Джон Уилмът, втори граф Рочестър (), втори барон Уилмът ъф Адърбъри, 3-ти виконт Атлон е английски поет, драматург, благородник, военен, автор на сатирични и нецензурни стихове, и придворен в Реставрационния двор на крал Чарлз II. Реставрацията реагира срещу „духовния авторитаризъм" на Пуританската епоха. Рочестър въплъщава тази нова епоха и става толкова известен със своя разпуснат начин на живот, колкото и с поезията си, въпреки че двете са често свързани помежду им.
Той е определен от съвременника си Ендрю Марвъл като „най-добрият английски сатирик“ и по принцип се счита за най-значимия поет и най-начетеният сред реставрационните умове. Поезията му е широко цензурирана през Викторианската епоха, но се радва на възраждане от 20-те години на 20 век и е подложена на преоценка от известни лица на литературата като Греъм Грийн и Езра Паунд. Критикът Вивиан де Сола Пинто свързва либертинството на Рочестър с хобсовия материализъм.
Живот Произход и ранни години
Джон Уилмът е роден на 1 април 1647 г. в Дичли Хаус – провинциално имение до градчето Чолбъри в Оксфордшър.
През 1652 г. баща му Хенри, виконт Уилмът, генерал-лейтенант от англо-ирландски произход, става 1-ви граф Рочестър заради военната си служба при крал Чарлз II по време на изгнанието на краля в епохата на Английската република. Пол Дейвис описва Хенри като „легендарен роялист, смел бонвиван и военен герой, който сам планира бъдещото бягство на Чарлз II на континента (включително прословутото му скриване в дъб) след катастрофалната битка при Уорчестър през 1651 г.“.Битката при Уорчестър се провежда на 3 септември 1651 г. в Устър, Англия, и е последната битка в Английската гражданска война, започнала през 1642 г.
Майката на Джон – Ан Сейнт Джон, произхожда от древно благородническо англиканско семейство от Уилтшър и е роялистка (привърженичка на крал Чарлз I). Тя става Кръглоглава по време на първата Английска революция и клони към пуританството.
От 7-годишна възраст Рочестър има частни учители, а две години по-късно посещава гимназия в близкия град Бърфорд – Burford Grammar School. Той се справя доста добре с латинския и обича много творбите на Октавиан Август. Считан е за примерен и добре възпитан ученик.
Баща му умира през 1658 г., две години преди Реставрацията на Стюартите, и Джон Уилмът израства под покровителството на крал Чарлз II. Той наследява титлата „граф на Рочестър“ през април същата година. През януари 1660 г. постъпва в колеж „Уодам“ в Оксфорд, който е нов и сравнително беден. Разказват, че докато е там, 13-годишният младеж се развращава. През септември 1661 г., само на 14 години, му е връчена почетна магистърска степен от новоизбрания канцлер на университета Едуард Хайд, граф Кларендън, семеен приятел.Frank H. Ellis, Wilmot, John, second earl of Rochester (1647 – 1680), Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, 2004; online edn, Jan 2008 accessed 12 July 2012
Като акт на благодарност към сина на Хенри Уилмът Чарлз II отпуска на Рочестър годишна пенсия от 500 британски лири. През ноември 1661 г. кралят го праща на тригодишна голяма обиколка във Франция и Италия и назначава доктор Ендрю Балфор за негов настойник. Това го излага в голяма степен на европейското (особено на френското) писане и начин на мислене.Treglown, Jeremy. Rochester and the second bottle. Times Literary Supplement [London, England] 10 Sept. 1993: 5. Times Literary Supplement Historical Archive. Web. 11 Dec. 2012. През 1664 г. Рочестър се завръща в Лондон и прави официалния си дебют в Реставрационния двор по Коледа.archive.org
Елизабет Малет. Във флота. Придворен на крал Чарлз II Редица учени предполагат, че кралят е играл бащинска роля в живота на Рочестър. Чарлз II предлага брака между него и богатата наследница Елизабет Малет, бъдеща графиня Рочестър (Elizabeth Malet; * 1651, Инмор, Съмърсет, Англия, † 20 август 1681, Спелсбъри, Оксфордшър, Англия) – дъщеря на Джон Малет от имение Инмор в Графство Съмърсет и на съпругата му Ънтон Холи, дъщеря на Франсис Холи – 1-ви барон Холи. Рочестър се увлича по Елизабет, но нейното алчно семейство се противопоставя на бедния Рочестър, който се уговаря с майка си да отвлече младата графиня. Самюъл Пийпс описва опита за отвличане в дневника си на датата 28 май 1665 г.: „на връщане у дома след вечеря в Уайтхол Елизабет е принудително преместена от каретата си от Рочестър, който я откарва със себе си. Вследствие на това 18-годишният граф прекарва три седмици в Тауър и е освободен едва след като написва разкаятелното си извинение до краля“.
