Даниел Бел () е американски социолог и есеист. Преподава в университета Харвард (департамент Изкуство и литература), както и в Колумбийския университет. С многобройните си статии той е един от водещите социолози в САЩ.
Описва себе си като „социалист в областта на икономиката, либерал в политиката и консерватор в областта на културата“.Gardner, Martin. The Whys of a Philosophical Scrivener, 1999, p. 427.
Биография Роден е на 10 май 1919 г. в Лоуър Ист Сайд, Манхатън, Ню Йорк в семейството на полско-еврейските имигранти Бенджамин Болоцки и Ан Каплан. Първият език на Бел е идиш. Баща му умира, когато Даниел е на 8 месеца. Израства в бедност с майка си и по-големия си брат. Когато е на 13 години, майка му променя фамилията им от Болоцки на Бел.
Получава бакалавърска степен през 1938 г. в Градския колеж на Ню Йорк, а след една година следва в Колумбийския университет.
В периода 1940–1950 г. работи като журналист и редактор.
Цяло десетилетие, между 1959 и 1969 г., преподава социология в Колумбийския университет. През 1960 г. там получава докторска степен.
От 1969 г. и до 90-те години преподава социология в Харвардския университет. През 1973 г. публикува книгата, която го прави известен: „Приближаващото постиндустриално общество. Опит за социално прогнозиране“ (The coming of post-industrial society: A venture of social forecasting).
Даниел Бел умира в собствения си дом в Кеймбридж (Масачузетс) на 25 януари 2011 г..
Идеи Той и Ален Турен са едни от създателите на постмодерното течение в социологията. В книгата си „Към постиндустриалното общество“ той излага своя възглед за обществото през 2000 г., в което преобладават научното познание и информатиката, а парадигмата индустриализация е надмината и човечеството е изправено пред други важни задачи за разрешаване. Тези възгледи са изложени първо в книгата му „Края на идеологиите“, публикувана през 1960 г. В нея Бел предрича постигането на политически консенсус, обясним с преодоляването на приоритета на материалното. В третата му книга, „Противоречията на капитализма“, се долавят по-песимистични нотки, свързани с бързото и зрелищно развитие на консуматорското общество.
Даниел Бел има заслугата да е един от тези, благодарение на които социологията става научна дисциплина. За някои той е консерватор и технократ, за други утопист и предшественик на хипи културата.
Признание През 1999 г. му е присъдена наградата „Алексис дьо Токвил“ за хуманизъм.
Личен живот Първите два брака на Даниел Бел, с Нора Поташник и Илейн Греъм, завършват с развод. През 1960 г. сключва брак с литературната критичка Пърл Казин Бел, еврейка и сестра на Алфред КазинAlexander Bloom, Prodigal Sons: The New York Intellectuals & Their World. Oxford University Press, 1987, p.474 ISBN 978-0-19-505177-3..
Бел е баща на две деца. Синът му, Дейвид Бел, става професор по френска история в Принстънския университет. Дъщеря му, Джорди Бел, преподава история на жените в САЩ в Колежа Меримаунт.Alumni, The University of Chicago Magazine, 2000, Vol. 93, p.41.
Библиография The New American Right (1955) The End of Ideology (1960) „Work, Alienation and Social Control“, в Irving Howe (ed.), The Radical Papers. Garden City, NY: Doubleday and Co., 1966, pp. 86-98. The Coming of Post-Industrial Society: A Venture in Social Forecasting. New York: Basic Books, 1973. The Revolution of Rising Entitlement (1975) The Cultural Contradictions of Capitalism (1976)Културните противоречия на капитализма. Превод от английски език Кольо Коев. София: Народна култура, 1994, 420 стр.
Източници
Външни препратки Даниел Бел: Зараждането на политическия елит в съвремието (откъс от Културните противоречия на капитализма), портал Ценности и общност
Категория:Американски социолози Категория:Преподаватели в Колумбийския университет Категория:Преподаватели в Харвардския университет Категория:Преподаватели в Чикагския университет Категория:Евреи в САЩ Категория:Родени в Ню Йорк Категория:Починали в Кеймбридж (Масачузетс)