Акира Куросава (, по Система на Хепбърн: Kurosawa Akira) е японски кинорежисьор, продуцент, сценарист и монтажист, роден на 23 март 1910 г. в Токио и починал на 6 септември 1998 г. в същия град.
Куросава е най-известният японски кинематографист и един от най-влиятелните режисьори в света на киното. Чрез филма си от 1950 г. Рашомон той отваря вратите на японското кино, дотогава неизвестно на широката публика, към световната общественост. Творбите на Куросава са силно повлияни от западното кино и европейската литература, смесвайки успешно чуждите влияния на твореца с традиционната японска култура.
Завършва университета в Киото и Художествената академия в Токио. Куросава опитва да се занимава с приложно изкуство, но изоставя рисуването заради киното. Влиза във филмовата компания ФЛХ (бъдещите Тохо) през 1936 г., където става асистент-режисьор на Каджиро Ямамото. По-късно Ямамото, когото Куросава счита за свой ментор, го въвежда в писането на сценарии.
От 1943 г. кинодеецът започва самостоятелна режисьорска кариера с дебютния си филм Санширо Сугата. Следващите години Куросава се нарежда сред най-надеждните творци от по-младото поколение японски кинорежисьори. Младият кинотворец обрисува следвоенния период в Япония: разрухата, борбата между доброто и злото, отчаянието и надеждата.
През 1950 г. той прави Рашомон, който печели наградите Златен лъв и Оскар, и прави режисьора световноизвестен. Следващите ленти на Куросава: Да се живее, Седемте самураи и Телохранител утвърждават световната му слава и го превръщат в един от най-влиятелните кинотворци за новото поколение американски кинематографисти.
След неуспешен опит за кариера в САЩ и провала на филма Додескаден, Куросава изпада в затруднения. Прави завръщане с лентите: Дерсу Узала, Кагемуша и Размирие. През 1989 г. получава награда Оскар за цялостен принос. Последният му период се характеризира с интензивна помощ от американски режисьори като Стивън Спилбърг, Джордж Лукас и Франсис Форд Копола, признали огромното си влияние от японския кинодеец.
В своята продължала половин век кариера, Куросава режисира около 30 филма. Творчеството му може да се раздели на два големи цикъла: филми развиващи се във феодалния период на Япония (Рашомон, Седемте самурая, Кегемуша и Размирие) и филми на съвременни социални теми (Пияният ангел, Да се живее). Режисьорът отделя голямо внимание и на екранизациите по класически театрални постановки и литературни произведения: Идиот по едноименната творба на Достоевски, На дъното по пиесата на Максим Горки, Замъкът на паяците по Макбет на Уилям Шекспир и Червената брада по Шугоро Ямамото. Куросава често работи с отбран актьорски състав. Най-известните лица от неговите филми са актьорите Тоширо Мифуне и Такаши Шимура.
Отличителна черта на творбите на Куросава е дълбокият хуманизъм, философското осмисляне на сюжета и съчувствието към онеправданите, отритнатите и слабите. Режисьорът използва оригинални изразни средства за да предаде една киноистория, като обръща внимание и на най-малкия детайл, било от поведението на хората или в природата.
Биография Детство и основно образование Акира Куросава е роден на 23 март 1910 година в Токио, Япония, епохата Мейджи, като последното осмо дете на Исаму и Шима Куросава. По време на неговото раждане майка му е на 40 години, а баща му – на 45. В семейството има трима по-големи братя и четири по-големи сестри (Шигейо, Харуйо, Танейо и Момойо). Единият от братята умира още преди раждането на Курасава, друг, вече възрастен, е напуснал дома, а една от сестрите е омъжена.
Бащата на Куросава Исаму произхожда от самурайси род и е възпитан в закона на японските войни. Самия той има строго отношение към семейството и следи за стриктното изпълнение на всяка традиция. Исаму изгражда военна кариера и след уволнението си започва да работи като преподавател в едно спортно училище. Той допринася за развитието на национални спортове като джудо и кендо, също и за популяризирането в страната на някои западни спортни игри като бейзбола. Инициатор е и за построяването на първия плувен басейн в Япония. Исаму е поддръжник на западното влияние и смята, че киното, което по това време навлиза в Япония, има добра познавателна стойност. Малкият Куросава често посещава киносалоните и театрите, но тогава не проявява интерес към седмото изкуство.
Детството на бъдещия режисьор преминава във времето на епохата Тайшо. Първоначално семейството живее в квартала „Омори“, и Куросава започва да посещава тамошната детска градина към основното училище „Моримура“, а след това и самото училище. В този период детето се чувства потиснато от училищната система, понеже трудно разбира уроците. След втората година семейството се мести в района „Коишикава“, а Куросава постъпва в основното училище „Курода“, по средата на годината. Новото училище му се струва по-добре, най-вече защото в по-горните отделения е брат му Хеиго – тогава кумир на малкото момче, въпреки че се държи грубо с малкия Акира.
В „Курода“ Куросава е окуражен да започне да рисува от учителя Сейджи Тачикава, който предлага различен метод на обучение. Сближава се с един от своите съученици, с когото по-късно ще работят заедно в киното – Кеино̀ске Уѐкуса. Извън училище Куросава посещава уроци по калиграфия, обучава се в бойното изкуство кендо, а след тях, по настояване на баща си, се отбива в храма „Хачиман“ (шинтоиска храм). Въпреки приятелите, добрите преподаватели и извънкласните занимания ученикът остава със слаб успех, съпоставен с този на отличника Хеиго. Големият брат обаче пропада на изпитите за престижното Първо държавно средно училище. Семейството преживява трудно провала, най-вече самия Хеиго. Оттогава той губи интерес към ученето. Фамилията е споходена и от друга трагедия – неочакваната смърт на най-малката сестра, с която Куросава си играе често (умира когато Куросава е на 10 г.)
