Никола Генев Колчев е опълченец-поборник, български офицер, генерал-лейтенант, командир на Македоно-одринското опълчение през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Биография Никола Генев е роден на 18 януари 1856 г. в Севлиево, Османска империя. Участва в Априлското въстание като член на революционния комитет в родния си град. Бива арестуван и изтезаван от турците, като по-късно успява да емигрира в Румъния, след което преминава в Русия.Димитров, И., Съединението 1885 – енциклопедичен справочник, София, 1985, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, с. 77

Руско-турска война (1877 – 1878) При подготовката на Руско-турска война (1877 – 1878) се записва в Българското опълчение. Опълченец от III Опълченска дружина. Взема участие в боевете на връх Шипка. За проявена лична храброст е награден с войнишки „Георгиевски кръст“ IV ст. В края на войната е повишен във военно звание младши подофицер.

След Освобождението постъпва във Военното училище в София. Завършва първия випуск през 1879 г. На 10 май е произведен в офицерско военно звание подпоручик. По свое желание е разпределен в III Пехотна Радомирска дружина (наследила III дружина от Българското опълчение). През 1883 г. завършва Стрелкова офицерска школа в Санкт Петербург.

Сръбско-българска война (1885) През Сръбско-българската война (1885) капитан Генев е командир на III дружина от II Пехотен Струмския полк (от 27 септември 1885 г.), както и началник на Трънския отряд. Въпреки малобройния си състав, получава задача да забави Моравската дивизия, насочила се към Сливнишката позиция. Отряда спечелва ценно време, необходимо за допълнително укрепяване и попълване на бойния състав на армията.Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 72 За участието си във войната е награден с орден „За храброст“ IV ст.

От 13 август 1887 г. е старши офицер със звание майор, а през 1892 г. е повишен в звание подполковник. От 1893 до 1900 г. Никола Генев е последователно командир на II Пехотен полк, на XIX Пехотен Шуменски полк и VII Пехотен Преславски полк. От 1900 до 1904 г. е командир на I бригада в VI Пехотна Бдинска дивизия. На 4 март 1904 г. е повишен в звание генерал-майор. По свое желание преминава в запаса.

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) генерал-майор Генев се връща в Българската армия. Назначен е за командир на Македоно-одринското опълчение, а от 11 октомври 1912 г. и на Кърджалийския отряд. Участва в бойните действия в Егейска Тракия, които завършват с пленяването на корпуса на Явер паша през ноември същата година. В началото на 1913 г. командваните от него опълченци участват в боевете при Шаркьой, където отбиват голям турски десант.

По време на Междусъюзническата война в 1913 година опълчението води военни действия срещу сърбите при Кочани и Царево село. След края на войната генерал-лейтенант Никола Генев отново излиза в запаса на Българската армия.

Никола Генев е един от офицерите, подписали протестното писмо до цар Фердинанд I против участието на България в Първата световна война (1914 – 1918) на страната на Тройния съюз.

През 1923 г. е удостоен със званието почетен гражданин на Габрово.Почетни граждани от 8-ия до 529-ия - опълченците от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета, Десета дружина и Конната сотня, участвали в боевете на Шипка. Официален сайт на община Габрово. Посетен на 24 юли 2026 г.

Генерал-лейтенант Никола Генев умира на 12 април 1934 г. в София.

Памет На генерал Никола Генев е наречена улица в квартал „Люлин“ в София ().

На генерал Никола Генев е наречена улица в централната част на град Севлиево, на която и до днес са останали част от къщите на рода Геневи.

Военни звания Прапоршчик (10 май 1879) Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван) Поручик (30 август 1882) Капитан (30 август 1885) Майор (13 август 1887) Подполковник (1892) Полковник (1896) Генерал-майор (4 март 1904) Генерал-лейтенант (1912)

Награди Орден „За храброст“ III ст., 2-ри клас Орден „За храброст“ IV ст., 2-ри клас. Орден „Св. Александър“ II, III, IV и V ст. с мечове. Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртноУказ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г. Войнишки „Георгиевски кръст“ IV ст. / Русия /.

Бележки

Източници

Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“

Категория:Родени в Севлиево Категория:Генерал-лейтенанти от Царство България Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Военачалници през Балканските войни Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ II степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ III степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ VI степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Носители на орден „Стара планина“ Категория:Български опълченци Категория:Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български офицери от Тракия Категория:Участници в Априлското въстание Категория:Хора с архиви в Държавния военноисторически архив Категория:Почетни граждани на Габрово