Мария е последната българска царица на Първото българско царство, съпруга на цар Иван Владислав.

Произход Не са запазени първоизточници, които безспорно да удостоверят родословието на Мария, но са изказани различни хипотези относно нейното потекло.

Според френския историк и генеалог Кристиан Сетипани е възможно тя да е дъщеря на цар Борис II от негова връзка с ромейска благородничка по време на неговото пленничество във Византия.[Settipani, Christian, Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle, Paris: De Boccard, 2006, pp.282 – 283] В подкрепа на тази своя теза Сетипани посочва и твърдението на Паисий Хилендарски, че „Мария е гъркиня, дъщеря на магистър“, а е известно, че Борис II след свалянето му от власт от император Йоан I Цимиски получава титлата магистър. Въпреки това Сетипани признава, че позоваването на този късен източник е доста несигурно.[Settipani, Christian, Continuité des élites à Byzance durant les siècles obscurs. Les princes caucasiens et l'Empire du VIe au IXe siècle, Paris: De Boccard, 2006, p.282] Независимо от всичко престижните титли, които Мария и децата ѝ получават след капитулацията пред Василий II през 1018 г., именитите бракове, които потомците ѝ сключват, и като цяло привилегиите, с които са облагодетелствани, според Сетипани говорят в полза на нейното много високо положение като вероятна дъщеря на цар Борис II и следователно чрез него внучка на Ирина Лакапина.

Според някои спорни унгарски източници Мария е дъщеря на бохемския княз Болеслав I от династията на Пршемисловците.

Българска царица Предполага се, че Мария е омъжена за Иван Владислав през 90-те години на X век. Двамата имат 11 деца – шест дъщери и петима синове.

През 1018 г., когато Иван Владислав загива, Мария оглавява болярската фракция, желаеща капитулацията пред Василий II Българоубиец. След като пристига в Охрид, Василий получава от царицата короните на българските владетели и царската хазна. В замяна царица Мария получава титлата патрикия зости (първа придворна дама) и тя и семейството ѝ са приети в редовете на византийската аристокрация. Важно е да се отбележи, че тази висока титла е една-единствена за цялата империя и по-рано около 1005 г. същата е дадена на самуиловата дъщеря Мирослава, съпруга на Ашот Таронит, което подсказва, че към 1018 г. титлата вече е била овакантена. Действията на царица Мария не са посрещнати с одобрение от живите потомци на цар Самуил. Така например в Хрониката на Йоан Скилица се разказва, че скоро след превземането на Охрид и Преспа, Василий II отишъл в Костур, a „там били доведени при него двете дъщери на Самуил, които щом видели Мария, жената на Йоан, застанала до императора, нахвърлили се върху нея, едва ли не за да я убият. Но императорът успокоил гнева им, като обещал и на тях да даде почести и големи богатстваЙоан Скилица. Хронография – Цит. по:Тъпкова-Заимова, с. 75.“

През 1029 г. Мария и най-големият ѝ син Пресиян II организират дворцов заговор, целящ да свали тогавашния император Роман III Аргир. Заговорът е неуспешен, Пресиян е ослепен, а Мария е заточена в манастира „Мантинея“ в тема Вукеларион (Мала Азия)Божилов, 1999.

Брак и потомство ∞ 90-те години на X век за Йоан Владислав († февруари 1018, Драч), цар на българите от август или септември 1015 до февруари 1018 г., от когото им шест сина и шест дъщери:Златарски В., История на България през средните векове, том II, Притурка 19 Пресиян II (* 997, Охрид, † 1061, Надмихай), владетел на България Алусиан (* XI век, † сл. 1068), стратег на Теодосиополис (дн. Ерзурум), претендент за българския престол Аарон (* X век, † XI век), пълководец, катепан на Васпуркан, управител на Иверия, дук на Едеса Траян (* ок. 990; † 19 май 1038), княз Радомир (* пр. 1019, сл. 1097, Битоля), патриций Син Екатерина († 1063), императрица на Византия като съпруга на Исак I Комин, от когото има син и дъщеря; монахиня Ксения дъщеря, омъжена за Роман Куркуа, ослепен 1026 по обвинение в заговор срещу император Константин VIII още четири дъщери

Унгарски източници съобщават и за още един син, Никола, починал през 1011 г. и баща на унгарската принцеса Каталина.

Ааронов клон на КомитопулитеЗлатарски, История. Приложение 19 Мария Иван Владислав(1015 – 1018) Алусианстратег на Теодосиупол Аарондук на Едеса Радомир Екатеринасъпруга на Исак I Комнин Пресиянстратег на Букеларион Траян неизвестен син 5 неизвестнидъщери Анна Алусиан съпруга на императорРоман IV Диоген Василийстратег на Едеса Теодорстратег на Тарон Мария<small>съпруга на Андроник Дука Мануил Мария Самуилвестарх Радомирпроедър Константинженен за Теодора, сестра наАлексий I Комнин, и с дъщеря Анна Диогениса, омъжена за Урош I Аарон Теодорсъзаклятник срещу Алексий I Комнин през 1107 Иринасъпруга на Алексий I Комнин Теодорамонахиня Йоануправител на България (1090 – 1092) Стефансеваст Аннасъпруга на Георги Палеолог Михаилпротостратор Константинсеваст

Източници „Кой кой е в средновековна България“, изд. къща „Петър Берон“, 1999 г., ISBN 954-402-047-0 Златарски, В. История на българската държава през срѣднитѣ вѣкове. Томъ II. България под византийско владичество (1018 – 1187). II фототипно изд. под ред. на Димитър Ангелов. София, Наука и изкуство, 1972. Божилов, Ив., Гюзелев, В. История на България в три тома. Том І. История на Средновековна България VII-XIV век. Пловдив, ИК „Анубис“, 1999 г. ISBN 954-426-204-0 – В: Тъпкова-Заимова, В. „Българи родом…“. Комитопулите в летописната и историографската традиция. Велико Търново, 2009.

Бележки

Категория:Български владетелски съпруги Категория:Аароновци (Комитопули)