Рочестър се опитва да се оневини, като доброволно участва във флота през Втората англо-холандска война през зимата на 1665 г., служейки под ръководството на Едуард Монтъгю, 1-ви граф Сендуич. Неговата смелост в битката при Воген, служейки на борда на кораба на адмирал Томас Тедеман, го прави военен герой. Доволен от поведението му, Чарлз II назначава Рочестър за Джентълмен на спалнята през март 1666 г., като му отпуска първокласна квартира в Уайтхол и пенсия от 1000 британски лири годишно.Frank H. Ellis, Wilmot, John, second earl of Rochester (1647 – 1680), Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, 2004; online edn, Jan 2008 accessed 4 April 2013 Длъжността включва възможността една на всеки четири седмици Рочестър да помага на краля при обличане и събличане, да сервира храната му, когато се храни насаме, и да спи в подножието на кралското легло.
През лятото на 1666 г. Рочестър се връща в морето на борда на кралския параход „Виктъри“ под ръководството на адмирал Едуард Спраг. Той отново показва изключителната си смелост в битка, включително и с гребане между плавателните съдове под силен оръдеен огън, за да предава съобщенията на адмирала на флота.
След завръщането си Рочестър възобновява ухажването на Елизабет Малет. Против желанието на семейството си Малет бяга с Рочестър и двамата се женят на 29 януари 1667 г. в параклиса Найтсбридж.Notes and Queries (2011) 58 (3): 381 – 386. doi: 10.1093/notesj/gjr109 След сватбата и придобиването на значителното състояние на съпругата му Рочестър и Елизабет се местят в провинцията, в голямото имение на Рочестър.Samuel Pepys, entry for 26 May 1665, Diary of Samuel Pepys May 28, 1665. Посетен на 12 януари 2021 г. Оттогава Елизабет Малет, която става Графиня Рочестър, контролира парите на съпруга си, който никога не може да бъде напълно финансово осигурен. Заедно двамата написват книга с поезия,The Diary of Samuel Pepys – John Wilmot (2nd Earl of Rochester), su Pepy's Diary. чийто ръкопис се съхранява в университета в Нотингам. Раждат им се един син и три дъщери.
През октомври 1667 г. кралят дава специално разрешение на Рочестър за ранно встъпване в Камарата на лордовете, въпреки че му остават седем месеца до навършване на пълнолетие. Така кралят прави опит да засили броя на привържениците си сред лордовете.
Подрастващата актриса Нел Гуин почти сигурно е любовница на Рочестър. Впоследствие тя става дългогодишна любовница на Чарлз II. Гуин остава приятелка с краля за цял живот и негова политическа сътрудничка, а връзката ѝ с него носи влияние и статут на Рочестър в двора.
