Мери Луиз „Мерил“ Стрийп (, родена Mary Louise Streep) е американска актриса, работеща в киното, театъра и телевизията. Считана е за най-великата жива актриса и една от най-великите на всички времена.
Носителка е на множество отличия през цялата си кариера, обхващаща повече от четири десетилетия, включително рекордните 21 номинации за „Оскар“, спечелвайки три, и рекордните 33 номинации за „Златен глобус“, спечелвайки осем, както и 2 награди Еми и 2 награди на БАФТА. Тя има най-много номинации за „Оскар“ и за „Златен глобус“ от всички актриси и актьори в историята.
Стрийп прави своя сценичен дебют през 1975 г. в Trelawny of the Wells и през 1976 г. е номинирана за наградата „Тони“ за играта си в пиесите 27 Wagons Full of Cotton и A Memory of Two Mondays. През 1977 г. прави своя дебют в игрален филм в „Джулия“. Печели първата си награда „Еми в праймтайма“ през 1978 г. за минисериала „Холокост“ и получава първата си номинация за „Оскар“ за „Ловецът на елени“ същата година. Печели „„Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля за ролята на проблемна съпруга в „Крамър срещу Крамър“ (1979), последвана от „„Оскар“ за най-добра женска роля за ролята на оцеляла от Холокоста в „Изборът на Софи“ (1982). Тя продължава да печели награди и признание от критиците за филмовата си работа през 80-те и 90-те години. Търговският успех варира, като „Далеч от Африка“ (1985), „Смъртта ѝ прилича“ (1992) и „Мостовете на Медисън“ (1995) са най-финансово успешни през този период.
Стрийп възвръща славата си през следващите десетилетия с водещи роли в „Адаптация.“, „Часовете“ (и двата от 2002 г.), „Дяволът носи Прада“ (2006), „Съмнения“, „Mamma Mia!“ (и двата от 2008 г.), „Джули и Джулия“, „Не е лесно“ (и двата от 2009 г.), „Вдън горите“ (2014), „Вестник на властта“ (2017) и „Малки жени“ (2019), и печели третия си „Оскар“ за ролята си на Маргарет Тачър в „Желязната лейди“ (2011). Нейните телевизионни роли включват минисериала „Ангели в Америка“ (2003), за който получава втората си награда „Еми в праймтайма“, „Големи малки лъжи“ (2019) на Хоум Бокс Офис и „Убийства в сградата“ (2023) на Хулу.
Стрийп е носителка на много почетни награди, включително Наградата на AFI за цялостна кариера през 2004 г., Гала трибют от Филмовото общество на Линкълн център през 2008 г. и Наградата на Кенеди център през 2011 г. за нейния принос към американската култура чрез сценичните изкуства. Президентът Барак Обама я награждава с Националния медал на изкуствата през 2010 г. и с Президентския медал на свободата през 2014 г.- През 2003 г. френското правителство я прави командир на Ордена на изкуствата и литературата. Тя получава наградата „Златен глобус“ на името на Сесил Б. Демил през 2017 г. Получава и звезда на Холивудската алея на славата през 1998 г.
Биография Начални години и образование Родена е в Съмит, Ню Джърси, в семейството на художничката Мери Уолф Уилкинсън Стрийп (1915 – 2001) и директор на фармацевтична фирма Хари Уилям Стрийп младши (1910 – 2003). Има двама по-малки братя – Хари Уилям Стрийп III и Дана Дейвид Стрийп, и двамата актьори. Баща ѝ е от немски и швейцарски произход; родословието му се проследява до Лофенау, откъдето прапрадядото на Стрийп, Готфрид Щриб, имигрира в Съединените щати и където един от нейните предци е кмет (фамилията по-късно е променена на „Стрийп“). Друга линия от семейството на баща ѝ е от Гисвил – швейцарско градче в кантон Обвалден. Майка ѝ има английски, немски и ирландски произход. Някои от предците на Стрийп по майчина линия са живели в Пенсилвания и Роуд Айланд и са произлезли от английски имигранти от XVII век. Нейният осми прадядо, Лорънс Уилкинсън, е един от първите европейци, заселили се в Роуд Айланд. Стрийп е също така и далечна роднина на Уилям Пен, основател на Пенсилвания, и документите показват, че нейното семейство е сред първите купувачи на земя в страната. Нейните прапрадядовци по майчина линия, Манус Макфадън и Грейс Стрейн, са родом от район Хорн Хед от окръг Дънфанаги, графство Донегал в Ирландия.
