Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон () е мексиканска художничка, представителка на т. нар. „наивистично изкуство“, известна с непокорния си дух и неконвенционалния си стил както в изкуството, така и в личния си живот. Нейното творчество е смесица от реализъм, символизъм и сюрреализъм, примесено с мексикански национализъм и фолклор. Съпруга е на известния мексикански стенописец Диего Ривера. В същото време Кало има отворени любовни извънбрачни връзки както с мъже, така и с жени. Авторка е на 143 картини, 55 от които са автопортрети.Andrea Kettenmann, Frida Kahlo. Frida Kahlo, 1907 – 1954: pain and passion page 27 Както тя, така и съпругът ѝ имат комунистически убеждения.
Нейният живот е белязан от нещастието да се зарази от полиомиелит и по-късно от сериозна катастрофа през младежките ѝ години, които я приковават на легло в продължение на дълги периоди от време, подлагайки я на 32 операции. Тематиката в нейното изкуство се върти около нейната биография и собственото ѝ страдание. Тя е автор на 200 творби, предимно автопортрети. През 1939 г. излага картини във Франция благодарение на покана от Андре Бретон. Една от творбите в тази изложба, която е в Центъра „Жорж Помпиду“, става първата картина от мексикански художник, придобита от Лувъра. Прави първата си самостоятелна изложба в Мексико малко преди смъртта си. Нейното творчество става известно и получава международно признание едва след смъртта ѝ, особено от 1970 г. насам.
Биография Произход и детски години (1907 – 1924)
Фрида Кало е родена на 6 юли 1907 г. в дома на родителите ѝ в Койоакан, по това време обособено предградие на град Мексико. Фрида твърди, че е родена в Синята къща, тяхната фамилна къща, но документи показват, че всъщност е родена в дома на баба си по майчина линия. Родителите ѝ са Гийермо Кало, фотограф (1871 – 1941), имигрант от Германия и Матилде Калдерон Гонсалес. В медиите и в биографии на Кало той често е определян като евреин, но генеалогичните изследвания показват, че Гийермо Кало произлиза от лутеранско немско семейство. Майка ѝ е испанка, родена в Америка. Освен Фрида от брака се раждат още 3 дъщери – Матилде (1899 – 1951), Адриана (1902 – 1968) и Кристина (1908 – 1964). През 1906 г. се ражда и син, Гийермо, но той остава жив само няколко дни. Те имат три полусестри от първия брак на Гийермо с Мария Карденя Еспино – Мария, Луиза и Маргарита.
След смъртта на майка си (бабата на Фрида) Вилхелм Кало пристига във Веракрус, Мексико и сменя името си на Гийермо Кало. През 1893 г. се жени за Мария Карденя, а през 1898 г. за майката на Фрида – Матилде Калдерон.
По-късно Кало описва атмосферата от детството си като „често много, много тъжна“.* Двамата родители често са болни и бракът им е лишен от любов. Отношенията на Матилде с дъщерите ѝ са изключително напрегнати. Кало описва майка си като „любезна, активна и интелигентна“, но и като „пресметлива, жестока и фанатично религиозна“. Освен това фотографията на Гийермо страда от революцията, сваленото правителство и продължителната гражданска война, и всичко това ограничава броя на частните му клиенти. Мексиканската революция от 1910 г. започва, когато Фрида е на 3 години, но тя си спомня изстрелите и как майка ѝ бърза да прибере нея и сестрите ѝ вътре в къщата. След прекаран полиомиелит на 6-годишна възраст, десният ѝ крак остава деформиран – по-къс и по-слаб. Тя носи няколко чифта дълги чорапи на този крак, за да изглежда нормален, а също така традиционните дълги мексикански рокли или панталони. Заболяването я принуждава да бъде изолирана от връстниците си в продължение на месеци, а и е обект на подигравки. Докато опитът от болестта я кара да се затвори в себе си, той я прави в същото време любимка на баща ѝ поради споделения опит да живее с увреждане. Поради полиомиелита Фрида започва училище по-късно от връстниците си. Заедно с по-малката си сестра Кристина тя посещава местната детска градина и началното училище в Койоакан.
