Ораовец или понякога книжовно Ораховец (срещат се и формите Ореовец и Ореховец, ) е село в югозападната част на община Велес, Северна Македония.
География Селото е разположено в долното поречие на река Бабуна, на левия и бряг в областта Клепа в подножието на планината Клепа. Ораовец отстои на 14 km от общинския център Велес.
История Известните зографи Коста и брат му Никола Дамянов са автори на църквата „Свети Спас“ в Ораовец, завършена в 1839 година.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ороовец е посочено като село със 75 домакинства с 262 жители българи и 42 мюсюлмани. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ораховец е населявано от 620 жители, всички българи.
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ораховац има 7 сръбски къщи.Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ораовец има 696 българи екзархисти и функционира българско училище. През учебната 1912/1913 година учител в селото са Димитър Кантарджиев и Невена Чочкова.
По време на Балканската война 10 души от Ораовец се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Оровце (Orovce) като българско християнско село.
Според преброяването от 2002 година селото има 19 жители, всички македонци.
Личности
Родени в Ораовец Ангел Мойсовски (1923 – 2001), народен герой на Югославия Борис Йорданов (1887 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Владимир Сланков, македоно-одрински опълченец в четата на Дамян Мартинов и Сборна партизанска рота на МОО Емануил Исаков, български зограф Иван Левов, завършва втори клас, свещеник в родното си село между 1871 и 1908 година, вуйчо на Никола Зографов Иван Наумов – Алябака (1870 – 1907), български революционер Илия Ангелов Леов (? – 1913), български революционер Константин Исаков, български зограф Лазар Андреев Леов (1883 – след 1943), български революционер Милан Арсов (1884 – 1908), български революционер, участник в Солунските атентати Михаил Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Джеров„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56 Никола Зографов (1869 – 1931), български революционер и просветен деец Павел Наумов (1883 – ?), български революционер Пано Арнаудов (1877 – ?), български революционер Петър Николов (1850 – 1921), български зограф Стефо Лазо, българин, православен, заловен на 18 декември 1903 година „по време на сблъсъка с военна част, станал край велешкото село Къпиново, докато кръстосвал с четата, към която се присъединил с бунтовнически намерения“, осъден на доживотна каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Тане Ангелов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина, Продоволствен транспорт на МОО Тодор Оровчанов (1881 – 1927), български революционер Трайко Гочев, български революционер
Починали в Ораовец Коста Дамянов (? – 1869), български зограф Никола Дамянов (1810 – 1860), български зограф
Бележки
Категория:Села в община Велес