Катрин Хепбърн

Катрин Хютън Хепбърн () е американска филмова и театрална водеща актриса с 60-годишна кариера. Тя се появява в редица жанрове, от комедия до литературна драма и е единствената носителка на 4 награди „Оскар за най-добра женска роля“, записана в „Рекордите на Гинес“ и рекордите на Оскарите. Katharine Hepburn (1907 – 2003), IMDb.com

Известна е най-вече със своята остроумност, независимост и елегантност. През 1999 г. е обявена от Американския филмов институт за най-голямата звезда сред жените на класическото кино в Холивуд. AFI's 100 Years… 100 Stars

Израства в Кънектикът при богати, прогресивни родители. След четири години в театъра на Бродуей, привлича вниманието на Холивуд. Нейните ранни години във филмовата индустрия се отличават с успех, включително Оскар за третия ѝ филм, „Утринна слава“ (1933), който обаче е последван от серия касови неуспехи, довели до това през 1938 г. медиите да я наричат „отрова за боксофиса“. През 40-те години на ХХ век е назначена в Metro-Goldwyn-Mayer, където основната част от кариерата ѝ е насочена към съюз със Спенсър Трейси. Екранното партньорство обхваща 26 години и продуцира девет филма.

Получава още три Оскара за работата си в „Познай кой ще дойде на вечеря“ (1967), „Лъвът през зимата“ (1968) и „На златното езеро“ (1981). През 70-те години на ХХ век започва да се появява в телевизионни филми, които по-късно стават център на кариерата ѝ. Остава активна и в напреднала възраст. Последната ѝ поява на екрана е през 1994 г. във филма „Любовна история“, когато е на 87 години. Хепбърн умира на 96 години през 2003 г., след като известно време не е работила активно и е била с влошено здраве. През същата година излиза книгата „Спомени за Катрин Хепбърн“ (Kate remembered) на А. Скот Бърг.

Катрин Хепбърн успява да избегне публицистичната и рекламна машина на Холивуд и да запази личния си живот в тайна, като отказва да спазва правилата и да се придържа към очакванията на обществото за жените от това време. Тя е пряма, атлетична, непоклатима, уверена, спокойна и носи панталони преди тази практика да е общоприета мода за жените. Запазва 26-годишната си любовна връзка със Спенсър Трейси (от 1941 г. до годината на неговата смърт през 1967 г.) скрита от обществеността, макар той никога да не се развежда с жена си. С нетрадиционния си начин на живот и независимите героини, в които се превъплъщава в театъра и на екрана, тя става символ на модерната жена на XX век в САЩ и се превръща във важна културна фигура.

Биография Ранни години

Катрин Хепбърн е родена на 12 май 1907 г. в Хартфорд, Кънектикът, и е второто от общо шест деца. Баща ѝ Томас Норвал Хепбърн е уролог в болницата на града, а майка ѝ Катрин Марта Хютън се занимава с феминистка кампания. И двамата ѝ родители са с прогресивни убеждения и се борят за социална промяна в САЩ.

Като дете Хепбърн се присъединява към майка си на няколко демонстрации за правото на жените на глас.Chandler (2011) p. 37 Децата от семейство Хепбърн са възпитани в уважение към свободата на словото и са насърчавани да мислят и водят дискусии на всяка тема, която пожелаят. Родителите ѝ са критикувани от обществото за своите прогресивни възгледи, които дават сили на Хепбърн да се бори срещу препятствията, с които се сблъсква. Stated by Hepburn in this interviewHigham (2004) p. 4; Chandler (2011) p. 39; Prideaux (1996) p. 74 От най-ранна възраст тя усеща, че родителите ѝ са забележителни и е изключително щастлива, че с възпитанието си са осигурили основата на успеха ѝ.Berg (2004) p. 47

Младата Катрин е мъжкарана, носи късо подстригана коса и нарича себе си Джими.Chandler (2011) p. 30 Томас Хепбърн иска децата му да използват ума и тялото си пълноценно и ги учи да плуват, тичат, да се гмуркат, яздят и да играят голф и тенис.Hepburn (1991) p. 43; Higham (2004) p. 2 Голфът става страст на Катрин и тя дори достига до полуфинал на шампионата по голф за юноши. Катрин Хепбърн обича да плува в Лонгайлъндския проток и взима ледено студени бани всяка сутрин. Обича филмите от най-ранна възраст и гледа по един всяка събота вечер. Поставя пиеси и ги изпълнява за съседите си заедно с приятели и роднини за 50 цента на билет за набиране на средства за навахо.Higham (2004) p. 4