Зрели години Животът на Рочестър е разделен между провинциалния дом и буйното му пребиваване в двора. У дома той прекарва времето си в четене на книги и писане на пиеси и поезия, наливайки се с алкохол, което кара съпругата му Елизабет да се тревожи. В двора той е известен с пиянство, жизнерадостни разговори и екстравагантни забавления, и е част от Веселата банда (както ги описва Ендрю Марвъл).Google books Charles Beauclerk, Nell Gwyn: Mistress to a King (New York: Grove, 2005), 272. Веселата банда () процъфтява след 1665 г. в течение на около 15 години и включва Хенри Джърмин – 1-ви граф Сейнт Албанс, Чарлз Саквил – 6-и граф Дорсет, Джон Шефилд – 1-ви херцог Бъкингам и Норманби, драматурзите Хенри Килигрю, Сър Чарлз Седли, Уилям Уичърли и Джордж Етъридж, и Джордж Вилърс – 2-ри херцог Бъкингам. Гилбърт Бърнет пише за него, че: „В продължение на пет години той непрекъснато бе пиян ... [и] не ... напълно господар на себе си ... [което] го накара да ... извърши много диви и необясними неща."Frank H. Ellis, „Wilmot, John, second earl of Rochester (1647 – 1680)“, Oxford Dictionary of National Biography, Oxford University Press, 2004; online edn, Jan 2008 accessed 12 July 2012 В Дневника на Самюъл Пийпс е описана една такава случка на 16 февруари 1669 г., когато Рочестър е поканен да вечеря с краля и холандския посланик: „Кралят вечеряше снощи при холандския посланик и след вечеря те пиха, и бяха доста развеселени. Сред останалата част от компанията на краля бяха онзи достоен мой другар – лорд Рочестър и Томас Килигрю, чието веселие и шеговитост толкова обидиха Рочестър, че той го перна по ухото в присъствието на краля, която наистина е много обидно за хората тук в двора...".
Действията му се считат за престъпление срещу краля и достъпът му до двора е забранен, въпреки че кралят скоро го кани обратно. Заради скандалното си поведение Уилмът неколкократно е прогонван от двора.
Дори и днес Рочестър е считан за един от най-големите представители на либертинството, не само заради галантните си сексуални авантюри, но и заради предполагаемата си бисексуалност. Последното е видно в многобройните му сонети, посветени на приятелите от Веселата банда, които обаче винаги са свързвани изглеждащата само художествена възхита. Общото между вкусовете и идеите поражда интензивна и дълбока връзка между Джон Уилмът и неговия приятел Джордж Етъридж, която с времето преминава от любов към литературата и театъра към сексуална връзка. Двамата решават да стартират кариера заедно в света на развлеченията, като пишат различни стихове и пиеси. Етъридж става образец на стила за произведенията на Рочестър. От друга страна драматургът е вдъхновен от еклектичната и непочтителна фигура на Джон Уилмът в създаването на своя либертинския герой Доримант в пиесата си „Контето“ (The Man of Mode) от 1676 г. – театрална възхвала на Рочестър и най-добрата комедия на нравите, написана в Англия преди появата на Уилям Конгрив, както и една от най-емблематичните пиеси на английския театър на Реставрацията.
След като навлиза в света на лондонския театър и трупи, Уилмът финансира постановките на своя приятел Етъридж. Така той се запознава с Елизабет Бари – млада и неопитна актриса. През 1673 г. започва да ѝ дава уроци по актьорско майсторство и тя се превръща в най-известната актриса на Реставрацията. През 1675 г. двамата вече са любовници и връзката им продължава около пет години. През 1677 г. Бари ражда дъщеря от Рочестър на име Елизабет (живяла 13 години). Тя ражда дъщеря и на приятеля му Етъридж. Актрисата е аплодираната звезда на всички пиеси на Уилма, включително и на сатирата за Чарлз II от 1674 г., известна като „Сатирът“. Пиесата е критика на склонността на монарха да дава привилегии и земи на всяка жена, която му стане любовница, като издръжката на тези жени и незаконните му деца пада върху плещите на английския народ. Отношенията между Бари и Рочестър се изострят, след като графът започва да се възмущава от успехите ѝ. Той пише в свое стихотворение: „„Не че съм уморен от това да съм твой и само твой, но с какво лице мога да склоня да те проклинам, че си само моя?... И дали моята Целия ще бъде затворена? Не, живей според могъщия си ум и бъди любовница на човечеството!".
През 1673 г. драматургът Джон Драйдън посвещава на Рочестър комедията си Marriage A-la-Mode, признавайки помощта му при написването ѝ.