Майката ѝ, която актрисата сравнява както по външен вид, така и по поведение с Джуди Денч, ѝ вдъхва увереност от много малка.
Стрийп е отгледана като презвитерианка в Баскинг Ридж, Ню Джърси, и посещава Начално училище „Седар Хил“ и Училище „Оак Стрийт“, което по това време е прогимназия. В дебюта си в прогимназията тя играе ролята на Луиз Хелър в пиесата The Family Upstairs. През 1963 г. семейството се премества в Бернърдсвил (Ню Джърси), където тя посещава гимназия „Бернърдс“. На 12-годишна възраст е избрана да пее на училищен рецитал, което води до уроци по пеене при Естел Либлинг, с които приключва четири години по-късно. Стрийп има много приятели католици в училище и редовно ходи на литургия. Тя е главна мажоретка в гимназията. Тя също е избрана за кралица на завръщането у дома в последната си година.
Въпреки че Стрийп се появява в многобройни училищни пиеси по време на гимназиалните си години, тя не се интересува от сериозния театър, докато не играе в пиесата Miss Julie в Колеж „Васар“ през 1969 г., в която тя привлича вниманието в кампуса. Тя демонстрира ранна способност да имитира акценти и бързо да запомня репликите си. Получава бакалавърска степен по драма с отличие през 1971 г., преди да кандидатства за магистърска степен в Йейлското драматично училище. В Йейл тя допълва таксите си за курсове, като работи като сервитьорка и машинописка и се появява в над дузина сценични продукции годишно. Играе различни роли на сцената – от Хелена в „Сън в лятна нощ“ до 80-годишна жена в инвалидна количка в комедия, написана от неизвестните тогава драматурзи Кристофър Дюранг и Алберт Инаурато. Получава магистърска степен по драматургия от Йейл през 1975 г. Тя също се записва като гостуваща студентка в Колеж „Дартмут“ през 1970 г. и получава почетна степен „Доктор по изкуствата“ от колежа през 1981 г.
Кариера 1970 г.: Ранна работа и пробив Една от първите професионални работи на Стрийп през 1975 г. е в Националната конференция на драматурзите на театралния център „Юджийн О'Нийл“, по време на която играе в пет пиеси в продължение на шест седмици. Мести се в Ню Йорк през 1975 г. и е избрана от Джоузеф Пап в продукцията на Trelawny of the Wells в Театър „Вивиан Белмон“ заедно с Манди Патинкин и Джон Литгоу. Продължава да се появява в още пет роли през първата си година в Ню Йорк, включително в продукциите на Пап на Шекспировия фестивал в Ню Йорк на „Хенри V“, „Укротяване на опърничавата“ с Раул Джулия и „Мяра за мяра“ със Сам Уотърстън и Джон Казейл.-
- По това време тя има връзка с Казейл и живее с него до смъртта му от рак три години по-късно. Участва в мюзикъла Happy End на Бродуей и печели „Награда „Оби“ за изпълнението си в пиесата извън Бродуей Alice in the Palace.
Въпреки че Стрийп не цели да стане филмова актриса, изпълнението на Робърт Де Ниро в „Шофьор на такси“ (1976) ѝ оказва дълбоко въздействие. Тя започва да ходи на прослушвания за филмови роли и се проваля на прослушването за главната роля в „Кинг Конг“ на Дино Де Лаурентис, от когото е определена като грозна. Продължава да работи на Бродуей, появявайки се през 1976 г. в пиесата на Тенеси Уилямс 27 Wagons Full of Cotton и в A Memory of Two Mondays на Артър Милър. Номинирана е за Награда „Тони“ за най-добра театрална актриса. Други нейни участия в Бродуей включват „Вишнева градина“ на Антон Чехов и мюзикъла „Хепи енд“ на Бертолт Брехт и Курт Вайл, в който тя първоначално се появява извън Бродуей в Челси Тиатър Сентър. Номинирана е за Награда „Драма Деск“ и за двете продукции.