На 3 април 1921 г. по време на посещение при приятели в Гринуич Вилидж, Хепбърн открива безжизненото тяло на обожавания от нея по-голям брат – Том.Hepburn (1991) p. 44 Причината за смъртта се счита за самоубийство. Семейство Хепбърн обаче отрича, че е самоубийство и твърди, че смъртта на Том е неуспял експеримент.Chandler (2011) p. 6 Инцидентът прави Хепбърн нервна, мрачна и подозрителна към хората. Тя стои настрана от другите деца, спира да ходи на училище и започва да взима частни уроци. Много години подред използва рождения ден на Том като своя рождена дата. Едва през 1991 г., когато публикува автобиографията си „Аз: Истории от моя живот“, става ясна нейната истинска рождена дата.Chandler (2011) p. 7

През 1924 г. Катрин Хепбърн започва да посещава колеж. Тя отива най-вече, за да не разочарова майка си, която е учила там. В спомените си разкрива, че това преживяване не ѝ е харесало, стеснителна е и се чувства неудобно сред съучениците си.Hepburn (1991) p. 69 Бори се със схоластичното звучене в изявленията на университета. Именно тук започва да играе редовно на сцената на университетския театър.Dickens (1990) p. 4 В последната година в колежа играе главната роля в „Жената на Луната“. Положителните отзиви, които получава, затвърждават убеждението ѝ, че трябва да се занимава с актьорско майсторство.Higham (2004) p. 7 Завършва със степен по история и философия през юни 1928 г.Horton and Simmons (2007) p. 119

Кариера Театрален дебют

Хепбърн напуска университета, решена да стане актриса. В деня след дипломирането си, тя пътува до Балтимор, за да се срещне с Едуин Х. Кнопф, който ръководи успешна театрална трупа. Впечатлен от нетърпението ѝ, той я включва в произведението, върху което работи тогава, „Царицата“. Тя получава добри отзиви за малката си роля. Втората ѝ постановка е по-добре приета. Получава критики за пискливия си глас и напуска Балтимор, за да учи в Ню Йорк при специалист.

Кнопф решава да покаже „Голямото езеро“ в Ню Йорк и дава на Хепбърн главната роля. На първата вечер тя се появява късно, бърка репликите си, спъва се и говори твърде бързо, заради което не могат да я разберат. Уволнена е веднага. Независимо от това обединява усилия с продуцента Артър Хопкинс и приема ролята на ученичка в „Тези дни“. Дебютът ѝ на Бродуей идва на 12 ноември 1928 г. в театър Корт, но отзивите за представлението не са добри и то приключва само след осем нощи. Хопкинс незабавно наема Хепбърн във „Ваканция“ на Филип Бари. В началото на декември, след само две седмици, тя напуска, за да се ожени за Лъдлоу Огден Смит, познат от колежа бизнесмен. Планира да напусне театъра, но работата започва да ѝ липсва и се завръща към ролята си във „Ваканция“, в която се задържа в продължение на шест месеца.

През 1929 г. Хепбърн отхвърля предложението на театър Гилд да играе главна роля в „Смъртта си взима почивен ден“. Чувства, че ролята е добра, но отново е уволнена.Hepburn (1991) p. 109; Higham (2004) p. 11 През пролетта на 1930 г. Хепбърн се присъединява към театрална компания в Стокбридж, Масачузетс. Напуска по средата на летния сезон и продължава да учи с драматург. В началото на 1931 г. участва в продукцията на Бродуей „Изкуство и г-жа Бутилка“. Отново е освободена от работа след неприятно изказване на режисьора: „Тя изглежда страшна, маниерите ѝ са неприемливи и няма талант“, но Хепбърн е наета отново, тъй като не може да бъде намерена друга актриса. Успехът на пиесата е слаб.

