Петър Георгиев Дървингов е български офицер, полковник от генералщабното ведомство, революционер – войвода на Върховния македоно-одрински комитет, военен историк и преподавател във Военното училище, член-кореспондент на Българската академия на науките от 1932 година.Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г. Използва псевдоними като Камен Георгиев, Петронин, а заедно с Йордан Венедиков ползва псевдонима П. Ю. Вендаров.
Биография Произход и младежки години
Петър Дървингов е роден на 25 май 1875 в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция, в занаятчийско семейство. След завършване на основното си образование продължава обучението си в Солунската българска гимназия. През 1891 – 1892 година Дървингов завършва гимназиалното си образование с отличен успех. През есента на 1892 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, завършва през 1896 година с отличие (трети по успех) и е произведен в чин подпоручик. Като отличник, Дървингов има право на избор къде да бъде зачислен и той избира конницата в Шуменския гарнизон. Зачислен е в кавалерийски дивизион в Шумен, който по-късно е преместен в Добрич. Именно там е назначен за командир на конен взвод. През 1900 година е произведен в чин поручик и е преместен в 1-ви конен полк.
Революционна дейност и военна кариера
Петър Дървингов влиза в редовете на Върховния македоно-одрински комитет. В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието. като член на въстаническия щаб и ръководи чета. През Илинденското въстание от 1903 година Дървингов е военен организатор на четите на Вътрешната организация. Като войвода на чета в Серския революционен окръг води боеве в Мелнишко.
След въстанието се връща в България и постъпва на действителна военна служба в 3-ти конен полк. През 1906 г. е произведен в чин ротмистър. В 1909 завършва Военната академия в Торино, Италия, след което се завръща на служба в 3-ти конен полк. През 1910 г. е назначен за командир на ескадрон от 8-и конен полк в Добрич. В годините 1910 – 1912 година Дървингов заедно с подполковник Александър Протогеров, подполковник Климент Кръстев и майор Борис Дрангов застава начело революционната група от дейци, принадлежащи към бившия Върховен комитет. През 1911 г. е преподавател във Военното училище и е зачислен към генералния щаб, като остава на служба в щаба на армията в разузнавателната секция. На 18 май 1911 г. е произведен в чин майор и назначен за помощник-началник на разузнавателната секция в Щаба на армията. Взема участие в Балканската война, като със заповед №5 от 25 септември 1912 г., издадена от началника на щаба на армията генерал-майор Иван Фичев, Дървингов е назначен за началник-щаб на Македоно-одринското опълчение, което се сражава на Тракийския военен театър.
След демобилизацията заема длъжността адютант в 1-ва военноинспекционна област, а от април 1914 г. е командир на дружина от 6-и пехотен търновски полк. През това време е назначен за помощник-председател на Военноисторическата комисия, а след това е началник на информационно-цензурната секция в Щаба на армията. На 18 май 1915 г. е произведен в чин подполковник.
Първа световна война (1915 – 1918) През Първата световна война (1915 – 1918) е организатор и в периода (септември 1915 – май 1916) началник-щаб на Единадесета пехотна македонска дивизия. През май 1916 година Дървингов подава рапорт да бъде назначен за командир на полк, и е назначен за командир на 1-ви пехотен македонски полк от 11-а дивизия, на която длъжност е до май 1917 година. На 15 август 1917 г. е произведен в чин полковник. По-късно получава назначение за началник-щаб на Моравската военно-инспекционна област – позиция, която заема от декември 1917 до февруари 1918 година. На 15 август 1917 година е произведен в чин полковник. Поради усложненото положение в Западна Тракия, командването изпраща полковник Дървингов да разузнае дали турското етническо население в областта подготвя въстание. Той изпълнява тази задача от 21 март до 22 април 1918 година. Служи в 10-и пехотен родопски полк и като командир на 1-ва бригада от 10-а пехотна беломорска дивизия.
След войната След примирието е командир на 40-и пехотен беломорски полк и 1-ва бригада от 10-а пехотна беломорска дивизия. В края на 1919 г. е уволнен от армията и е зачислен в запаса. Подведен е под съдебна отговорност от правителството на БЗНС като един от виновниците за войната.
Дървингов се занимава с научна и обществена дейност. Научните му интереси са свързани с военната история. Книгата на Дървингов „История на Македоно-одринското опълчение“ е едно от първите изследвания на българска военна част и все още най-добрият труд посветен на опълчението. Дървингов е почетен председател на Дружеството на македоно-одринските опълченци, на Дружеството на българските публицисти и на Дружеството на военните писатели.
След Деветосептемврийския преврат, на 10 септември 1944 година племеникът на Петър Дървингов поручик Георги Атанасов Дървингов (1914 – 1944), командир на батарея в 4-ти дивизионен артилерийски полк не позволява замяната на българското знаме в общината и комендантството в Долни Лозен с червено, и след като е нападнат от въоръжени комунисти, стреля по тях с картечница, при което загиват трима местни жители, той самият и още един войник.