Първата роля на Стрийп в игрален филм идва срещу Джейн Фонда във филма „Джулия“ от 1977 г., в който тя играе малка роля по време на ретроспекция. Повечето от сцените ѝ са редактирани, но краткото време на екрана я ужасява. Стрийп обаче заявява през 2015 г., че Фонда ѝ е оказала трайно влияние върху нея като актриса и ѝ приписва, че е отворила „вероятно повече врати, отколкото вероятно дори знам за тях“. Робърт де Ниро, който забелязва актрисата в пиесата „Вишнева градина“, ѝ предлага да изиграе ролята на негова приятелка във военния филм „Ловецът на елени“ (1978). Успехът на филма разкрива Стрийп пред по-широка публика и ѝ печели номинация за „„Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля.
В минисериала „Холокост“ от 1978 г. Стрийп играе главната роля на германка, омъжена за еврейски художник, изигран от Джеймс Уудс в Германия от нацистката ера. Тя пътува до Германия и Австрия. С приблизителна аудитория от 109 млн. души филмът носи повече обществено признание на Стрийп, която се озовава „на ръба на националната видимост“. За изпълнението си печели наградата „Еми в праймтайма“ за изключителна главна женска роля в минисериал или филм.
Въпреки успеха на наградите Стрийп все още не е ентусиазирана от филмовата си кариера и предпочита да играе на сцената. Тя играе поддържащата роля на Лейла в Uncommon Women and Others на Уенди Васерщайн в телевизионната продукция от май 1978 г. "Theater in America" за Great Performances на PBS. Тя замества Глен Клоуз, която изиграва ролята в продукцията Off-Broadway на Театър „Финикс“.
Стрийп приема роля във филма The Seduction of Joe Tynan (1979) като веселата любима на Алън Алда, като по-късно коментира, че я е изиграла на „автоматичен пилот“. Тя изпълнява ролята на Катрин в „Укротяване на опърничавата“ за Шекспир в парка, а също така играе поддържаща роля във филма „Манхатън“ (1979) на Уди Алън.
В драмата „Крамър срещу Крамър“ с Дъстин Хофман Стрийп е избрана в ролята на нещастно омъжена жена, която изоставя съпруга и детето си. Тя смята, че сценарият описва женската героиня като „твърде зла“ и настоява, че не е представителен за истински жени, които са изправени пред разпадане на брака и битки за попечителството над децата. Така сценарият е преработен. При подготовката за ролята Стрийп говори на собствената си майка за живота си като съпруга с кариера и посещава квартала Горен Ийст Сайд, в който се развива действието на филма, наблюдавайки взаимодействието между родители и деца. Режисьорът Робърт Бентън ѝ позволява да напише свой собствен диалог в две ключови сцени, въпреки някои възражения от негова страна и той в началото не я понася. Хофман и продуцентът Стенли Р. Джафе по-късно говорят за неуморимостта на Стрийп, като Хофман коментира: „Тя е изключително трудолюбива, до степен на обсебваща. Мисля, че тя не мисли за нищо друго, освен за това, което прави." За филма актрисата печели както Награда „Златен глобус“, така и „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля. Тя също така е наградена с Наградата на Асоциацията на филмовите критици в Лос Анджелис за най-добра поддържаща женска роля, Наградата на Националния съвет на кинокритиците на САЩ за най-добра поддържаща актриса и Наградата на Националното дружество на филмовите критици за най-добра поддържаща актриса за колективната ѝ работа в трите ѝ филма през 1979 г. И „Ловецът на елени“, и „Крамър срещу Крамър“ имат голям търговски успех и са последователни носители на „„Оскар“ за най-добър филм.
1980 г.: Издигане до известност През 1979 г. Стрийп започва уъркшоп за Alice in Concert – музикална версия на „Алиса в Страната на чудесата“, с писателя и композитор Елизабет Суадос и режисьора Джоузеф Пап. Шоуто се играе в Обществения театър в Ню Йорк от декември 1980 г.