Средно образование Бъдещият режисьор пропада на изпитите за „Четвърто префектурално средно училище“ и постъпва в средното училище „Кеика“. Там се сприятелява с един ученик, носещ също името Акира Куросава. В средното училище Куросава започва да прекарва повече време с книгите. Увлича се по ранното реалистично направление в японската литература и някои руски писатели.
На 1 септември 1923 г., след първия учебен ден и посещение в книжарницата, Куросава преживява Голямото земетресение в Канто, което разрушава почти целия Токио и оставя след себе си 100 хиляди убити. По-късно Хейго и Акира правят обиколка из града. Когато Акира се опитва да не гледа разхвърляните трупове на хора и животни, брат му го кара да отправи поглед точно към страшната гладка. По-късно Куросава твърди, че това преживяване го е научило да гледа към плашещите неща, за да прекърши способността им да предизвикват страх.
Училището „Кеике“ е разрушено и учениците се налага да провеждат занятията си в други учебни сгради. През този период Куросава се среща с учители, които подкрепят индивидуалното му развитие и будят интерес към учебната програма. Бъдещият режисьор обаче остава с негативно мнение към учебната система и дори влошава поведението си. Между него и един капитан от армията, който идва да преподава задължителните часове по военно обучение, избухва конфликт. Капитанът назначава Куросава за командващ на взвод от ученици, с което момчето се справя трудно.
През този период семейството на Куросава претърпява финансови затруднения и се налага да се местят от квартал в квартал, от по-скромна към по-скромна къща. Бъдещият режисьор обаче определя това време като радостно за него. Момчето остава вън от събития като Първата световна война, Руската революция и сътресенията в японското общество. Прекарва юношеството си в рисуване и след завършването на средното си образование мечтае да стане художник. Любими му художници са Сезан и Ван Гог.
Кариера като художник 1927 г. Куросава завършва средното си образование. Явява се на приемните изпити за Художествената академия, но е скъсан. По-късно е допуснат да участва в изложбата на салона „Никатен“. Материалите за рисуване обаче са скъпи и Куросава няма възможност да развива кариерата си на художник. Вместо това прекарва времето си в четена на книги, ходене на театър и слушане на музика. Сред хобитата му особено внимание е отделено на киното. В избора си за филми Куросава се влияе от брат си Хеиго, който тогава живее самостоятелно и се мести от пансион на пансион. Подобно на Акира той също прекарва времето си в четене, предимно на руска литература, също така пише брошури с филмови програми. По-късно Хеиго започва работа като сецумейша, тълкувател на неми филми.
На 19-годишна възраст Куросава влиза в Съюза на пролетарските художници. Увлечението му трае няколко години. Някои от неговите картини и плаката и са приети на в Центъра на пролетарското изкуство. Въпреки че не е комунист, Куросава се включва в нелегалната политическа дейност на движението, за което е преследван няколко пъти от властите. Налага му се да мени много пъти външния си вид и да променя местожителството си. Получава задача да работи като помощник-редактор в един пролетарски вестник. Парите, които получава, Куросава от редакцията са малко и живее в крайна бедност. През пролетта на 1932 г. напуска движението.
Бъдещият режисьор се премества при Хеиго, който живее в малък апартамент в квартала Ушигоме, заедно с годеницата си. Куросава прекарва там около месец, а после наема стая наблизо. Повечето свободно време споделя с брат си. Хеиго го запознава с някои колеги от киносредите и след време Куросава започва още по-редовно да посещава кината в квартала. По това време се появява говорещото кино, което набързо измества немите филми. Професията „сецумейша“ става ненужна и управите на кинотеатрите уволнява всички тълкуватели, включително и Хеиго, тогава главен тълкувател в първокласното кино „Тиакацукан“. След уволнението си, той става ръководител на стачния комитет против въвеждането на звуковия филм.
За да не е в тежест на брат си, Куросава се завръща при родителите си. Там възвръща интереса си към живописта. Семейството научава тревожната новина, че Хеиго се е опитал да се самоубие, след провала на стачките. Няколко месеца по-късно той се самоубива на 27 години, в един хотел на курорта Идзу. Скоро и най-възрастният син на семейството също умира. На 23-годишна възраст Акира Куросава остава единствения жив син на родителите си.
Цели три години бъдещият режисьор се лута безцелно, огорчен от смъртта на своя кумир. Все повече губи надежда в художествените си способности. За да си набавя материали, от време на време рисува илюстрации или комикси. Чувствайки се като тежест за семейството си, Куросава почва да търси нова работа.
Асистент-режисьор и сценарист
Праз 1936 г. Куросава вижда обява във вестника за набиране на асистент-режисьори в японската филмова компания „Фотохимическа лаборатория“ (ФХЛ). Изпраща нужните документи и писмена работа, с която се кандидатства, но прави всичко на шега. След няколко месеца получава съобщение, че е допуснат до втори тур на изпитите, провеждащ се в самата сграда на ФХЛ. Заедно с още стотици кандидати, Куросава сяда за първи път да пише сценарий – първата задача от изпита. Втората е устен изпит, за който бъдещия режисьор чака доста време. Привечер е приет в изпитната стая, където за първи път среща своя най-добър учител по кинорежисура Каджиро Ямамото. Разговора с комисията е дълъг, но приятен за кандидата.