberg Голям изчезнал вид палма, Paschalococos disperta, е било едно от преобладаващите дървета, за което свидетелстват множество вкаменелости. Дървото вероятно е достигало максималната си височина след 100 години растеж. Полинезийската мишка Rattus exulans, която е донесена от първоначалните заселници, играе роля в изчезването на рапануйската палма, макар само 10% от палмовите орехи да имат следи от миши зъби. Множеството останали палмови пънове сочи, че хората са изсекли горите на много места. Това от своя страна довежда до ерозията на почвите на острова, който видна на някои места. След като повечето дървета са изсечени, валежите драстично намаляват, поради намалената кондензация. Впоследствие островът е използван за паша на хиляди овце в продължение на почти век и към началото на 20 век той е покрит с пасища.
Дървото Sophora toromiro в миналото също вирее на Великденския остров, но е изчезнало в дивата природа. Все пак, дървото се възвръща на острова в хода на научен проект, който частично се ръководи от Кралските ботанически градини Кю и Ботаническата градина в Гьотеборг, Швеция.
Имуносупресивното лекарство сиролимус е открито за пръв път в бактерията Streptomyces hygroscopicus в почва, взета от Великденския остров. Понякога лекарството се нарича рапамицин по името на Рапа Нуй.
История През 50-те години на 20 век знаменитият норвежки пътешественик Тур Хайердал посещава острова. Той развива теория, че Великденският остров е бил заселен от жители на Древно Перу, но тя остава недоказана. Друго предположение гласи, че Великденският остров реално е заселен от полинезийци в периода между 3000 – 1200 г. През най-голям разцвет на културата на Рапа Нуи (16 – 17 в.) вероятно там живеят 10 000 – 15 000 души. Те са обособени в два различни народа – „дългоухи“ и „късоухи“. „Дългоухите“ са по-многочислени и облагодетелствани, докато „късоухите“ заемат подчинено положение. Смята се, че „късоухите“ въстават, вследствие на което „дългоухите“ са напълно избити. Постепенно, поради непрекъснатите войни и други прояви на човешка дейност, и без това ограничените ресурси на острова са редуцирани, с което се обяснява и гибелта на местната култура, за която се предполага, че е стигнала дотам, че намалялото население да изпадне в канибализъм и да развие робовладелчески отношения. Начинът на живот на аборигенното население и крахът на съжителството между двете народности са художествено представени в игралния филм от 1994 г. „Рапа Нуи“.
Когато Якоб Рогевен пристига на острова, той заварва 2000 – 3000 души коренно население. По-късно посещения на Великденския остров правят и капитан Джеймс Кук, френският изследовател капитан Жан-Франсоа Лаперуз (направил цялостна карта на острова през 1786 г.), както и моряци от първата руска околосветска експедиция (1803 – 1806 г.), ръководена от Иван Крузенщерн.
През втората половина на 19 век голяма част от жителите на остров Рапа Нуи са пленени и натоварени на кораби като роби, за да работят на плантации в Перу, в резултат на което броят на населението на острова значително спада и с времето той е почти обезлюден; впоследствие то отново нараства до няколко хиляди души.
Население
Брой и състав Най-малкото записано население на Великденския остров е през 1877 г., когато са преброени едва 111 души. През 1982 г. то е вече 1936 души. Нараства още повече, благодарение на заселването на хора с европейски и американски произход от континенталните части на Чили. Повечето от тях се женят за местни рапануйци. Към 2012 г. населението на острова е 5761 души (повишение от 3791 през 2002 г.).Primeros datos del Censo: Hay 37.626 mujeres más que hombres en la V Región. Estrellavalpo.cl (11 June 2002). Около 60% от жителите са коренни рапануйци, 39% са чилийци с европейски или метиски корени, а 1% са коренни чилийски индианци. Гъстотата на населението към 2012 г. е 35 души на квадратен километър.
Езици Както и в останалите части на Чили, официалният език е испанският, но традиционният език на Великденския остров е рапануйският – източнополинезийски език, споделящ общи черти с хавайския и таитянския. Смята се, че около 2700 коренни рапануйци на острова имат владеят в определена степен традиционния си език. Въпреки това, рапануйският език търпи упадък и испанският го измества, тъй като островът е под юрисдикцията на Чили и на него живеят голям брой чилийци, говорещи само испански. Поради тази причина, повечето рапануйски деца израстват, говорейки испански. Дори на фона на опитите за съживяване не езика, изглежда, че рапануйският все още е застрашен от изчезване език. Коренните топоними на Великденския остров обаче са оцелели – с испанските наименования на местности там са рядкост. Това контрастира с Континентално Чили, където повечето от коренните наименования са заменени.
Загадки Сред загадките на острова е така наречения „Пъп на Света“, за който се твърди, че е най-кръглият камък и че носи тайните на всемира, събирайки най-важните енергийни линии на Земята. Загадъчни са и местните пещери – разположени под цялата повърхност на острова и предполагаемо неизбродими дори за месеци.