Игнатий I Константинополски () е константинополски патриарх от 847 до 858 година и от 867 до 877 година. Светското му име е Никита (или Никетас). Чества се като светец на 23 октомври.
Игнатий е син на византийския император Михаил I Рангаве и на Прокопия, дъщеря на император Никифор I. След свалянето на баща му през 813 г. от император Лъв V, той е кастриран и заедно с по-големия си брат, съимператора Теофилакт Рангаве, (за да не стане император) е изпратен в изгнание на остров Проти (т.е. "първи", пъвият от Принцовите острови, сега Къналъ) при Константинопол. Там Игнатий става игумен и основава три манастира на Принцовите острови, на които стои начело.
На 4 юли 847 г. е номиниран от императорица Теодора II за константинополски патриарх като наследник на патриарх Методий I. Свален е от император Михаил III на 23 ноември 858 година, изгонен е от града и е заменен от Фотий I. В периода 858 – 867 г. се намира в заточение. Първоначално е държан в различни затвори, а след това живее в своя манастир на остров Теревинтос. През 860 г. получава правото да се върне отново в Константинопол. На 23 ноември 867 година Игнатий е възстановен на патриаршеския престол от император Василий I. Игнатий изпраща свещеници и епископи в България, за да предотврати засилване на влиянието на папата над нея. През 870 г. Българската църква се връща отново под върховенството на Константинополската църква. Склонен е на компромиси със Западната църква за разлика от патриах Фотий I. Ето защо той свиква събор, наречен от Римокатолическата църква „осми веселенски“, за да преодолее така наречената малка схизма.
На събора от 870 г. на 4 март е призната автономността на Българската православна църква. Ръкополага и първия български архиепископ Йосиф I.
Игнатий умира на 23 септември 877 г., а Фотий I става отново патриарх и поддържа неговото обявяване за светец, като пи-късно дарява негов мозаечен портрет на „Света София“.
Източници
Josef Hergenröther: Photius, Patriarch von Konstantinopel: Sein Leben, seine Schriften und das griechische Schisma nach handschriftlichen und gedruckten Quellen, 3 Bände, Regensburg 1867 – 69, Nachdruck Darmstadt 1966 Nigel Guy Wilson: Photius, The Bibliotheca. Gerald Duckworth & Co. Ltd., London 1994, ISBN 0-7156-2612-4. S. 272 Christos Theodoridis: Photii Patriarchae Lexicon, Vol.1, A-D. Gruyter, Berlin 1982, ISBN 3-11-008530-5 Martyrologium Romanum (Vatican Press 2001 ISBN 88-209-7219-7), p. 554 The Oxford Dictionary of Byzantium, Oxford University Press, 1991. St. Ignatius of Constantinople, Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. 1913.
Категория:Вселенски патриарси Категория:Християнски светци от IX век Категория:Православни светци Категория:Светци от Анатолия Категория:Архиепископи от 9 век Категория:Епископи от 9 век Категория:Арабска династия Категория:Византийци