Вранещица

Вранещица () е село в Северна Македония, в община Кичево.

География Селото е разположено в Кичевската котловина в северозападното подножие на планината Баба Сач на десния бряг на река Треска (Голема).

История

Църквата „Свети Георги“ е от края на XVI век, „Свети Илия“ е с няколко години по-късна, а „Свети Никола“ е от 1861 година.

В XIX век Вранещица е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Вранещица (Vranéschtitza) е посочено като село с 84 домакинства с 290 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Вранещица живеят 750 българи-християни.

През 1868 година трима жители на Вранещица са спомоществуватели за три екземпляра от изданието на „Поучително евангелие“ на Софроний Врачански. Това са: поп Йован П. Кузманов, механджията Спасен Костов и касапина Георгие Божинов.Поучително евангеліе за сичкитѣ недѣли презъ годината, за господскитѣ и богородични праздницы и за по-големытѣ святіи. Събралъ от славянски и от грьчески Софроній, епископъ Врачанский, родомъ котленецъ, и съчинил на българскій язик в 1806, въ Бѣлградъ, 1868. Имената на родолюбивите спомоществователи на Софронието, с. 2.

През учебната 1893/1894 година във Вранещица функционира българско смесено първоначално училище със забавачка. В забавачката учат 28 деца (20 момчета и 8 момичета), в първо отделение - 13 (8 момчета и 5 момичета), във второ отделение - (4 момчета и 2 момичета), а в трето - 9 (8 момчета и 1 момиче). Двама учители в Македония и Одринско са родом от Вранещица.Статистика на българските училища в Европейска Турция (Македония и Одринско) за учебната 1893-1894 година, Пловдив, Печатница Съгласие, 1895, с. 22, 76.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вранещица е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак със 120 къщи.

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вранещица има 960 българи екзархисти.

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Вранещица:Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни мъже жени общо мъже жени общо 119 111 151 49 200 165 274 439

По време на Балканската война в 1912 година 13 души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Вранещица е част от Карбунишка община в Кичевка околия на Битолски окръг и има 817 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 5.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Вранещица като българско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.

Според преброяването от 2002 година селото има 438 жители – 437 македонци и 1 сърбин.

От 1996 до 2013 година селото е център на община Вранещица.

Личности

Родени във Вранещица Арсени Андонов Георгиев (1882 - след 1943) македоно-одрински опълченец, служил в 4-а рота на 5-а одринска дружина, сражавал се при Дедеагач и другаде; на 6 март 1943 година, като жител на Вранещица, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България Ванчо Сърбаков (? – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО Димитър Калевски (1878 – 1958), български революционер Евгени Попсимеонов (1872 – ?), български революционер Кръсто Георгиев Скура, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Георгиев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10 Методи Стойков, български революционер от ВМОРО, кичевски войвода Милисав Богоя, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „тръгнал по пътя на разбойничество и в периода от 13 март 1903 до 13 март 1904 година участвал в убийството на Мехмед Ибрахим от село Лисичани и на Едхем от село Сълп, макар и да били в състав на четата“, обвинен от Обвинителната комисия, лежал в Кичевския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Никола Скаев (Скайов) (1860 – след 1943) български революционер Никола Трайков (1888 – 1963), български революционер, дипломат, историк, журналист и библиограф Нове Тарунаров, български революционер, вуйчо на Иван Шумков, в 1869 година е член на Крушевската конспирация архимандрит Софроний (1840 – 1911), български духовник, игумен на манастира Пречиста Светозар Георгиев (1882 – ?), български революционер от ВМОРО Спасе Теофан Лазар, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „тръгнал по пътя на разбойничество и в периода от 13 март 1903 до 13 март 1904 година участвал в убийството на Мехмед Ибрахим от село Лисичани и на Едхем от село Сълп, макар и да били в състав на четата“, обвинен от Обвинителната комисия, лежал в Кичевския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Стойко Трайков Нарев (1876 – 1941), български общественик, деец на македонската емиграция, брат на революционера и просветен деец Никола Трайков Нарев Тома Николов (1861 – 1946), български духовник и революционер Трайко Ковачев, български революционер, кичевски войвода на ВМОРО Христо Сърбаков, български революционер, деец на ВМОРО, брат на Ванчо Сърбаков Цветан Здраве, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че е „тръгнал по пътя на разбойничество и в периода от 13 март 1903 до 13 март 1904 година участвал в убийството на Мехмед Ибрахим от село Лисичани и на Едхем от село Сълп, макар и да били в състав на четата“, обвинен от Обвинителната комисия, лежал в Кичевския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Яне Скаев (Скайов) (1865 – ?) български революционер, член на Битолския околийски комитет на ВМОРО

Свързани с Вранещица Весела Трайкова (р. 1957), българска историчка, по произход от Вранещица Веселин Трайков (1921 – 2011), български историк, по произход от Вранещица

Бележки

Категория:Села в община Кичево