В 1953 година комунистическата власт в България започва процес срещу Дървингов. Умира на 8 март 1958 година в София.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 295.
Памет На полковник Петър Дървингов е наречена улица в квартал „Люлин“ в София ().
Военни звания Подпоручик (1 януари 1896) Поручик (1 януари 1900) Капитан (1 януари 1906) Майор (18 май 1911) Подполковник (18 май 1915) Полковник (25 август 1917)
Награди Железен кръст 2-ра степен (Германия) Орден „За храброст“ IV степен с мечове по средата Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата Орден „За заслуга“ на обикновена лента
По-важни трудове
„Буквар от 1895 г. за възрастни хора“ (1899), заедно с Йордан Венедиков „Читанка от 1895 г. за възрастни хора“ (1899), заедно с Йордан Венедиков „Нравоучения от 1895 г. за възрастни хора“ (1899), заедно с Йордан Венедиков „От Пловдив и София към Цариград и Скопие“ (1903), 133 с. „Пирин и борбата в неговите недра“ (1904), 236 с. „Военна България. Социологически етюд на българската действителност“ (1911)
„Действията на 11-а пехотна Македонска дивизия от Криволак до Богданци 1915 г.“ (1920), 464 с. „Студии по нашите войни, кн. I. Войсководци и войски. Критически бележки и размишления“ (1930), 208 с. „Атаката на Одрин: под осветлението на историята и изкуството – историко-психологически анализ“ (1931) „Духът на историята на българския народ“ (1932), 111 с. „Сборник Солун“ (1934), заедно с професор Владислав Алексиев „Българинът доброволец от старо време до наши дни“, София, 1934 година „Влиянието на морската мощ върху историята на България“ (1935), 133 с. „Боевете в Източните Родопи от границата до Кърджали във войната срещу турците през 1912“ (1939), 35 с. „На крилата на несломимата Българщина. Шестдесет години с македонските и тракийските българи“ (1939) „Балканската война – както е била виждана, когато са се развивали самите събития“ (1941) „Евлия Челеби и западните български земи“ (1943) „Опитите на българите да пресъздават себе си“ „Физическо и нравствено възпитание на българския народ“ „Книга за българския войник – неговия морален лик“ „Евреите в българското отечество и участието им във войните“, публикувано във в-к „Вестник на вестниците“, бр.80, София, 5 април 1936 г. "Борис Дрангов (Реч, държана на панахидата на 29. май в църквата Св. София по случай 10 години от неговата смърт)", публикувано в приложение на в. "Народна отбрана", София, 1927 година "Спомен за независимостта", публикувано във в-к "Вестник на вестниците", год. XVI, бр. 61, София, 3 октомври 1932 година "Опитите на българския народ да пресъздаде себе си в миналото до наши дни. Синтез на Евангелието от един мирянин", София, 1935 година "Два света. „Под разветия щандарт“ и „Морава звезда кървава“", София, 1935 година "В служба на Родината. Истини, които не требва да се забравят. По случай изборите за народни представители за XXIV Народно събрание", София, 1938 година "Основи за политика. Политико-стратегически анализ на държавите в Европа във връзка с България", София, 18 февруари 1934 година "Психологическа и стратегическа студия по пленяването на Явер паша на 15.XI.1912 година", публикувано в сп. "Военен Журнал", кн.3-4, София, 1924 година
Източници
Димитър Минчев. Петър Дървингов, „Моето време“. Спомени. изд. „Св. Георги Победоносец“, София, 1996 година, 307 стр. Минчев, Д., „Революционната дейност на Петър Дървингов“ (1898 – 1918), София, 1990. Рангеов, Л., „Роден за войсководец“, София, 1987. Пенков, С., „Полковник Петър Дървингов. Избрани произведения“, София, Военно издателство, 1988. Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1993, стр. 144.
Външни препратки
Занка Александрова. „Човекът или предателят П. Дървингов?“ Цветана Величкова. „Командирът на войводите“, в: Български войн, кн.7 – 8, 2003.
Бележки
Категория:Български революционери от Македония Категория:Български офицери от Македония Категория:Български общественици от Македония Категория:Български учени от Македония Категория:Български военни историци Категория:Български полковници Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Дейци на ВМОК Категория:Член-кореспонденти на БАН Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Седемнадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Седми випуск на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден Железен кръст Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Български масони Категория:Репресирани от комунистическия режим в България Категория:Български публицисти Категория:Родени в Кукуш Категория:Починали в София Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Възпитаници на Торинската военна академия Категория:Български историци от Македония Категория:Участници в Горноджумайското въстание