През 1922 г. постъпва в Националното подготвително училище (Preparatoria), едно от елитните училища в Мексико, където се занимава с природни науки с цел да стане лекар. По това време става свидетел и на въоръжени сблъсъци по улиците, тъй като революцията все още продължава. Институцията едва е започнала да приема жени и от 2000 ученици само 35 са момичета. Тя е сериозно ангажирана с мексиканската култура, политическия активизъм и проблемите на социалната справедливост. Училището насърчава индигинизма, едно ново усещане за мексиканска идентичност, което се гордее с коренното наследство на страната и се стреми да се отърве от колониалния начин на мислене на Европа като превъзхождаща Мексико. Особено влиятелна се оказва група от девет нейни съученици, с които сформира неофициално наречената „група Качучас“. Много от тях ще станат водещи фигури на мексиканския интелектуален елит. Те се бунтуват срещу всичко консервативно и правят шеги и пиеси, дискутират философии и руски класици. За да прикрие факта, че е по-възрастна и за да се обяви за „Дъщеря на революцията“, Кало започва да казва, че е родена на 7 юли 1910 г., годината на Мексиканската революция.
Катастрофата (1925 – 1928)
На 17 септември 1925 г., едва на 18 години, попада в тежка катастрофа, когато автобусът, с който пътува, се сблъсква с трамвай. По това време тя се връща у дома след училище заедно с приятеля си Алехандро Гомес Ариас. Вследствие на сблъсъка раздробява бедрената си кост, поврежда гръбнака си на три места, счупва две ребра, ключица, тазобедрените си кости и десния крак на 11 места, изкълчва десния си крак и лявото рамо. Нараняванията са почти смъртоносни. Метално парче от рампа поврежда влагалището ѝ и тя по-късно коментира, че това е „най-жестокият начин по който се губи девствеността“. Прекарва един месец в болницата и два месеца вкъщи. По-късно иска, но не може да има деца поради тежките контузии и остава бездетна. Трите ѝ бременности трябва да бъдат прекъснати.The History Show on RTE Radio 1, Sunday 17 април 2011 Претърпява 32 операции по време на целия си живот, често остава приковавана към легло за дълги периоди от време, трябва да носи корсет, а към края на живота си, през 1952 г., загубва и десния си крак, който е ампутиран до коляното след гангрена.
Започва да рисува именно докато е неподвижна в месеците след катастрофата. През септември 1926 г. рисува първия си автопортрет с маслени бои, който посвещава на Алехандро Гомес Ариас. През 1927 г. картините на Кало стават по-сложни. Същата година рисува портрета на Мигел Н. Лира, масло върху платно, в който влага много повече символизъм. Само една година по-късно рисува портрета на сестра си Кристина с много чисти линии и много меки тонове.
По това време, към края на 1927 г., Фрида вече не е на легло и започва често да се движи в политическа, художествена и интелектуална среда. Тя се свързва отново със старите си приятели и става член на Мексиканската комунистическа партия.
Инцидентът приключва мечтите на Кало да стане лекар и причинява непрестанни болки за остатъка от живота ѝ. Нейният приятел Андрес Енестроса заявява, че Кало „живее умираща“. По време на възстановяването си тя започва да мисли за кариера като медицински илюстратор, който би съчетал интересите ѝ в науката и изкуството. Тя има специално направен статив, който ѝ позволява да рисува в леглото си, а над нея е поставено огледало, така че да може да се вижда докато рисува. За нея рисуването става начин да изследва въпросите на идентичността и съществуването, а по-късно заявява, че катастрофата и изолацията при възстановяването са я накарали да започне отново да рисува неща така както ги вижда със собствени си очи.
Повечето от картините, които Фрида Кало създава по това време, са автопортрети, портрети на сестрите си и училищни приятели. Нейните ранни картини и кореспонденция показват, че вдъхновението ѝ идва преди всичко от европейски художници, по-специално ренесансови майстори като Сандро Ботичели и Аньоло Бронзино, както и от авангардни движения като Нова вещественост и кубизъм.
