Кангчендзьонга (или Канченджунга, Кинчинджунга, Канченджанга) е третият по височина връх на Земята (след Еверест и К2). Намира се в планината Хималаи, на границата между Сиким, Индия и Непал и е най-източно разположеният осемхилядник.
В превод името „Кангчендзьонга“ означава „Петте съкровищници на великия сняг“. Представлява планински масив, който се състои от пет върха, най-високият от които достига височина от 8586 m над морското равнище, а общо четири от петте са с височина над 8000 m: Южна Канчендзьонга – 8491 m. Средна Канчендзьонга – 8478 m и връх Ялунг Канг – 8505 m. Петият връх – връх Кангбачен, се намира в западния край на масива и е висок 7902 m.
Кангчендзьонга е свещен за жителите на Сиким и съществува неофициално правило изкачващите го алпинисти да не стъпват на самия върхов купол. Първото изкачване е осъществено на 25 май 1955 г. от британската алпийска свръзка Джордж Бенд и Джо Браун. В Непал съществува легенда, че Кангчендзьонга се обитава от богиня, която не позволява на жени да се изкачат на върха. Единствената жена, изкачила върха, е британката Джинет Харисън, която половин година по-късно загива при опит за изкачване на Дхаулагири.
За България за пръв път е изкачен от българския алпинист и зоолог от Националния природонаучен музей Боян Петров на 20 май 2014 г. Преди това са правени неуспешни опити, като през 1994 г. под него загива българската алпинистка Йорданка Димитрова.
Източници
Категория:Осемхилядници Категория:Върхове в Непал Категория:Върхове в Индия