Хепбърн се появява в редица пиеси на летния театър в Айвъритън, Кънектикът, и става хит. През лятото на 1931 г. Филип Бари я моли да играе в новата му пиеса „Животинско царство“, заедно с Лесли Хауърд. Започват репетиции през ноември, Хепбърн е сигурна, че ролята ще я превърне в звезда, но Хауърд не я харесва и отново я уволняват. Когато пита Бари защо, той отговаря: „Ако трябва да съм брутално откровен, не беше много добра“.Hepburn (1991) p. 118 Това разклаща самочувствието на Хепбърн, но тя продължава да търси работа.

Следващата роля на Хепбърн, „Съпругът на воина“ се оказва пробивът, за който тя мечтае. Ролята е идеална за актрисата – изисква агресивна енергия и атлетизъм, и тя се включва в продукцията с въодушевление. Премиерата е на 11 март 1932 г. в театър Мороско на Бродуей. При първото си появяване Хепбърн трябва да скочи от тясно стълбище с товар на рамото, облечена в къса сребърна туника. Представленията продължават три месеца и Хепбърн получава положителни отзиви.

Успехи в Холивуд

Служител на агента от Холивуд Лиланд Хейуърд забелязва появата на Хепбърн в „Съпругата на воина“ и я моли да се яви на кастинг за ролята на Сидни Феърфийлд в предстоящия филм „Молба за развод“.Hepburn (1991) p. 128 Режисьорът Джордж Кюкор е впечатлен от представянето: „Тя е странно създание“, спомня си той, „не прилича на никого, когото съм виждал някога на прослушване“. Той особено харесва начина, по който Хепбърн взима чаша: „Мисля, че е много талантлива в това отношение“. След като ѝ предлагат ролята, тя иска $1500 на седмица, голяма сума по това време за непозната актриса. Кюкор подканва студиото да приеме исканията ѝ и подписва с Хепбърн временен договор с гаранция от три седмици. Ръководителят Дейвид О. Сезник разказва, че с наемането на необичайната актриса е поел огромен риск.Haver (1980) p. 96

Хепбърн пристига в Калифорния през юли 1932 г. на 25-годишна възраст. Участва във филма с Джон Баримор, но не показва никаква уплаха. Въпреки че не ѝ е лесно да се приспособи към актьорското майсторство във филмите, Хепбърн е очарована от индустрията от самото начало. Филмът е успешен и актрисата получава положителни отзиви. Ню Йорк Таймс нарича изпълнението ѝ изключително добро. Върайъти отбелязва: „Катрин Хепбърн прави странно впечатление с първия си филм. В нея има нещо жизненоважно, което я отличава от всички други във филмовата галактика“. След „Молба за развод“, RKO подписват с нея дългосрочен договор. Джордж Кюкор става неин приятел и колега за цял живот – той и Хепбърн правят десет филма заедно.Hepburn (1991) pp. 178, 181

Вторият филм на Хепбърн е „Кристофър Стронг“ (1933), историята на авиатор и аферата с женен мъж. Филмът не е успешен от търговска гледна точка, но отзивите за Хепбърн са добри. Реджина Крей пише в „Journal American“, че макар че маниерите ѝ са груби, те привличат вниманието и омайват публиката. Тя е завършена, категорична и позитивна личност.

Третият филм на Хепбърн я затвърждава като основна актриса в Холивуд. За ролята на актрисата Ева Лъвлейс – роля, предназначена за Констанс Бенет – в „Утринна слава“, тя печели Оскар за най-добра женска роля. Вижда сценария на бюрото на продуцента Пандро С. Бърман и е убедена, че е родена за тази роля, настоява, че тази роля трябва да е нейна.Berg (2004) p. 85 Катрин Хепбърн решава да не присъства на церемонията по награждаването – и през цялата си кариера не го прави – но е развълнувана от наградата. Успехът ѝ продължава с ролята на Джо във филма „Малки жени“ (1933). Филмът е хит, един от най-големите успехи във филмовата индустрия до този момент, а Хепбърн печели награда за най-добра актриса на филмовия фестивал във Венеция. „Малките жени“ е едно от личните любими превъплъщения на Хепбърн и тя се гордее с представянето си.