Брак с Диего Ривера (1928 – 1930)
През юни 1928 г., на едно от партитата на италианско-американската фотографка и политическа активистка Тина Модоти, Кало се запознава с Диего Ривера, един от най-успешните художници в Мексико и забележителна фигура в комунистическата партия. Те се срещат за кратко през 1922 г., когато той рисува стенопис в училището. Малко след запознанството им през 1928 г. Кало го моли да прецени дали картините ѝ показват достатъчно талант, за да може да продължи да работи като художник. Ривера си спомня, че е впечатлен от нейните творби, заявявайки, че те показват „необичайна енергия на изразяване, прецизно очертаване на персонажа и истинска тежест... Те имат фундаментална пластична честност и собствена художествена личност ... за мен бе очевидно, че това момиче е автентична художничка“.
Скоро Кало започва връзка с Ривера, въпреки че е 20 години по-възрастен от нея, имал е две съпруги и е самопризнат женкар. Кало и Ривера се женят на гражданска церемония в кметството на Койоакан на 21 август 1929 г. Тя му се възхищава още като дете и мечтае да се ожени за него. Той е на 43, а тя на 22 години. Майка ѝ се противопоставя на брака и двамата ѝ родители го наричат „брак между слон и гълъб“, като се имат предвид различията в размера на двойката: Ривера е висок и с наднормено тегло, докато Кало е дребна и крехка. Но тях ги сближава не само изкуството, но и общите им политически убеждения. Техният бурен семеен живот става легендарен. По време на брака Диего има много извънбрачни връзки, включително с по-малката сестра на Фрида. Кало страда много от това, но и тя от своя страна има сексуални отношения както с жени, така и с мъже. Въпреки всичко баща ѝ одобрява избора на Ривера, който е богат и следователно може да издържа Кало, която не може да работи и трябва да получава скъпо медицинско лечение. Сватбата е обявена в мексиканската и в международната преса, и бракът е обект на постоянно медийно внимание в Мексико през следващите години.
Скоро след брака, в края на 1929 г., Кало и Ривера се преместват в Куернавака в селската област Морелос, където на Ривера е поръчано от американския посланик да рисува стенописи за Двореца Кортес. Приблизително по същото време Кало подава оставка от членството си в Мексиканската комунистическа партия в подкрепа на Ривера, който е експулсиран малко преди брака им за подкрепата му на опозиционно движение срещу левицата в рамките на Третия Интернационал.
По време на гражданската война Морелос е свидетел на едни от най-тежките битки и живеещите в Куернавака изострят чувството на Кало за мексиканска идентичност и принадлежност. Тя променя художествения си стил и все повече черпи вдъхновение от мексиканското народно изкуство. Историкът на изкуството Андреа Кетенман заявява, че Кало може да е повлияна от Адолфо Бест Маугард по темата, тъй като включва много от характеристиките – например, липсата на перспектива и комбинирането на елементи от предколумбовия и колониалния период на мексиканското изкуство. Подобно на много други мексикански художници и интелектуалци по онова време Кало започва да носи традиционното мексиканско селско облекло, за да подчертае родословието си: дълги и колоритни поли, хупили и ребози, сложни шапки и бижута. Особено е благосклонна към облеклото на жените от предполагаемото матриархално общество на Теуантепек, което представлява автентично местно мексиканско културно наследство в следреволюционно Мексико. Облеклото на техуанка позволява на Кало да изрази своите феминистки и антиколониалистични идеали, прикриват белезите от полиомиелит и операции на тялото ѝ и се хареса на Ривера, който вярва, че мексикански жени, които не носят мексикански дрехи, са психически и емоционално зависими от чуждата класа, към която искат да принадлежат. Идентифицирането с народа на Мексико и нейният дълбок интерес към културата му остават важни аспекти на нейното изкуство през цялото време.
Пътуване в САЩ (1931 – 1933)